Какво е добре да знаете, когато пазарувате онлайн

Normal_shopping

Договор за продажба от разстояние

Всеки от нас е сключвал поне веднъж в живота си договор за продажба от разстояние, макар не винаги да си даваме сметка за точната правна квалификация на действието, което извършваме, а още по-малко за юридическите последици, произтичащи от него. Но дали го правим съзнателно или не, сключването на такъв договор крие рискове и именно затова Законодателят е решил да го регламентира в Закона за защита на потребителите (наричан по-долу за краткост „ЗЗП”).

Какво всъщност представлява договорът за продажба от разстояние?

Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко." любезно се съгласи да предоставя правна информация за читателите на Клуб 50+. Ако имате въпроси, които ви интересуват, пишете ни на info@club50plus.bg.

Дружеството предоставя пълноценно правно обслужване, както в рамките на една държава, така и на трансгранични сделки и инвеститори. При всички ангажименти, които то поема, екипите са сформирани по начин, който да осигури на клиента получаването на всички ползи от доброто разбиране на местните закони, обичаи и практики с цел даването на смислен и стойностен юридически и бизнес съвет.
Дружеството е основано през 1996 г. и е член на Globalaw – международна мрежа от правни фирми с глобален достъп до повече от 4000 адвоката в над 88 адвокатски дружества по целия свят.

Отговор на този въпрос дава чл. 48 (1) от ЗЗП: „Договорът за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора, включително за времето на сключването на договора, страните не са във физически контакт помежду си".

Казано по-просто, но надявам се не опростенчески, договорът за продажба от разстояние представлява договор за продажба на стоки (или за предоставяне на услуги) сключен изцяло чрез средства за комуникация от разстояние, като например радио, телефон, компютър, интернет и др.

Същественият риск на такъв тип сделки е невъзможността потребителят да установи качеството на стоката или услугата, която закупува. Това е основният мотив на Законодателя да задължи доставчиците на стоки или услуги да предоставят на потребителя сравнително пълна информация относно основните характеристики на стоките или услугите, цената им, начина на плащане и др. Информацията трябва да бъде предоставена на потребителя своевременно и по ясен и разбираем начин.

Не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора, доставчикът е длъжен да предостави на потребителя, този път в писмена форма или на друг траен носител, още по-пълна информация, включително правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право.

Именно това право на потребителя ще бъде изведено на преден план в настоящото изложение. Чл. 55 (1) от ЗЗП гласи, че „потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни"... Това си дискреционно право, всеки потребител може да упражни без да се нуждае от конкретен мотив.

  Свободата на действие, с която разполагат консуматорите е все пак ограничена от една страна във времеви аспект, а от друга в предметен.

Алинея 2 на чл. 55 от ЗЗП изключва това право за определени видове договори – например договорите за доставка на стоки, които подлежат на бързо разваляне, договорите за доставка на вестници, списания и други периодични издания, договорите за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка и други.

Второто ограничение е свързано със сроковете, в които въпросното право може да бъде упражнено. Законодателят приема, че потребителят може да се откаже от сключения договор не по-късно от изтичането на 7 работни дни, считано от датата на получаване на стоката, ако то е придружено от предвидената от Законодателя информация или от датата на сключване на договора, отново ако е съпроводено от описаната по-горе информация.

Когато потребителят е упражнил правомерно правото си на отказ,

доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.

Настоящото изложението на основните законови разпоредби касаещи договора за продажба от разстояние няма претенции да бъде изчерпателнo, а си поставя по-скоро за задача информиране на потребителите за техните най-съществени права при сключването на този особен вид договори. Ако считате, че правата Ви са нарушени, не се колебайте да се обърнете към адвокат или към организациите, занимаващи се със защитата на правата на потребителите.

Докато чакате следващата тема, не се притеснявайте да задавате вашите въпроси на правна тема на legal@club50plus.bg.

Авторът е правен консултант в Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко"


Създадена на 17.11.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари