Като буболечка

нещо като басня
Normal_normal_%d0%a1%d1%82%d0%b5%d1%84%d0%b0%d0%bd_%d1%81%d0%bb%d1%8a%d0%bd%d1%87%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5__2

   Стихотворението „Като буболечка” е написано в лека пародийна форма, нещо като басня. В тях чрез образи на животинчета безнаказано и тънко се осмиват човешки слабости.  А който има чувство за хумор се надсмива и над самия себе си. И току виж, че в един момент се осъзнал…и взел, че надраснал слабостите. Хубавата страна на баснята е, че тя е иносказателна, поучителна  и анонимна. Никой не е назован по име, никой не е посочен с пръст. Басните почти винаги носят в себе си една лека хумористична закачка, пълна с голяма доза истина…
   Това стихотворение също бе представено на националния поетичен конкурс „Есенни щурци” през септември 2017г.


Като буболечка

На духовната пътечка,
като малка буболечка,
едва, едва се тътри той –
Човекът – нашия герой…

Духовни книги не прочел,
но ето, че внезапно взел,
„духовността” на интернет
чрез клипчета – безброй, безчет…

След време, щом се осъзна,
че туй не е духовността,
към пътечката отправи взор,
към божий, свети кръгозор…

С бясна скорост се забързва
обувки лачени да вързва,
да „обещава” в гръмоглас
как ще тича до несвяст…

     …след време…

Пак, духовната пътечка,
пак, човекът буболечка,
пак, на кривия завой
дреме тихо във застой...


                           Стефан Сираков


Създадена на 17.10.2017 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари