Крушевото дърво

Това е приказка за самият живот, за невероятната му способност да се бори със смъртта и побеждавайки я , да се възражда и да започва отначало
Normal_dushteria

Приказка от книгата "Дъщерята на крадлата"

                                 Растеше някога в една запустяла градина , старо крушево дърво . То имаше дебел ствол с напукана кора и огромни , перести клони . През нощта то приличаше на голям великан , вдигнал към небето мощните си ръце , сякаш за да сграбчи някой преминаващ облак или ......дори самата луна . Така изглеждаше през зимата , когато нямаше ни едно листо . Но през пролетта беше различно . Тогава то цялото беше отрупано с уханни снежно - бели цветове , които привличаха безброй пчели . А през есента , под тъмно - зелените му листа зрееха едри жълти плодове .
         Дървото беше доволно от себе си , защото даваше на света това , за което беше създадено . И изпитваше истинско щастие , когато уличните хлапета прескачаха трънливият плет за да си наберат от неговите сладки и сочни плодове .
         Някога в същата тази градина имаше и къща - почти толкова стара , колкото и самото дърво . Но слънцето , дъждовете и най- вече времето я бяха превърнали в купчина от камъни , греди и хоросан .
         Навремето в нея живееха старци , които все чакаха своят син . Но той , явно доста зает със собствените си дела , все не идваше да ги види .
         Накрая възрастните родители се поминаха , така и не дочакаха сина си .
         Сега хората разправяха , че той скоро щял да дойде и да построи нова къща в градината .
         И той наистина дойде ........Обиколи няколко пъти запустелият двор , спря се за малко пред останките на своят роден дом и си отиде .
         Но след няколко дни се върна .
Водеше със себе си група работници , които щяха да построят новата му къща . Тогава настъпи решаващият момент стопанинът да покаже къде точно желае да бъде новият му дом .
       - Ето . Тук - рече той . - Точно тук , където е била старата къща .
       - В такъв случай , господине , ще трябва да отрежем крушевото дърво - каза главният майстор , който явно щеше да ръководи строежа .
         Стопанинът погледна дървото , измери го с поглед  отдолу до горе и рече :
       - Щом се налага , отрежете го . - И без друго е прекалено старо - от него ще излезе голям куп дърва , от които ще слагам в камината през студените зимни месеци .
        Тези думи накараха дървото да изпита болка . Да , болка - защото не само ние хората сме способни да имаме чувства .
         Цветята , дърветата и животните също са надарени от природата да чувстват , макар и по различен начин .
Страданието и болката са им толкова познати , колкото и на самите нас .
         Крушевото дърво изпитваше страх , който се превърна в ужас , когато острият трион се впи безжалостно в кората му .
         То не можеше да се отскубне и да избяга , защото яките му корени го държаха здраво приковано към земята . Не можеше да извика , а само скърцаше и приемаше болката навътре , дълбоко в себе си . Страдаше и не разбираше , защо хората постъпват така жестоко . Толкова години наред то щедро им даваше всичките си плодове , а те вече не го искаха .
         Трионът се впиваше все по - дълбоко и когато стигна до сърцевината му , дървото осъзна , че е излишно да се съпротивлява . ..........
Сбогува се с небето и слънцето , с почвата , която го хранеше - отпусна се на една страна и с грохот се срути на земята .
         Дървото лежеше върху потрошените си клони и си мислеше :
         - Сега ще ме нацепят на парчета .......после стопанинът ще ме изгори в камината и аз ще се  превърна в пепел . Да , това е краят ми .
         И крушевото дърво наистина беше нацепено , изгорено в огъня и пепелта изхвърлена .
         Но това съвсем не беше краят му , защото в градината беше останала част от него - един голям пън с дебели корени , които здраво се бяха вкопчили в земята .
         И рано напролет от този пън израстна висока и жилава издънка , която след няколко години се превърна в младо крушево дръвче !.....Земята го хранеше , небето го поливаше , а слънцето караше плодовете му да зреят .
         Това беше кръговрат !.....Небето , слънцето и земята знаеха , че абсолютен край не съществува . В живота има само периоди , които приключват , но след тях винаги идва нещо ново . Хората напразно се страхуват от смъртта , защото и ние самите също като дървото си имаме невидими корени , които винаги ще ни връщат за нов живот , като старото крушево дърво !.................................


Създадена на 10.01.2014 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Kali написа:

    Преди повече от 3 години

    Много хубав разказ!