Историята на една от най-известните песни на Алла

"Милион червени рози" по текст на големия руски поет Андрей Вознесенски
Normal_andrey_voznesenskiy

поетът Андрей Вознесенски е роден на 12 май 1933г.

Вероятно някога сте си припявали една известна песен на Алла Пугачова "Милиони червени рози". Песента е трогателна, разказва за една романтична история на несподелена и печална любов. Колко е цената на милиони алени рози? Една любов. Какво струва една любов? Страдание и смърт! За човека, който я приема като съдба и присъда.
В основата на сюжета на песента е история, която кара големият руски поет  Андрей Вознесенски да напише текста, която се превръща в най-големият хит в тридесетгодишната певческа кариера на Алла Пугачова.
Чуете ли тази песен, няма как да не сте заинтригувани от разказаното в нея. Още повече, ако знаете, че в основата на текста има действителна случка.

Истинската история за любовта на грузинския художник Никос Пиросманшвили към певица на име Маргарита се случила през едно обикновено лято в началото на миналия век. В утро, както много други се случва необикновено събитие. Пролетта царувала в природата, градът весело се приготвял да посрещне желанието на хората да се трудят и да обичат. А това било най-важното за света. Всичко наоколо подканяло към усещане за радост и за добри дела. Близката река шумяла пълноводна от пролетните дъждове, звънели полупразните трамвали, които събуждали с веселия си звън все още спящите в невисокит дървени къщи от двете страни на улицата. В една от тях, на втория етаж утрото надникнало пред прозореца на спящата вътре Маргарита. То се приготвило да види едно удивително човешко проявление, което единствено било в състояние да го впечатли, видяло какво ли не през хилядолетните времена от историята на човечеството. Това утро било много специално за художника Никос Пиросманшвили, защото било датата на рождения му ден. Грузинецът бил изпълнен с неизразими любовни чувства към певицата и решил да направи нещо необикновено в чест на любовта си, точно на този ден.

В това весело слънчево пролетно утро, тихата улица, където живеела Маргарита, се появили файтони, натоварени с необичаен, лек и много красив товар. Файтоните били напълнени с цветя. Толкова много файтони возели необикновения си товар от хиляди, милиони цветя, че улицата се изпълнила от край до край с тях! Когато файтоните спрели пред дома на Маргарита, файтонджиите започнали да хвърлят цветята наоколо. Покрили цялата улица с тази необикновена красота, която не спирала да покрива всичко наоколо, а те да изваждат още и още изобилие от препълнените си с цветя файтони. Каква картина! Каква красота и удивление! Въздухът наоколо се изпълнил с нежни аромати на свежи, ярки цветя, които послали цялото пространство наоколо. Цветята били ту тъжни, ту радостни и весели заради разнообразието и свежестта на красотата им, дадена им от пролетната сила на природата. От всички страни на улицата започнали да се събират хора. Гледали всичко това и недоумявали. Възхитени, оглеждали невижданото дотогава явление и очите им се пълнели с гледката на тези купища красота, които съдържали всички цветове и нюанси от седмоцветната дъга на природата. Какви ли не цветя имало! Изящни пролетни цветя, в които светът разпознал усмивките на боговете, с които общували по техните си дела и когато били доволни от свършеното, пускали да поникнат нови цветя на земята, най-нежен и прекрасен поетичен израз на техните усмивките.
Четейки стиховете, човек често спира, за да си поеме дълбок дъх и да овладее вълнението си от разказваната случка и от невероятния символ на любовното признание.

Между всичкото това море от красота най много се забелязвали червените рози, израз на най-силни любовни чувства. Но имало и други рози, с всички цветове на палитрата – от черен до бял, от златист до розов. Маргарита отворила очи, и когато погледнала през прозореца, се усмихнала. Поела омайния въздух, изпълнен с аромата на цветя и на празничност. Очите й се смеели, но после изведнъж там се появили сълзи. Тя разбрала, че този празник е за нея. Но защо аз и от кого? – се запитала тя. Спомнила си, че днес е рожденият ден на Пиросмани, онзи младеж, който й признал любовта си. Защо на неговия, а не на нейния рожден ден? – се питала Маргарита. В този момент висок и слаб човек бално тръгнал, стъпвайки по цветята към дома на Маргарита. Хората го познали. Това бил бедният художник Никос Пиросманшвили. Но откъде имал толкова много пари, за да купи тези планини от цветя? – се питали всички. Много пари трябват за толкова много цветя! Нико вървял към дома на Маргарита. В този миг тя излязла от къщата и тръгнала към него. Запитала го защо й подарява тези планини от цветя в деня на неговия рожден ден? Зазала, че нищо не разбира!
[Така художникът Никос Пиросманшвили нарисувал сред море от цветя своята любима Маргарита., снимката е изпратена от авторката на текста] Пиросмани не отговорил. Но Маргарита разбрала и без отговор за силата на неговата любов. Тогава за първи път целунала Нико. Целувката била пред лицето на слънцето, под пролетното небе, изпълнено с утринна светлина. Пред очите на хората тази целувка била като печат и доказателства за истински и силни чувства. Хората решили, че любовта на Нико е намерила път към хладното сърце на Маргарита. Всички знаели, че той я обича, но тя него не. Още преди да увехнат всичките посипани наоколо цветя, Нико усетил, че скърби. Маргарита тръгнала с богат възлюбен и избягала от Пиросмани в Тифлис.
Останал наскърбен и печален Нико дълбоко страдал по несбъднатата си мечта по Маргарита. Страданието го покосило и той починал като беден, самотен и забравен от всички човек.

Историята на любовта на Пиросмани се разказва по различни начини.

Има много варианти за нея. Но всички разкази имат своя печален край. Когато най-силно обичал, Нико продал малката си къщица, продал платната и картините, които създал, продал четките и боите си, всичко, което притежавал, за да купи онова море от цветя и чрез тях да изрази неимоверната си обич. Той често се връщал в онзи спомен, когато стоял под прозореца на своята любима, едва дишащ от неизразима и неизказана любов. Милиони цветя, които Маргарита толкова обичала.
Нико продължил сам и самотен, нещастен и беден, но сърцето му винаги било изпълнено с образа на изобилие от рози, които бил готов отново и отново да поднеся на своята любима. Животът му бил площад, постлан от милиони цветя.
Това била истинска история. Нико свършил земния си път така както и живял – бедно, самотно и нещастно. Починал на 5 май 1918 година, а мястото, където е погребан бедният грузински художник, изгорял в любовта си, е неизвестно и досега.
Честит е човек, когато среща любовта и още повече, ако тя е споделена. Не всеки е надарен с такова щастие. Но всеки очаква да му се случи и да я преживее.

 


Създадена на 12.05.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари