Народни традиции на Успение Богородично

На 15 август отбелязваме един от най-големите християнски празници

017460.0

Normal_goliama

На 15 август православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Успение Богородично или, както го нарича народът - Голяма Богородица. Празникът е свързан с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот и е един от най-почитаните по нашите земи. 

Богорица била 64-годишна, когато й се явил арахангел Гавраил с палмово клонче в ръка, с което й дал знак, че скоро Отец и Бог ще я призоват при себе си. Изпълнена с велика радост, Светата майка пожелала да се види с апостолите. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова. Но желанието на Богородица било изпълнено. Липсвал само апостол Тома. Настъпил денят на нейното представяне в небесния свят. Дева Мария легнала на одър с палмово клонче в ръце и зачакала смъртта, заобиколена от молещите се апостоли.

Изведнаж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица... Погребали Богородица и както изисквали юдейските закони, апостолите затворили входа на гробницата с камък. На третия ден от нейното Успение (заспиване) пристигнал апостол Тома. Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в несвяст. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка. Там била само плащеницата, с която Светата Дева била покрита.

Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител. От този ден останала и традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или скъпия дух на починал невидимо да участва в тържествения семеен празник. Точно когато взели хляба в ръце, апостолите видяли пред себе си сияйния образ на Богородица. В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от новото брашно, от новата реколта...

Обредност

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите. Запазили сме християнската основа на празника с трапезата, обредния хляб и празния стол, към които хората от различните краища на страната са добавили и своето. Жените, които тачат Дева Мария като покровителка на майчинството, обкичват иконите й с цветя и дарове. Дали в израз на благодарност или с надежда за помощ, българката дарява, като спазва древния принцип „Дари, за да бъдеш дарен“. И отправя към Светата Дева горещата си молба за здраве и благополучие на семейството. На Успение Богородично бездетните жени  принасят на Светата майка курбан и я молят да ги дари с великото таинство на майчинството. Пчеларите носят в църквите пити с мед, извадени от кошерите в деня на Преображение. След освещаването им храма, те ги раздават на хората.

На Голяма Богородица празнуват всички с името Мария. Бабите ни, носещи името на Божията майка, обикновено посрещали гостите си на обяд. На трапезата слагали голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случело така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то било сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й, и скоро ще я дари с чедо. В много къщи, в които се спазват народните традиции, на този ден се събира цялата фамилия. На семейната трапеза се оставя по един празен стол – за непредвиден гост, за духа на скъп покойник или за да напомня, че никой не е вечен на тази земя.

В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. В Средните Родопи празникът носи името Голяма черква и жертвеният агнец за селския сбор се приготвя като за Гергьовден.

В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък. Затова на този ден се меси специален кравай, който напомня по форма и значение кравая на Власовден през месец февруари. Житната жертва (захранване на животните) се принася за здраве на воловете.

С името на Божията майка е свързан и един друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.

Главна роля в обичая има иконата.

Но не каква да е, а определена икона, чиято история често е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена здравоносна сила.

На Успение Богородично след църковната служба всеки взема чудотворната икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната част върху пръстите на краката си, а горната – опира на челото. Обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от страна на присъстващите. Човекът леко придържа иконата отстрани, а иконата сама „заиграва“, като го удря по челото. Ако се случи така, това ще е знак за праведност, тълкуван и като още за здраве и живот.

 


Създадена на 15.08.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари