Египет

От "Нашата планета в света на приказките"- За рожденичката Лусия

29272.66667

Normal_lusi

Антон Кръстев – 16г. ( „Египет“)

Египет

 „Луната е като медена пита, с много накацали по нея пчелички, които я хранят и тя става все по-ярка и плътна…”- бърбореше си Зара, докато я наблюдаваше с бинокъла си през капандурата на малката таванска стаичка на вила „Амон-Ра”. Вилата бе кацнала върху височина зад едно яворово дърво, което с листата си предпазваше от слънце и от влага. Красивата „Амон-Ра” бе бяла като птица, на чиито криле имаше интересни скулптури, наподобяващи египетски фараони.

Зара слезе бавно по скърцащите стълби, влезе в трапезарията, но не завари никой там и излезе. Спомни си, че родителите ѝ са на разкопките край една пирамида и се зарадва, че може да скита до по-късно. Беше горещо и нежното ѝ лице бе обгоряло. Зара носеше бяла рокля от лен,сламена шапка и слънчеви очила, но Слънцето грееше силно и лъчите му проникваха през роклята, през шапката и през очилата.

Зара вървеше по посока към реката, минавайки покрай портокалови, мандаринови, лимонови дървета, отрупани с плодове, финикови палми с дълги зелени перести листа и червени фурми. Обърна се назад, за да се увери, че не се е отдалечила много от вилата и усмивка се изписа по лицето ѝ при вида на „бялата птица” – вила, на чиито крила като пазачи седяха гордо двете скулптури – фараоните.

Продължи пътя си и много скоро стигна до реката,проследи я с поглед, търсейки края ѝ, но не успя да го види.Реката бе дълга, широка и с много извивки, безкрайна… Огледа се във водите ѝ и самодоволно завъртя шапката си на една страна. Нещо се движеше и на фона на лицето ѝ, което се отразяваше на повърхността на водата. Изведнъж изскочи главата на голямо водно животно. То отвори устата си и Зара настръхна при вида на острите му зъби.

Неочаквано някой я докосна по рамото, тя изкрещя уплашена, а водното животно пред нея се гмурна обратно и заплува по течението на реката. Зара видя до себе си едно тъмнокожо момченце с черна къдрава коса, което ѝ каза нещо, но тя сви рамене, понеже не разбираше неговия език.

Двамата се погледнаха и прихнаха да се смеят. Зара протегна ръката си и си каза името:

- Зара.

- Гомидас… - се чу детското гласче.

Зара подскочи от радост и заговори на арменски.

- Гомидас - като великия арменски композитор, тогава ти си арменец, знаеш ли арменски?

- Да - ухили се Гомидас - видях, че се оглеждаш в реката,приличаш на чуждоземка и може би мога да те упътя за нещо наоколо.

- Какво беше това в реката? - Зара сочеше с ръка към водата - ти успя ли да го видиш, много странно нещо, което май не беше риба.

- Да, да, това е риба, която живее тук в Нил и се казва „Африкански тигър”, но е риба.

Гомидас направи пауза и продължи:

- Тя се храни с други водни себеподобни.

Зара го слушаше с интерес и силно изразения му източно- арменски диалект я забавляваше.

- А защо Луната има толкова странен вид днес? Гледах я през бинокъла си и ме впечатлиха заобикалящите я светулки - попита Зара.

- Светулки ли, около Луната? - попита къдрокосият малчуган, учуден. Да не би да искаш да кажеш звездите?

- Да, да, звездите. Не се сетих как е тази дума на арменски и затова използвах думата светулки. Но и те са като звездите,само че тук на Земята. Светят и угасват - продължи Зара.

Гомидас хитро се усмихна и ѝ предложи да я заведе в тайното си скривалище. Зара го погледна учудващо, но любопитството ѝ надделя и рече:

- Добре, Барон Гомидас, изненадай ме!

Вървяха покрай реката и стигнаха голяма величествена пирамида. Зара се вгледа в страховитата, извисена над тях пирамида, но погледът ѝ се премести върху скулптурата на странно изглеждаща човешка глава.

- Какво е това? - обърна се тя към Гомитас.

- Нарича се Сфинкс, крилато чудовище с глава на жена и тяло на лъв - отвърна Гомидас - но ела, ела насам, върви до мен.

Двамата заобиколиха величествената скулптура на Сфинкса и стигнаха до две огромни дървета с много разклонения и с много, много листа, после се промъкнаха между клоните.

- Това е моята тайна “пирамида” - каза гордо малкият чаровник и продължи - Ако погледнеш отвън, отдалеч, тези две огромни дървета образуват Пирамида и тук вътре се случват чудеса. Погледни колко са високи дори небето не се вижда.

Зара погледна нагоре, но дърветата бяха наистина безкрайни и светлината едва се прокрадваше сред тях.

Странно, неочаквано нещо ярко жълто-оранжево проникна между листата.

- Какво е това? Какво се случва? - попита Зара учудена.

- Това е Луната, като че ли се приближава до нас - развълнуван отговори Гомидас и подкани Зара - Погледни, тя слиза все по-ниско и по-ниско.

Изведнъж пред Зара и Гомидас се показа една голяма огнена топка, също като медена пита. Зара протегна ръка, но топлината, която излъчваше тази медена пита я принуди да се отдръпне. Гомидас направи знак на Зара да не пипа, а да гледа. Чу се шумолене и леки стъпки. Изящна Газела доближи Медената пита и издаде няколко звука. Жълто-кафявата козина на Газелата блестеше на фона на ярката светлина, а белите ѝ коремни части бяха пухкави и предизвикателни.

Гомидас гледаше в захлас, но се сепна от странен глас,казвайки нещо на някакъв древен език. Усмихна се доволен, че успя да разпознае отделни думи от старинния египетски език и преведе на Зара.

- Вие сте потомка на стар арменски род.

Произнасяйки тези думи малкият къдрокоско се вгледа с любопитство в момичето.

- Гомидас, но какво става, откъде идва този човешки глас? - едва продума Зара от вълнение.

Гомидас помисли за миг и успя да попита на древноегипетски:

- Кой говори?...

Странният глас отново се чу, а Гомидас въодушевено преведе:

- Когато Луната докосне Земята, тук в тази вълшебна и естествена, сътворена от дървета пирамида, а Газелата, нашата Кралица на доброто, почувства топлината ѝ, най- древният мъдрец на Египет заговаря чрез тях… И всичко това се сбъдва само при пълнолуние…

- О,о,о - възкликна Зара - като че ли сънувам. Ти знаеше ли за магията на Пирамидата от дървета?

- Не знаех за всичко, което току-що се случи, макар че често идвам тук. Майка ми Амира, нейната майка, нейната баба, прабаба ми също са идвали тук…

- Да, разказвай! - окуражи го Зара, очарована от отражението на Луната върху кадифеното с матово-румен цвят личице на Гомидас.

- Когато бях малък, майка ми ме доведе тук и ми се причуха странни думи. Повторих ги и тя ми каза, че това е древен египетски език и ще ме научи на езика на Древната цивилизация. Той се е предавал от поколение на поколение и всички в нейния род говорят на древен египетски.

- А дали майка ти, баба ти, прабаба ти са имали такива преживявания тук?- полюбопитства отново Зара.

- Не на всекиго се случва подобно нещо и ако се случи, то е различно за различните хора.

Докато разговаряха „Медената пита” започна да избледнява, а грациозната Кралица на Добротата погледна с топлите си кафяви очи, като че ли искаше да участва в разговора, но не можеше.

Гомидас се доближи до Зара и се поклони пред Газелата, Зара го последва. Когато се изправиха, Газелата я нямаше. Чуха как леките ѝ стъпки се отдалечават.

Настъпи тишина и сякаш времето спря. Зара се озърташе недоумявайки, но усети, че тъмнината се сгъстява.

- Гомитас, бързо, да тръгваме, защото скоро няма да можем да намерим пътя към реката.

На излизане от Пирамидата Зара докосваше листата така, като че ли вярваше, че се подписва върху тях. Вечерта беше звездна с ярки звезди, а Луната – отново на небето.

Зара отвори вратата на „Амон-Ра” задъхана и срещна тревожния поглед на майка си.

- Вече е тъмно, малка госпожице, къде беше? Търсихме те,чакахме те и се безпокояхме.

- Мамо, запознах се с един малък къдрокоско – Гомидас и с него разгледахме пирамидата, Сфинкса и дърветата, но ще разказвам утре когато не се вълнувам така.

Красива усмивка премина по лицето на Кая, която познаваше чудатостите, с които дъщеря ѝ я изненадваше често.

На другата сутрин миризмата на баница и кафе събудиха Зара. Тя скочи от леглото си и побягна към кухнята.

- Седни да закусиш Зара! - прикани я майка ѝ и продължи

- Вчера, докато бяхме на разкопките, около нас се движеха камили с хора, с товари и видяхме невероятно красива Газела. Баща ти веднага започна да я рисува по памет…

- Така ли? Опишете ми я. Мамо, татко, та това е Кралицата на добротата тук в Египет.

- Тя заслужава това име - учуден погледна дъщеря си Калуст - но как ти хрумна? - настояваше художникът.

- Аз я видях и погалих, но ще ви разкажа по-късно. Сега бързам.

Зара грабна парче баница и излезе да не закъснее за срещата си с Гомидас. Мислите ѝ препускаха, краката ѝ – също.

Задъхана тя се спря пред дузина малчугани, които се караха на арабски и тя нищо не разбираше. Очите ѝ се втренчиха в една нежна ръка, високо вдигната държаща цигулка. Зара усети безпокойство, доближи се и видя малкия си къдрокос приятел.

- Гомидас! - викна тя - Защо се карате?

- Зара, моля те, спаси цигулката ми!

Зара подскочи и за миг се озова до Гомидас. Взе цигулката и стресна присъстващите с непознат дори за нея самата глас.

- Не се карайте! - се чу на западноарменски диалект.

Смуглите момчета спряха да крещят и погледнаха стройното кестеняво момиче.

- Коя си ти? Какъв език говориш? - попита Амал.

Зара повдигна рамене, но с жестове им посочи пирамидите в далечината и се запъти към тях. Палавниците я следваха.

Стигнаха Сфинкса и Зара отново погледна изплашено и дочу как се смееха приятелите на Гомидас, усетили страха ѝ. Обърна се и ги изгледа въпросително и в този момент погледът ѝ се спря върху нежното личице на малко момиченце, което стоеше безмълвно.

- Гомидас, тук има едно малко момиченце? - развълнувано попита Зара.

- Да, това е сестричката на Амал, Азиза, която винаги е с нас, но тя не може да говори. Нейното име много ѝ подхожда - „азиза” на арабски означава „мила”.

Зара доближи момичето и видя, че сивите очи на Азиза се усмихваха. Азиза сви дясната си ръка, доближи я до гърдите си и се поклони, това бе нейният поздрав. Впечатлена,Зара я хвана за ръка и продължи към пирамидата от дървета, следвана от шумната компания на тъмнокожите непослушници. Промъквайки се между дърветата, момчетата се оглеждаха и късаха листа, шегуваха се, докато страшния рев на животно не ги стресна. Всички замръзнаха на място.

Ревът се приближаваше и пред тях се появи яростен лъв с буйна грива. Лъвът мяташе опашка и оглеждаше за плячката си. Децата се разтрепераха... Малката Азиза стисна още по-силно ръката на Зара. Лъвът се въртеше и душеше.

- Гомитас, защо не прогоним с камъни този лъв, как така всички тези момчета не мърдат? - тихичко прошепна Зара,следейки движенията на лъва.

- Не можем. Тук лъвът е свещено животно и дори моите приятели – пакостници няма да му посегнат.

Момчетата започнаха да шепнат нещо на арабски,обърнати към Гомидас.

- Гомидас, какво ще правим? Ти винаги идваш тук. Покажи ни силата си, избави ни от лъва, той е кръвожаден - страхливо нареждаше брата на Азиза.

Гомидас се доближи до Зара и взе цигулката, а лъвът започна още по-нервно да се разхожда. Тогава Зара се досети за баницата и я хвърли пред лапите на хищника, който я помириса и излапа със замах.

Децата гледаха изплашени, а по лицето на малката Азиза се търкулнаха сълзи. Листата на дърветата се разлюляха.

Разнесе се нежна музика. Гомидас засвири на детската си цигулка и държеше очите си затворени. Чуха се леки стъпки,които като че ли се удвояваха, утрояваха и доближаваха.

Листата се размърдаха и три високи газели заобиколиха лъва. Чу се страховит рев. Гомидас отвори очи и всички чакаха със страх, дали лъвът ще ги нападне. Тогава стана чудо. Малката Азиза проговори и повтори три пъти някакви странни думи.

Газелите се приближиха още по-близо до лъва, който се обърна и побягна. Чу се вик на радост, всички крещяха, но гласът на Азиза ги сепна отново.

- Азиза, скъпа моя, ти говориш? - доближи я брат ѝ Амал.

Тя му кимна с глава и се обърна към Гомидас.

- Гомидас, какво казах преди малко. Аз чух тези думи тук и не ги разбирам.

Всички запрегръщаха малката Азиза. Тогава гласът на Гомидас надви гласовете им.

- Нашата планета. Нашата планета. Това е на стар египетски език и него Азиза продума за първи път.

Зара намигна заговорнически на Гомидас и каза:

- И без да превеждаш, знам, че Азиза каза великите думи НАШАТА ПЛАНЕТА!


Създадена на 12.06.2018 г.

Коментари

  • 5df51b0b6613847ff91804c16765bf28?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    написа:

    Преди 2 месеца

    Лекотата и пъстротата с които пишеш са забележителни Тити. Успя да ме пренесеш на места на които никога не съм била. Благодаря за прекрасното изживяване!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Миглена Иванова написа:

    Преди 2 месеца

    Благодаря за вълшебната приказка,която ме потопи в историята на вълнуващи герои и места в Египет.Съвременна,криетивна,с оригиналност и завършеност,със скрити послания за морала и нравствеността.С нетърпение чакам следващата приказка-магия.