Една коледна фото услуга!

колко трайна е човещината....
Normal_prose

          Тази година на Коледа Павел ще бъде сам.Неговата любима Христина се помина месец преди Бъдни вечер. С Христина се бяха взели с обич и близо половин век вървяха заедно за пример на приятелите в родния град. Така си бяха свикнали един  друг , че не беше така важно кой от тях двамата ще ти свърши услуга като за приятел!Или пък ще ти даде умен  и далновиден съвет на твой въпрос.Те двамата се допълваха определено.Взаимното им начало беше някъде в малките класове.Павел се открояваше като  високо,силно и любознателно момче.Той беше любимеца на класа. Преподавателите разчитаха много на лидерската му позиция . Син на загинал граничар, той от малък растеше с детския спомен за скъпия си татко. Павел  беше пръв помощник   на майка си Светла .На улицата,  където живееше, неговите  качества на уважение и добронамереност към всеки,заразяваха  всички деца  живущи там.Той беше пример за подражание със своята честност,откровеност и неуморимост в делата ,с които се захване.

Христина беше друга.Тя се проявяваше като кротушка.Рядко ще я чуеш да вземе отношение по даден въпрос.Тихо и напевно  приказваше като ручея през пролетта, който вие близо до къщата им.Рано започна тяхната любов един към друг. Тя издържа във времето,  за да премине през отделните периоди в живота им.И да увенчае с присъствието си  техният прекрасен съвместен живот!

    ...........Павел се затвори в стаята с картините и рееше погледа си навън през прозореца. Декември беше дошъл с много сняг. Вече близо десети  ден слънцето не се показваше. Снощи от небето се изсипаха за пореден път бели и тежки снежинки, които  с желание се приземяваха след дългия си полет. Навсякъде, където погледнеш беше отново побеляло.Колите се перчеха с големите си снежни алаброси .Тротоарите бяха като поръсени с бял пух.Навън в този вечерен час беше гъмжило от хора.В оставащите часове до Бъдни вечер  магазините около пазара още бяха изпълнени с връщащи се от работа..Те,като черни точки върху бял лист кръстосваха площада.

Всичко това, Павел го гледаше от прозореца на 2-я етаж.Стоеше в тъмното, с голямата болка в душата си по любимата Христина.Нямаше настроение за нищо.Беше се оставил на времето.Стенният часовник му правеше компания и звучно отмерваше часовете.А те бавно се изнизваха  в тъмната стая.Изведнъж Павел въздъхна тежко и се сети,че децата на скъпите му синове ще идват  утре да го поздравят за Коледа. Внучетата му бяха прекрасни-възпитани и добри.Много  напомняха за  неговите детски години.

„С какво да ги изненадам за подарък”- смени набързо мислите си пред прозореца Павел.След кратка пауза се плесна по челото.

Снимките! Ще им извадя снимките от  последната екскурзия на двамата с Христина и с тях в  красив български град на Дунава. При тази  мисъл Павел се взе в ръце и затърси картата със съответните снимки.Стиснал я в шепата си,той вече пресичаше пазарния площад в посока кварталното фото-студио.Отдалеч се виждаше,че  свети.Набързо сподели на младото момче вътре, защо чука така настойчиво на вратата на затвореното вече студио.Всички молби  се разпадаха като снежинки върху топъл асфалт.Паркиралият пред студиото спортен автомобил, цепеше тъмната вечер с клаксона си.Младата му приятелка го викаше настойчиво да тръгват,че закъсняват.

- Съжалявам дядо, утре по обед може да отворя.Ако живееш наблизо мини. Ще я свършим тая работа.   

На връщане Павел стъпваше право в снега без да гледа .Голямата лична тъга отново сграбчи душата му.Няма да може да изненада най-любимите си внучета.

Силен клаксон го върна в снежната действителност.Бял огромен мерцедес паркира на пътя, точно на празното пред него.Висок и запазен мъж се показа от колата и строго тръгна да припомня правилата на пешеходеца.

- Павле,ти ли си това ,бре брат!

И докато вдигне поглед от бялата земя към него,две здрави ръце прихванаха тялото на Павел. Срещата под падащите снежинки беше достойна за телевизионен екран.

- Моя скъп Добромир - позна го Павел,като остави слабото си тяло в прегръдките му.Малкото  встъпителни думи кой, къде и как   останаха назад.

- Къде така в този сняг,човече? Всички са по домовете си вече, а ти що дириш още по улицата?

След краткото обяснение,  Добромир научи за неудачата със снимките за внучетата.И както беше се замислил, изведнъж лицето му грейна.

- Павле качвай се отпред. Жената ще почака с тръгването за родния си край.Отиваме до моето фото студио. Лично аз ще ти ги извадя.За всичкото онова, което си направил за мен в живота! Особено на лагера във Варна.Помниш ли?

.................................................................................................................

 Училищният спортен салон приюти лагерниците. Морето беше на 5 минути разстояние  и момчетата нямаха търпение да си оставят багажа и да се засилят  към морските вълни на плажа.Павел и Добромир бяха настанени един до  друг на пода в големия физкултурен салон.Срещу тях спяха групата от столицата-намахани и горделиви момчета.Те непрекъснато търсиха поводи да се заяждат с другите лагерници.Това им беше като добро утро.Една сутрин Добромир заведе Павел до оградата на училището и му показа от завитите  вестници чисто нов фотоапарат.

- На онова леке от столицата  е, дето спи точно срещу тебе - допълни Добромир.

- Вчера го победих на канадска борба, след като си беше заложил фотоапарата.

Той не можа да довърши,защото лагерната тръба за сбор прекъсна разговорът им.На бързо всички бяха строени на плаца.Началник лагера започна:

-Така и така,откраднат е фотоапаратът  на ваше другарче от лагера.Който знае нещо по въпроса да ми съобщи!Свободни сте!- кратко и ясно завърши той.

  Неговото - Добромир и Павел да дойдат в стаята ми-проехтя като изстрел.

- Какви ли ги е измислил софиянчето в своя защита-гневеше се Добромир, отивайки към канцеларията.Привикваха ги един по един.Първи влезе Добромир.

         Не след дълго охкайки премина през вратата обратно. В очите му Павел видя много болка след срещата вътре.

- Къде е фотоапаратът? –с гневен тон беше посрешнат Павел в канцеларията.- Вие двамата сте го откраднали.

Строгите въпроси  се редуваха със здраво опъване на ушите до болка.Павел стоически издържа на грубото отношение и след половинчасова обработка напусна стаята с  посинели уши.

............................................................................................................

- Ето този фотоапарат определи моето бъдеще в живота.Спечелен честно, ние с теб двамата платихме с болките и унижението при началника.Тази неправда остана в мен за цял живот и ме подтикна да се занимавам с това.

Успоредно с думите, Добромир вече подготвяше машината за вадене на снимките.

- И при мен споменът  не се различава от твоя - тихо допълни Павел.

Добромир  събираше снимките  за  внучетата,които излизаха вече в супер модерното фотостудио.

- Много се радвам,че днес на Бъдни вечер господ ми даде възможност да помогна на моя скъп приятел от най-хубавите детски години.

При тези думи  очите на тези големи мъже плувнаха в сълзи.Сълзите на човещината в спомена за отминалите години.

...........................................................................................

  Павел се беше облегнал на дивана в тъмната стая  срещу прозореца към площада.На масата бяха наредени в скромно количество седемте ястия.Лицето му гледаше през стъклото навън към рекламните светлини на близкото фото студио.Беше тайнствена тиха нощ.Едрите снежинки не спираха да падат от небето.Телевизорът тихо редеше своята празнична програма.Лека загадъчна усмивка се мъдреше на лицето на Павел.В шепите на двете си ръце, той грижовно държеше извадените снимки за своите две прекрасни внучета!

         Само да ги чуе утре когато  звъннат  и приятно ще ги изненада в коледната утрин!

 

 

18.01.2015 г.                  Пловдив                    Т.Д.


Създадена на 19.01.2015 г.

Коментари

  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди почти 3 години

    Развълнува ме !


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    М.Дикова написа:

    Преди почти 3 години

    Пишеш прекрасно,увлекателно ...много ми хареса!Браво!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    5708264576-Маргарита Стоянова написа:

    Преди почти 3 години

    умееш да предизвикаш сълзи на човещина за отминалите години!Браво!!!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    5708264576-Маргарита Стоянова написа:

    Преди почти 3 години

    умееш да предизвикаш сълзи на човещина за отминалите години!Браво!!!