Трансцедентално

Разказ. По случай, който съм разследвал.

020320.0

Normal_vanga-rupi

Ванга

Коледните празници отминаха с хубаво и приятно време. В провинциалния полицейския участък ежедневието  течеше с бавния и ленив ритъм на следпразничната умора. Независимо от това ежедневната престъпност - дребни кражби, нарушения на обществения ред и  битови скандали поддържаха ритъм, непозволяващ отпускане на състава.

       Новата година буквално връхлетя цялата страна със снежна виелица, ураганен вятър и пронизващ студ. За около денонощие се натрупаха огромни преспи, на места до три метра високи, които направиха непроходими междуселските пътища и сковаха трафика. Ден след утихване на стихията, в празния полицейски участък дойде  около петдесет годишен мъж от съседно село и заяви, че по време на фъртуната е изчезнала жена му. Излязла от къщи малко преди да се разрази стихията и вече две денонощия няма вест от нея. Потвърди, че по телефона е питал всички роднини и приятели от селото им, но никой не знаел къде може да е. След снемането на писменните му обяснения и попълване на молба за издирването беше освободен, като пое ангажимент веднага да се обади, ако жена му се появи, или получи накаква информация за нея. 

       Измина седмица без никакви новини. Жената бе потънала в снежната стихия и „ни вест, ни кост” за нея. Както обикновенно се процедира, заведена бе преписка за изясняване обстоятелствата около случая, свързана с пълно проучване на изчезналата и близките и. Една от версиите бе, че може да е убита, като се използва претекста за изчезването  и по време на бурята.

       Почти веднага при извършените проверки и разговори с близкия кръг от роднини и познати се разбра, че в това семейство е тлеел сериозен конфликт. От години „загрижения” съпруг е имал млада любовница, с която поддържал почти открити взаимоотношения. Често отсъствал от дома си и в малкото село е било публична тайна, че е прекарвал повече време при младата парясница, отколкото при законната си съпруга. Скандалите между съпрузите са били ежедневие, дори тя е получавала нервни кризи, които са довели до престой в областната психиатрична клиника.

        Това коренно промени отношението към случая. Веднага от областта се изсипаха криминалните „спецове”. Разработен бе подробен план за изясняване на случилото се и с бързи  и динамични мероприятия да се достигне до истината. Закипя усилена работа, започна активна дейност по изясняване на алибито на съпруга. Направен бе оглед на всички възможни места, където можеха да се открият следи от евентуалното умъртвяване на изчезналата жена. Заподозрения бе поставен под „похлупак”, с организиране на подслушване и непрекъснато негласно проследяване.

       Този масиран полицейски натиск над него продължи  около два месеца, като през това време бе почти ежедневно привикван. Отново и отново мъжът отричаше да има отношение към изчезването на съпругата си и евентуалното и премахване от живота си. В края на февруари той изчезна от местоживеенето си за около седмица, независимо, че бе подписал протокол за неотклонение. Тъй като имаше роднини в чужбина, предположиха, че е напуснал страната.

        Изненадващо  една сутрин той се появи в участъка и заяви, че иска да говори с началника. Той го прие в кабинета си и очакваше, че е дошъл „мига на истината” и ще започне да говори за извършеното от него престъплиние.

        С пресипнал от вълнение глас мъжът заразказва:

       - Първо се извинявам, че заминах без да се обадя. Като разбрах, че се затяга примката на уликите се реших на тази постъпка. Взех влака за София, а от там с автобуса, направо в Петрич. Записах  се и чаках ред близо седмица за сеанс при сляпата пророчица на България. Както ми казаха, носех бучка захар, с която преспах под възглавницата ми. Предавам дословно думите и:

      - „Виждам жената ти в ЧЕРВЕНА дреха. Виждам над нея МОСТ и ВЛАК  да минава по него. Търси там жена си.” Дори не ме попита за какво идвам, а направо от вратата ми каза това!

        Независимо от огромната убеденост и искренност в думите му и представените билети от пътуването, полицаите останаха служебно скептични и продължиха с планираните мероприятия.

       Така измина още около месец. Зимата бе необичайно студена и снега се задържа почти до края на март. Изведнъж рязко се затопли. Твърдия и вледенен сняг започна да се топи не с дни, а с часове. На полето излязоха трактори и пролетната оран започна. В началото на април се обадиха в дежурната на полицията от местната селска кооперация, че техен тракторист едва в последния момент е забелязал сред блока, преди да прегази с трактора и огромните плугове купчина парцали. Слязъл да разбере какво е и с ужас видял да се подават ръка и крак от тях.

        Като отидоха на местото с раздрънканата полицейска „Лада”, тракториста още не беше се успокоил и заяви, че нищо не е пипал. Действително находката му бе труп на жена, свита в ембрионална поза. Облечена с обикновенна синя дочена престилка, върху която беше навлечен дебел, домашно плетен, кървавочервен пуловер. От престоя в снега и разтопената вода престилката бе поела от боята и почти цялата оцветена в червено. Доведоха и съпруга, който разпозна изчезналата си съпруга и припадна до нея.

         Нивата бе в подножието на два ниски хълма, свързани с мост – ЖП надлез. Изведнъж се чу пронизително изсвирване на дизелов локомотив и от завоя се появи товарна композиция, която като гъсеница, бавно и лениво  се изниза над главите на групата служители и цивилни.

        Всички присъстващи станаха свидетели на ЧУДО – видението на сляпата пророчица се материализираше пред очите на цялата следствено – оперативна група. Нейното могъщо и всевиждащо вътрешно, „трето око” бе провидяло на стотици километри разстояние и дочуло немощния глас от отвъдното на нещастната женица! Запознатите с делото гледаха невярващо и започнаха оживено да коментират случилото се.

        След идването на патолога се установи, че жената действително е загинала от измръзвъне, тъй като липсваха следи от насилие върху трупа, с изключение на изгризване на пръстите на крайниците от дребни гризачи.

         Впоследствие, в живота неведнъж ставахме свидетели на могъщите и необясними сили, управляващи битието и потвърждаващи, че не всичко което виждаме е това, което е!

 

Светослав Атаджанов

 

Трансцедентално* - свърхестествено, необяснимо.


Създадена на 15.11.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари