Андрей

разказ

476925.0

Normal_42687

Сивкавият сумрак на зората бавно се процеждаше в стаята. Спяха прегърнати, вплетени един в друг, бяха едно цяло. Тя се разбуди от кучето на съседите. Погледна часовника и въздъхна. Погали го нежно.

- Анди, трябва да ставаш.
Отговор не получи. Той спеше обгърнал я здраво с дясната си ръка , като че ли се страхуваше , че може да избяга. Мария се усмихна.
- Анди, моля те, скъпи, време е...
Той се размърда леко и отново потъна в сладостният любовен сън. Мария стана. Облече се, прибра дългата си коса и отиде да се измие. Останал сам в леглото Андрей почти веднага скочи стреснат. Чу я в банята и въздъхна с облекчение. Отпусна се в топлото легло и когато Мария влезе, я дръпна в леглото и започна да я целува.
- Бременна съм.
Той като че ли не я чу. Миришеше я, искаше да се разтвори и да я приеме вътре в себе си. Толкова дълго вече желаеше това, да си я носи постоянно в себе си и да я поглежда когато зажадува за всичко, което беше тя.
- Чу ли? Бременна съм – тя леко се отдръпна.
Андрей я погледна спокойно.
- На шест седмици ли си?
- Да, от къде знаеш?
- Знам кога стана – усмихна се той.
Тя му се усмихна плахо и притеснено.
- Сега какво ще правим?
- Ще го родиш, разбира се, това е нашето – моето и твоето дете.
- A Найден? На него какво да кажа? Че ще си имаме четвърто дете, което съм заченала от оня отгоре ли?
- Защо не, и името ти е Мария – разсмя се Андрей - Спокойно, той нали се връща след два дена?
- Да.
- Ще му кажеш по-късно, а бебето ще е седмаче.
- И после? Как ще гледам четири деца? Та големият е едва на осем?
- Мария, това е първото, може би и единствено дете в живота ми, няма да ти дам да ми го вземеш!
 Андрей усети как в него пропълзя раздразнение. Облече се мълчаливо. Тръгна към вратата, но не издържа – върна се , прегърна я силно, дълго я притиска към себе си .
- Обичам те! Само една твоя дума – ставаш моя, нали знаеш.

Тя поклати глава в ням отказ.
- Тогава ще ми родиш детето, аз ще си го взема да го гледам!
Излезе бързо и затръшна вратата след себе си. 

Аглика се прозина в леглото си, протегна се и стана вече уморена от незапочналия ден. Беше й криво и нито душът, нито кафето, нито пък новата рокля я накараха да се усмихне. Андрей беше в командировка цяла седмица и това съвсем я изтощаваше от борбата със собствените й демони. Бяха женени почти петнайсет години, имаха апартаменти, коли, къщи, кариера, но си нямаха деца. Тя искаше и не искаше дете. Изтощи се от безкрайните визити при лекари, разни светила на науката, манастири, светии - чудотворци, болезнени и несполучливи манипулации, изследвания – резултатът беше само един – дете няма. Започнаха да се карат, семейните им скандали бяха неприятни и за двамата.

Запознаха се едно морско лято  –  беше приятелка на негов познат. Андрей не можа да свали очи от нея  - беше като богиня излята, с тия дълбоки големи очи, чуплива гъста тъмна коса, мълчалива, озарена с някаква особена вътрешна усмивка. Само след няколко месеца любовта беше тяхна или те нейни – не се разбра, но след година се ожениха. Не бързаха с бебе, искаха да поживеят, а и бяха толкова млади. Решението им да си имат дете бавно съсипваше Аглика - не можеше да понесе мисълта, че всичките й приятелки си имат вече по две деца, а тя кукува сама. И когато се разбра, че за тях двамата това е може би невъзможно, започна да го напада. Андрей самоотвержено и търпеливо ходеше с нея на всички възможни прегледи, той самият беше подложен на не по-малко изследвания и накрая след две години една вечер за първи път видя странен блясък в очите й .
- Ето я причината за нашето ялово семейство - това си ти! Ясно ли ти е? Тук си пише всичко, чети си го, аз отивам да се къпя и лягам!

Андрей смръщи вежди. Никога не я беше обвинявал, нищо не й беше казвал - защо, какво, кой, как, от къде се взе тази злоба изведнъж в хубавата нежна Аглика? Прочете изследването, но нищо не разбра. Това беше първата им нощ когато спаха в различни стаи.

Сутринта отиде при свой приятел лекар да му разчете изследването – да, имало нещо, но той го успокои, че хиляди семейства си имат многобройна челяд с много по-лоши показатели от неговите и да не се тревожи.

Така Андрей заживя самотно, слушаше съскането на жена си всяка вечер и се чудеше къде изчезна онова прекрасно морско момиче.

Мария срещна случайно една зимна вечер - беше заледено и тъмно , когато в последния момент малка топчица се търкулна пред колата, чу женски писък и бързо извъртя волана. Колата поднесе и се удари в съседния блок. Излезе и видя жена на колене, която прегръщаше малката топчица и плачеше.

Други две по-големи деца стояха край нея и подсмърчаха.
- Госпожо, стана ли нещо? Моля Ви, дайте да видя!
Тя хлипаше и стискаше в ръцете си малко дете.
- Хайде да Ви закарам до Бърза помощ, моля Ви, позволете да Ви помогна!
Успя да я изправи на крака, тогава видя, че детенцето беше съвсем здраво и дори се усмихваше .

Случайното им познанство прерасна в интимност неусетно. Андрей живееше самотно, тя също. Мъжът й Найден – шофьор на ТИР, се явяваше по два-три  пъти в годината колкото да й направи някое дете и заминаваше пак. И двамата не разбраха кога всъщност се събраха. Аглика дори не подозираше какво става, а и озлоблението й я изпиваше.

Андрей заобича Мария, помагаше за децата й, ако командировките му бяха за три дена, казваше на жена си ,че е за седмица и прекарваше дни наред с топлата, спокойна, усмихната и благодатна Мария. Спокоен, че не може да има деца се беше отдал на внезапно споходилото го щастие. Когато му каза, че е бременна някак не се изненада. Рожденият му ден празнуваха заедно и цяла нощ летяха с нея из непознати светове, косите й разпилени, огнени, ги обгръщаха, звездите им се усмихваха, луната им светеше меко и обзета от тяхната любов се отдаде на облака.

Андрей искаше отдавна да се разведе и да се събере с Мария, но тя се страхуваше. Някаква баба от селото на Найден, на сватбата им й казала, че ако само посмее с тая кръшна снага и палави очи да напусне Найден, ще бъде покосена от лоша болест и тя и децата й. Андрей искрено се смя когато тя му разказа това една нощ.

Но сега – негово дете, негова кръв?! Не, трябваше да измисли нещо.

 Една нощ се престраши и прошепна на Аглика:
- Хайде да си осиновим едно бебче, не искаш ли, ще си го обичаме и ще се грижим за него, какво ще кажеш, а?

Аглика се развика нещо за копелета, изблъска го от леглото и той отново се прибра сам в стаята си и може би и него щеше да го разяде злобата, ако не беше сладката Мария. От бремеността беше станала още по-хубава, вече й личеше и Андрей ходеше при нея все по-често да й се любува. Когато му каза, че ще е момиченце, той я погледна сияещо.

Така Андрея се появи на белия свят една пролет за радост и тежест на майка си, а за баща си – дар Божи. Андрей отиде веднага в болницата и започна да се грижи за двете си жени както ги наричаше. Децата на Мария бяха при майка й докато тя се оправи с четвъртото. Заживя странен живот Андрей. За него всъщност имаше живот само когато бързаше да отиде при Мария и някоя и друга седмица когато оставаше при нея и сладкото им бебе. Беше красива малка кукла с големи букли , приличаше на майка си в очите и косите, но всичко друго беше взела на баща си.

А Аглика се щураше като луда между безполезни доктори и упоритата си амбиция. Накрая направи нервна криза, вика „Бърза помощ” и легна разяждана от мисълта, че е победена. Обади се на Андрей да се прибере вечерта и остана  в леглото зъзнеща от страх и срам.
Той се прибра рано, отиде в стаята на Аглика , погали я приятелски по ръката .
- Как си?
- Добре. Ти… къде се губиш толкова време?
- На работа, нали знаеш. Има ли лекарства, които трябва да купя?
- Не, седни, моля те. Виж, размислих – съгласна съм.
- За какво?
- Съгласна съм да си осиновим дете. Страхувам се, че няма да се справя, но… ти как мислиш?

Той я гледаше тъжно и си мислеше – защо животът не го събра с Мария.
- Ще говорим пак, сега почивай - загърна я и излезе от стаята й. Така ден след ден Аглика заживя с мисълта, че Андрей ще намери точно онова дете, което си представяше и умираше от страх за всичко - как ще го къпе, храни, облича. Гледаха деца в две заведения, но тя не хареса нито едно. От вълнение спря да се храни, взимаше болнични и подготвяше стая за бебето.

Когато Мария разбра, че Андрей ще си вземе дъщерята, плака дълго и безутешно. Но всичко стана някак много бързо. Той заведе Аглика в дома й, Мария с неподозирана ненавист й показа детето, а тя хареса момиченцето. Всички обяснения на Андрей, че това семейство, нямало финансова възможност да се справи с четири деца и търсели някой да осинови най-малкото, тя чу в някаква мъгла и не обърна внимание на нито една дума. Просто искаше това момиченце!

След дълги перипетии по разни служби, службици и чиновници, които идваха поне седем пъти в дома им, подлудиха Аглика до краен предел. Един слънчев ден Андрей взе дъщеря си и я занесе в дома си. Тя стана негова любимка, като че ли пред очите му беше неговата Мария, като че ли мечтата му да я носи в себе си почти се сбъдна.

Аглика стана грижлива майка, името на детето прие с мисълта, че нищо случайно няма на този свят и това е бебчето отредено за тях. А Мария залиня – от мъка по сладката малка Андрея, от все по-редките срещи с Андрей, от избухливият Найден, който остана в къщи след дълги митарства по света.
Отдаде се на трите си деца, но често се обаждаше на Андрей да излезе с дъщеря им, да може да ги зърне поне отдалеко. В сърцето на Андрей се настани лека тиха тъга. Само смехът на Андрея и  огнените й коси извикваха усмивка в очите му – той виждаше в нея хубавата, свята Мария, която го дари с дете и с безкрайна любов, която никога повече нямаше да има в живота си.


Създадена на 24.09.2015 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Maia Angelova написа:

    Преди почти 2 години

    Невероятен разказ! Браво!


  • 77362e0c1d259a19417f06bb350a3f0a?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    написа:

    Преди почти 2 години

    Увлекателен разказ за нещата от живота.


  • Picture?type=square

    Valentina Psaltirova написа:

    Преди почти 2 години

    Чета го за втори път, с още мокри от сълзи пиша коментара - наистина чуден и четивен разказ!


  • F490d414a94f22c4175ba9cbe1b95316?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Нина Стоянова написа:

    Преди повече от 1 година

    Благодаря на всички, които поспряха и прочетоха и ми писаха!