Двойка кебапчета

Разказ

032330.0

Normal_lechenie-malki-momichentsa-opasnost-890x395

 

-Айде, бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три порции двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж  на средна възраст  нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, го заглушаваха.
-Габриела, ти нарочно ли го правиш? Веднага престани! – свирепо я погледна баща й.
Габи с още по-голямо усърдие продължи да си люлее краченцата и втренчи в него големите си сини очи.
-Виж, направи поне един път и ти нещо, не стой така, че ще я плесна! – обърна се мъжът към жена си.
Тя се наведе и прошепна в ушенцето на дъщеря си:”Недей, миличка, за тати днес е специален ден, нали знаеш!”
Мъжът  скочи от масата, мърморейки колко нетърпимо е всичко това и заплашително се насочи към келнерите.
-Мамо, аз не искам кебапчета. Искам там – Габи показа с ръчичка към дансинга. – Искам при другите деца!
-Ще отидеш, само да се нахраним – отговори майка й успокояващо.
-Но нали знаеш, че не обичам кебапчета – сбърчи  челце  Габи.
Жената погледна някъде встрани притеснено.
-Мамо, мамо, виж – забоде тя ръчичка във въздуха – Познаваш ли тази леличка? Виж как ни гледа?
Жената  се обърна и изтръпна – беше Тя. Сама на маса. Пушеше цигара и отпиваше бяло вино.
-Недей така да сочиш, не е прилично!Не я познавам!
-Тогава защо ни гледа? Само нас?
-Не знам.
Като видя, че баща й се връща, Габи започна  отново да блъска масата.
Мъжът дръпна стола, извади носна кърпа и си избърса запотените очила.
-Казах им, сега ще донесат. Всичко се оправя, ама все с разправии. Няма да се оправи тая държава!
-Тате, виж онази леличка, познаваш ли я? Гледа ни постоянно? – Габи пак изстреля ръчичката си с насочено пръстче, като не отместваше очи от жената.
Той се обърна и не повярва на очите си! Камелия! Какво прави тук, нали знаеше, че тази вечер е за семейството му!
-Сега, Габи, нека да видя леличката, колежка е от работа!
Майка й  се изчерви и сведе очи, като че ли беше направила нещо срамно. Габи се загледа в баща си. Той говореше много оживено и разпалено и ръкомахаше, а жената  го гледаше уморено. След малко се върна.
-Така, сега трябва да донесат и кебапченцата – той се усмихна насила и хвана ръката на жена си, но тя  я издърпа  бавно.
Сервираха им. Двойка кебапчета с  гарнитура - лъжичка лютеница и три кръгчета  необелена краставица.
Габриела се загледа апатично в децата, които се гонеха. Погледна  баща си как яде и майка си, която се опитваше да преглъща и пак зарея  поглед към децата .
-Габи, защо не ядеш? Специална покана ли искаш? – в гласа на баща й прозвуча раздразнение.
-Студени са, а и  не обичам кебапчета!
-Какво?! – възмути се баща й – Знаеш ли колко деца мечтаят за едно мъничко кебапче, ти сега – фасони, какво става?
Майка й пак й зашепна, но този път тя не се подчини. Дори се извърна настрани демонстративно и подпря глава на лакътя си. Загледа се пак в оная жена, която не откъсваше очи от тях.
В този миг пред очите й светна светкавица и първо чу, а после усети силен плесник.
-Като ти говоря, ще ме слушаш, разбра ли? Само седмица ме нямаше и веднага майка ти те е разхайтила! Не те е срам! Какво искаш да покажеш, а? Кажи, какво? – разкрещя се мъжът.
Майка й занемя, а Габриела стискаше очи, за да не покаже сълзите си.
-Ставайте! Страхотна вечеря ми поднесохте и двете, няма що! Тръгваме!
Жена му стана и тръгна бавно след него. Габи изтича до масата на жената и като впери в нея  плувналите си в сълзи  очи, запита:
-Вие имате ли деца?
Жената се стресна. Поклати леко глава.
-Тогава да знаете, че децата не се бият! Никога! Дори и когато не искат кебапчета!


Създадена на 24.01.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари