Когато тя беше на друг

Normal_rozalina_rujina

- Обичам те, моето момиче.
- Обичам те, мили!
- Моя си...
- Знам...
- Ще се омъжиш ли за мен?
- Не.
- Защо?
- Не виждаш ли халката на пръста ми?!
- Не съм я сложил аз...
- Така е, но я има.
- Свали я!
- Това няма да промени нищо.
- Люби ме...

Той докосна нежно устните ѝ и силното му мъжко тяло се разтрепери от връхлетялата го слабост. Тя вдигна ръце и зарови дългите си пръсти в късите с цвят на кестен коси на любимия мъж. Целувката им ставаше все по-жадна и по-искаща. Той усещаше облите ѝ гърди да се притискат в него и огънят на страстта го превзе напълно. Вратовръзката го задушаваше. Тя го усети и разхлаби възела, след това я свали през главата му. С треперещи пръсти започна да разкопчава копчетата на ризата му. С длани усещаше бясното биене на сърцето, което я обичаше. Тези удари бяха за нея, от нея и отекваха в нея. Погали плавно голите му гърди и се повдигна да целуне вдлъбнатината на шията му.
Той я повдигна,а тя обви дългите си крака около кръста му. Правеха любов и двамата бяха един отделен свят от цялото, защото светът е за двама...
През пердето на хотелската стая се прокрадваха последните слънчеви лъчи. Отпуснала отмаляла глава върху рамото му, тя знаеше,че трябва да тръгва.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Да го остави за кой ли път сам, в тази ничия стая, без минало и бъдеще, само с изживяното настояще. Обичаше го толкова много, че чак се плашеше от силата на любовта си! Колко дълго се бе борила сама със себе си в самотните нощи в брачното легло! И накрая се предаде на чувствата си, защото жената е най-истинска само тогава,когато слуша сърцето си. А нейното ѝ казваше, че Той е Мъжът на живота ѝ, съдбата ѝ, нежността ѝ, силата ѝ, радостта ѝ, сладката болка...

Галеше с ръка копринената ѝ коса и проклинаше отиващото си слънце. Само ако знаеше, че с неговото залязване Тя си тръгва, то би спряло своя вечен ход, за да може двамата да споделят любовта си още миг поне. Но не би! Огненото кълбо, загубило своя блясък се приближаваше към своята постеля, а неговата пак щеше да остане празна. Обичаше я толкова много, че би пратил по дяволите всичко и всеки, дълг, морал, амбиция. Тя бе първата мисъл сутрин и последната вечер. Тя е Жената на живота му, ористта му, благословия, желание, тревога, истина, безгранична красота...
Тя вдигна глава и погледна в любимите очи:
- Люби ме!
- Това няма да промени нищо...
- Ще сваля халката!
- Ще целуна ръката ти...
- Твоя съм!
- Знам.
- Обичам те, мили!
- Обичам те, моето момиче!

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 19.06.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Kostadin написа:

    Преди почти 7 години

    Много истински разказ за живота и любовта.Изключително добър!Поздравления!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Stoqn Manolev написа:

    Преди почти 7 години

    Ako geroinqta e krasiva kolkoto avtorkata,razbiram zashto e obichana taka istinski.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петър Георгиев написа:

    Преди почти 7 години

    Такава любов е много сладка и красива!Бих искал и аз да бъда обичан така!Поздравления на авторката!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Maya написа:

    Преди почти 7 години

    Любовта е най голямата наслада. Рози имаш мойте адмирации.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    ilko написа:

    Преди почти 7 години

    И този път надмина себе си..Поздравления!