Народни традиции по Еньовден

Normal_midsummer_jackharrybill_flickr_cc

Народът нарича Еньовден още Цветен, празнува го два дни, а кулминацията му настъпва на втория – на 24 юни

В народните представи Еньовден – един от най-дългите празници в календара – е поредният граничен период в годишния календарен цикъл. В основата на празника стои култът към Слънцето. Във всички поверия то „играе“ при изгрев и от този ден започва да се връща към зимата, започва далечното ѝ начало: Еньо си е наметнал кожуха да върви за сняг.

За снега обаче ще трябва да почакаме, защото в този ден небесното светило остава по-дълго време на небосвода, окъпва се в жива вода и така, подмладено и весело, поема пътя към зимата.

Хубаво било в ранното утро на Еньовден да видиш изгрева, а и Слънцето да те види, да те погали с лъчите си, да ти даде частица от силата си.

Затова и с гадаене започвало ранното утро на празника. Който успеел да зърне Слънцето как „играе" и „трепти" при изгрева, можел да се надява на здраве през цялата година. Ако пък видел сянката си без глава – това било сигурна поличба за близка смърт.

Гадаенето, магиите и лекуването с билки

отнасят и този празник към най-древните вярвания на предците ни. И не случайно обредните практики са за съхранение и продължение на жизнения цикъл и за плодородие.

Предците ни вярвали, че срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите, придават им магическа, но и най-голяма лечебна сила. Тя обаче изчезвала с изгрева на слънцето. Затова, още в нощта срещу празника, жените-баячки трябвало да сварят омайното биле. Те търсели старо, изоставено огнище и по време на тайнството се събличали голи.

Използвали същите билки, които свързвали със самодивите: вратика, комунига, чемерика, тинтява, пелин, росен. Но на Еньовден към тях прибавяли и цъфтящото по това време еньовче. На някои билки променяли имената, съобразно магическото им действие: билката, която можела да раздели двама влюбени, наричали делянка, омразниче...

За еньовски треви и цветя тръгвали всички – стари и млади, но главно жени и моми. Те правели еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде правели толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричали ги и ги оставяли през нощта навън под стряхата или на покрива. На сутринта по това, дали китката е свежа или не, гадаели за здравето на този, на който е наречена.

midsummer_lietus_Flickr_CCЕньовските китки и венци окачвали на различни места в дома и през годината ги ползвали за лек. И докато тревите и билките, които се берели по Гергьовден, Йеремия и Спасовден, се ползвали повече за лекуване на добитъка, то еньовските билки били най-вече лек за хората.

На път обратно към вкъщи, жените, набрали еньовските цветя и билки, минавали задължително край реката да се окъпят. Това измиване за тях добивало смисъл на пречистване, защото вярвали в лечебната сила на речната вода. Та нали слънцето се е „окъпало" в нея. Това е едно сложно преплитане на обредите за здраве в този ден с древния култ към водата и слънцето.

За здраве се миели и с водата, в която са били натопени еньовските билки през нощта. За очистване се провирали и под еньовския венец, пеейки еньовски песни.

А народното поверие наистина изисквало потреба от пречистване, защото

тъкмо срещу Еньовден тъмните сили си дават среща

Тази нощ смятали за граница между долния и горния свят. От потайна доба до изгрев слънце било най-благоприятното време за извършване на различни магии и заклинания. Тогава се явявали житомамници, бродници, магьосници...

Еньовската роса имала не само лечебна, но и плодоносна сила. Та затова и житомамницата събирала с престилката си росата от плодородната нива и я прехвърляла на друга нива. Това било своеобразен грабеж на реколтата.

Бродниците пък можели да ограбят млякото от добитъка или да отнемат кърмата на една майка и да я прехвърлят на друга.

В народните песни се пее дори за магьосници, които свалят месечината от небето:

Там си завари млад Стоян
три жени, три самодиви.
Едната беше леля му,
другата беше стринка му,
третата – учинайка му.
Месечината сваляха,
бяла я крава правеха,
пресно си мляко доеха...

На такъв вълшебен ден съвсем естествено е да се погадае. В Югоизточна България на Еньовден битувал един чисто езически обичай –

Еньова сватба

Главното действащо лице е малко момиченце на възраст, на която все още не може да действа преднамерено. То трябвало да е последното дете на живи родители.

www.sabori.bgЧетири моми отивали в къщата на детето и го обличали в невестинска премяна, на главата с невестинско червено було. През цялото време, докато траело обличането, детето не се поставяло на земята, а стояло в скута на някоя от четирите девойки.

Една от момите вземала приготвената Еньова булка на раменете си и, заобиколена от дружките си, излизала навън. Към тях се присъединявали всички участнички в празника. Обикаляли три пъти къщата, като пеели песни със сватбарски сюжет.

Шествието тръгвало из селото, спирало пред кладенци и чешми, а после излизало на полето по ниви, градини и кошари. Момите се редували да носят Еньовата булка, като си я подавали от ръка, без да я оставят да стъпи на земята.

Когато достигнели реката, цялото шествие оставало на брега, а две от момите, които насели булката, преминавали на другия бряг. Тогава започвали да задават въпроси на Еньовата булка и тя отговаряла по детски непреднамерено, чистосърдечно, без умисъл – присъщо за възрастта ѝ. Въпросите били в кръга на интересите на самите запитвачки: за предстоящата реколта, за бъдещите сватби... А наивните и случайни детински отговори се налагало да се тълкуват допълнително.

Шествието на момите се завръщало в дома на Еньовата булка. Още предишния ден девойките били пуснали пръстените си в котел с „мълчана вода" – по същия начин, както го правели на Василовден. И малката прорицателка, Еньовата булка, трябвало да вади пръстените, и да нарича така, както това се прави на Нова година. Само че в припевите вместо„Ой, Ладо" се пеело „Ой, Еньо".

Малката Еньова булка била наричана булка заради червеното було, което носели момите на сватбата си, но червено било булото и на жреците и гадателките в древността. Може би това е и една от причините в своите изследвания проф. Иван Венедиков да търси най-старите форми на празника в древна Гърция, в Източна Европа и в Русия.

Гадания, заклинания, магии... Такъв е Еньовден – и добър и лош магьосник. За традиционния български календар си остава един самобитен празник, свързан с лятното слънцестоене, посветен на магията и прорицателството, но празник и на народните лечители.


Създадена на 23.06.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари