ХУБАВА СИ

поезия
Normal_poetry

ХУБАВА СИ

Взирам се в очите ти красиви –

да, хубава си, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ти – като синчец.

Устните ти – като роза.

Въпреки житейската ни проза,

ти самата си поезия.

Излъчваш аромат на фрезия.

Излъчваш щастие и доброта.

В небето си най-ярката звезда!

ХУБАВА СЪМ

Поглеждам в спомените си щастливи –

да, хубава съм, Боже мили!

Като сърна, като газела,

като Мадона – във ръцете взела

своя Божи Младенец.

Очите ми – като синчец.

Устните ми – като роза.

Но животът в свойта проза

преобръща красотата в грозота.

Гледам истината в огледалото сега –

теб те няма, красотата ми изчезна

във водовъртежа на житейската ни бездна.

Сега съм тук наистина сама

и съм просто стара, грохнала жена.


Създадена на 07.05.2015 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари