Тигърска приказка

Normal_tales

В зелената джунгла, сред буйни лиани,
Сред шумните крясъци на павиани,
Сред песни на птици и шум на листа
Живеели дружно смел Тигър-баща,
Мама Тигрица и Тигърче сладко.
Ала самотни били и тъй рядко
Имало кой да им каже “Привет”,
Че във зелената джунгла наред
Всички от страх затрепервали, щом
Се приближели до тигрия дом...


Сутрин, щом слънцето път си проправи
Между листата на буйни гуави,
Щом се превърне във пара росата,
И се изпълни със звуци гората,
Малкото тигърче с нетърпение
Впускало се във приключения-
Ту под гигантско листо ще се скрие,
Ту със лиана ще се увие
И над водопада със силен замах
Ще се люлее безстрашно, със смях.
Ту пеперуди красиви ловяло
Или във локви се валяло цяло,
Даже в потока със рибките плавало-
Времето му неусетно минавало...

Ала понякога Тигърчо тихо
Гледал небето, с тъга се усмихвал
И от игривото малко зверче
Нямало спомен. Страдало, че
В джунглата всички - игриви маймуни,
Хипопотами със смешни муцуни,
Даже вресливите папагали
По-надалече от него стояли.
От ноктите остри всеки се плашел -
и крокодилът избягвал го даже.
Никой не искал да става закуска,
Тигърски зъби за миг да го схрускат -
всеки побягвал, щом мернел райета
между вековните, гъсти дървета.

Щом се прибрало веднъж от игра,
Заварило мама Тигрица сама.
– Омръзна ми – казало – да съм само,
да търся приятел зад всяко дърво,
а вместо приятелство страх да откривам.
Затуй съм решил – надалече отивам,
Ще търся приятелчета по света,
Щом нямам приятели в тази гора..”
Прегърнало мама Тигрица и ето –
С торбичка на рамо върви под небето,
Подсвирква си Тигърчо и се усмихва...
А джунглата шумна зад него утихва –
Остава назад шумът на листата,
Почти не се чува как пее реката,
Маймунските крясъци вече ги няма...
– На приключение тръгвам голямо!

Не щеш ли, пътечката свършила скоро
До морския бряг. А там чакал кораб
Със бели платна, изрисуван отвред,
И - виж ти! – със тигър издялан отпред!
Извикало Тигърчето: - Капитане!
Тъй искам на вашият кораб да стана
Моряк и да плувам по всички морета!
О, моля те, хайде със вас ме вземете?
- Не може – отвърнал му капитана
- На кораба вече места не останаха,
потеглям към странни, далечни земи
и трюмът ми пълен е. А и дори
да имаше място, пак няма да мога,
че буди сред моите хора тревога
тигър на борда. Прощавай, но не.
- Но аз съм добър! - казал Тигърчо - Все
от мен се страхуват и всички ме мразят.
Дори не ми дават възможност да кажа
И даже с делата си да им покажа
Че няма причина от мен да се плашат.

Смилил се тогаз капитана и ето -
Млад юнга е Тигърчо. Виж, по морето
Понесъл се пъстрият кораб напред…
…И скоро мълва се понесла навред
за смелия Тигърчо – как в океана
не трепвал дори и щом буря захване,
как връзвал чевръсто възли моряшки,
и даже акула преборил юнашки,
спасил от удавяне двама моряци
и хващал най-много риба и раци.

Мълвата до джунглата стигнала скоро -
Пръв пъстрият Какаду забърборил:
- Хей, вие - пернати, хвърчати, влечуги,
Космати, рогати и всякакви други,
Наш Тигърчо станал безстрашен моряк!”
До Слонът достигнали думите чак
И шумно засвирил с хобота-тромбон:
- Дочух чудна вест - пором-помпопом:
наш Тигърчо станал е корабен мичман!
След Слона две порчета ситно притичват,
Подемат вестта и нататък предали:
- За Тигърчо чу ли, разбра ли, разбра ли -
тъй смел е, че станал е капитан!
Колибрите дали и своята дан
В разнасянето на новината.
Възбудено скоро жужала гората,
Говорели всички как Тигърчо цяла
Флотилия водел и бил адмирал....

А в същото време смелият юнга
По мачтите скача като маймунка.
И всички на кораба – млади и стари,
На Тигърчо станали първи другари.
Разбрали, че въпреки страшните зъби,
И въпреки лапите тежки и груби,
Тъй верен и щедър приятел бил той,
Че да го мрази нямало кой.
И плавал със кораба дълги години,
Летял по моретата бляскаво-сини,
Но спомен за джунглата, дето роден е
Изплувал пред него и ето - във плен е
На мъка по родния дом и по мама...
Усмивката тигърска вече я няма!

По морската шир кораб с бели платна
Безгрижно преборва вълна след вълна,
А в свойта каюта, на койката свит
И със одеало през главата завит
Тигърчо хлипа и мисли си “Искам
Отново във лапички мрежа да стискам
И с нея да хващам безброй пеперуди,
Да скачам с лиани от палма на палма,
Да гушкам за лека нощ моята мама,
Със татко да чупим кокосови орехи,
А вечер да виждам от моя прозорец
Как шумната джунгла и нощем не стихва
И как месечинката ми се усмихва...”

Щом утрото плисна на борда светлик
И слънчо засветил с блестящия лик,
Изправи се Тигърчо пред екипажа
И тихо, с решителни думи им каза:
- В сърцето си винаги спомен ще нося
За теб, капитане, за всички матроси,
За времето, що сме прекарали дружно,
Но друго на тигърчето е нужно -
Да бъде сред свои, макар и самичък,
По горски пътеки волно да тича,
Сред гъстите папрати тих да се крие,
От бистри потоци водица да пие.
Затуй ви оставям, сбогом другари -
Додето съм жив, не ще ви забравя!

И ето - по прашния път към дома
Без спиране, денем и в нощна тъма
Върви и свирука си весела песен
щастливият Тигърчо, в мисли унесен.
- Дали ще ме помни гората, дали
за мене все още мама тъжи,
а Какадуто дали ще ми кресне
и врява маймунска дали ще ме стресне?
Замислено, Тигърчето не видяло,
Че стигнал и цяла тълпа се е спряла.
Погледнал - жирафи и зебри раирани,
Маймуни, питони, хиени ухилени,
Стотици животни с мощно “Ура”
Порещнали Тигърчо у дома.

Тогава помислил си той: Тъй добре
Ми беше във бурното синьо море,
Но място от родния край по-прекрасно
Не ще се намери, това ми е ясно!
Защо ми са морските сини простори,
Щом птиците пъстри не чувам да спорят,
Щом няма го топлият дъжд и дъгата,
промушила се едва през листата!
И вече знам - тук ще остана докрай,
Че няма по-мило от родния край!


Създадена на 21.06.2011 г.

Коментари

  • Cd7a75981eb7a3fc27f71835a5415cd6?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Elka Stoyanova написа:

    Преди повече от 6 години

    Цитирам Костадинова:

    Нямам думи за коментар. Моля, дайте моя глас с оценка 5. Презлагам и някаква по-специална награда /ако е възможно/. Благодаря.

    г-жо Костадинова, изключително съм поласкана от мнението Ви :) Благодаря!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 6 години

    Нямам думи за коментар. Моля, дайте моя глас с оценка 5. Презлагам и някаква по-специална награда /ако е възможно/. Благодаря.


  • Cd7a75981eb7a3fc27f71835a5415cd6?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Elka Stoyanova написа:

    Преди повече от 6 години

    Благодаря, Майя :-)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Майя Методиева написа:

    Преди повече от 6 години

    ПРЕКРАСНО!!!