Приятелство

Normal_photo

На малката Ивана

Да, аз си имам една истинска приятелка. Живеем в един блок, в един вход. Блокът се намира на най-хубавото место в родния Пловдив.

Близо е събота пазара, от където си купуваме плодове и зеленчуци и ги хапваме сладко, сладко. Аз, защото ги обичам – плодовете за сила, а зеленчуците за ракийката.

И тя, моята приятелка, ги похапва, за да расте хубава, здрава и силна. Наблизо, съвсем близо е и детската градинка „Мая", където моята скъпа приятелка ходи всяка сутрин. Да, тя е толкова голяма, почти на 5 годинки. А, аз съм толкова, колкото – скоро ги навърших тия цели 59 години. Виждате, че сме почти „набори".

Но това не ни пречи да сме си големи приятели. Тя, Ивана, е толкова хубава и сладка. Всеки ден очите и косите и са огрени от слънчева светлина. Истинската, неподправена усмивка, не слиза от лицето и. С детската си искреност и сърдечност тя те заразява с настроение и приятелски се включваш в нейните весели игри. Колко е приятно да играеш с нея?!

Тя те подмладява, тя те хваща буквално за ръка и те води по забравените от нас големите, „щури" места на играта, смеха и веселието. Когато си с нея, забравяш и за болежките по тялото и за многото житейски проблеми и за скучната и сива реална българска действителност. Тя те освежава безплатно, „инжектира" те с онази доза емоция, която те държи дълго време след срещата с нея добър, усмихнат и пречистен. Навсякъде е интересно с присъствието и. Привечер, когато се връщам от работа и аз като всички уморен и мълчалив, пресичайки нашата улица си извръщам главата в посока нейната градинка – няма ли да се зададе от там я с татко ,я с майка и ли с батко. За да се срещнем и се посмеем истински от душа – на пейката пред блока или пътувайки заедно в асансьора. Защото моята приятелка живее високо, там при звездите. Знам, че си говори с тях на вълшебен език.

Зарежда силата си от светлината им, защото и тя е една малка красива звездичка.

А когато сме заедно на гости!?

Какви игри падат само, какъв смях и закачки. Двамата с нея си имаме наши, собствени игри. Ние сме си ги измислили. Затова толкова се смеем и се радваме. Е, понякога ни се поскарват, че прекаляваме! Ще го имаме предвид.

Аз, приятелко моя, да ти призная имам малка вина пред теб – все съм уморен от пустата му работа или пък като ги загледам тия ми ти футболни мачове, не ти отделям и малкото време да си играем у нас.

ВИНОВЕН СЪМ! Ще се поправя !

А ти, скъпа приятелко, расти хубаво и умно момиче!
Слънчевото ти излъчване да блика винаги от теб!
Веселата ти и чиста усмивка да не слиза от лицето ти!

 

Кой е Тинко Дончев

Тинко Дончев е роден в град Пловдив в многодетно учителско семейство. Като строителен инженер дълги години е работил с пагон на раменете и завършва трудовият си път на военен през 1999, увенчавайки го със званието полковник. Но сам себе си определя като рокаджия и, както казва „Емоцията на барабана още отеква периодично в душата ми”. В настоящия момент работи като охранител в родния си град и върши работата си с усмивка и ведрост. Обича изчистените, свежи и нормални човешки взаимоотношения и отправя следния призив „Нека като се срещаме по този друм наречен живот, да „скимтим” от радост като добрите кучета, а не да ръмжим и налитаме да хапем като злите, лоши кучета!”

* * *

Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на literatura@club50plus.bg

 


Създадена на 25.10.2011 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари