Език мой, враг мой

Ако приемем, че понастоящем се заражда универсална цивилизация, следва да е забележима тенденцията за възникване на универсален език.

013605.0

Normal_positions

Някои смятат, че днес сме свидетели на „универсална цивилизация”. Разбира се, от англо-саксонски вид. Най-общо това означава възприемане на общи ценности, вярвания, ориентация, практики и институции. Вацлав Хавел твърдеше, че „Живеем в единна световна цивилизация и само тънък повърхностен слой покрива, или скрива неизброимото множество от култури, народи, религии, исторически традиции и нагласи.” Терминът „универсална цивилизация” навежда към основни идеи, ценности и доктрини, поддържани от народите на западната цивилизация и други сродни на нея.

Ежегодно около хиляда бизнесмени, банкери, държавници, интелектуалци и журналисти от тези страни се събират на Световния икономически форум в Давос – Швейцария. Почти всички те имат научни степени в областта на различни науки, бизнес администрация и право, обиграни са във владеене на словото, владеят отлично английски език. Служители са на държавни институции, корпорации, или произхождат от академичните среди и са със стабилни международни връзки и често пътуват в чужбина. Привърженици са на индивидуализма, пазарната икономика и представителната демокрация. Тези хора контролират почти всички международни институции, правителства и голяма част от икономическия и военен потенциал на света. По тази причина „Давоската култура” има изключително голямо значение. Самия аз, обикаляйки с приятели преди две години из улиците на Итън, преосмислих една мисъл, натрапвана от медиите за наличието на «световно правителство в сянка». Особено като видях ятата хлапета, възпитаници на най-реномирания колеж в света, с черни униформи и малка пелеринка, от всички раси и народности, тичащи по улиците на градчето след учебните занятия. Като близначета на Хари Потър. Болшинството от тях синове на министри, аристократи, президенти на държави и могъщи корпорации, и на видни общественици. Или просто даровити деца. Именно още от тук се създават неформалните връзки и приятелства на елита, който в бъдеще ще движи съдбините на света. От там и британското влияние върху хода на световните дела.

Но, колко са обаче хората по света, принадлежащи към тази култура?

Освен на Запад, тя вероятно има най-много още около 50 млн. привърженици. Много, или малко са те на фона на 7 милиардното човечество? Та те са под 1 %! Често лидерите, принадлежащи към „давоската” култура дори не разполагат със стабилни позиции в собствените си общества. Всъщност тази обща интелектуална култура съществува само на елитарно ниво и в много общества корените и са съвсем повърхностни. Съществува заблудата, че посредством распостранението на общи западни потребителски модели и на популярна култура от холивудски тип се създава универсална цивилизация. Но това не е сериозно. През цялата световна история модните културни увлечения са преминавали от цивилизация в цивилизация. И обновлението в една цивилизация, често се възприема и от останалите. Обстоятелството, че незападните общества дъвчат продуктите на „Магдоналдс” и пият „Пепси” и „Кока кола” не означава, че възприемат „Магна харта”. Това не пречи в мюсулманските среди да се слуша рап и между поклоните към Мека да сглобяват бомби и да взривяват неканените емисари на западната демокрация. Американците и сега масово купуват електроника от Япония, без да се японизират. С наивна арогантност западняците се самозалъгват, че незападните хора ще се позападнят, трупайки западни стоки. Както всъщност си представят някои, отъждествяващи своята „цивилизация” с газирани напитки, избелели дънки и затлъстяващи храни.

Всъщност изтънчената версия за влиянието на универсалната популярна култура се фокусира не толкова върху потребителските стоки, а върху медиите. Контролът на Америка върху световната кино, телевизионна и видеопродукция е много по-силно от могъществото на самолетната и индустрия. Почти 90 % от световната кинопродукция е американска, като се експлоатира универсалния човешки интерес към любовта, секса, насилието, мистерията, героизма. Което е доказателство за способността им да експлоатират този интерес в своя полза. Но забавлението и комуникациите не са индикация за сближаване на нагласи и убеждения, защото хората ги разглеждат в светлината на собствените си отдавна установени ценности. Доказано е, че еднакви визуални образи, предавани по цял свят, събуждат често противоположни реакции. Отрязани човешки глави предизвикват някъде чувство на гняв и мъст, а другаде бурно одобрение. Обратни са реакциите, когато ракетите летят към Багдад и Дамаск.

Основен елемент на всяка култура е езикът.

Ако приемем, че понастоящем се заражда универсална цивилизация, следва да е забележима тенденцията за възникване на универсален език. Често се твърди, че това е английският език. Може би на основание факта, че все повече хора го говорят. Но статистическите данни за последните 40-50 г. не показват такава тенденция. Процента на англоговорящите по света е спаднал за този период от 9.8 % на 6.3 %. Но така е и за останалите европейски езици, претендиращи за световни /френски, немски, и руски/. За сметка на това нараства процента на увеличаващото се население от хора, говорещи китайски мандарин, хинди, арабски, бенгалски, испански, португалски. Език, който е чужд на 94 % от населението на планетата не може да претендира да е „лингва франка”, използвайки този лингвистичен термин.

В хода на историята на международното общуване, роля на „лингва франка” са изпълнявали старогръцкия, латинския, френския. Сега дипломати, бизнесмени, учени, туристическия бизнес, пилоти и летищни диспечери имат нужда от ефикасна комуникация помежду си и общуват предимно на английски. В този смисъл той е средство за междукултурно общуване, както християнския календар за установяване на времето, арабските числа в математиката, метричната система, като средство за измерване. Всъщност „лингва франка” е средство за справяне с междукултурните и лингвистични различия, а не за елиминирането им. Ако японски и европейски бизнесмен разговарят на английски, това въобще не означава, че двамата са англофили.
На екскурзия в Париж преди месец, в групата ни бе адвокат с дъщеря си, завършила английска гимназия у нас и вече студентка, живуща от 4 години в Англия. Тя бе потресена от факта, че дори служители в различни туристически и културни учреждения и дори бизнес офиси саботираха опитите и да се информира, или да завърже разговор на английски. Явно французите ревнуваха изтърваните тривековни позиции на езика си, като „лингва франка”. Време, в което аристократите от различните страни са общували помежду си по-лесно на френски, отколкото на родния си език.

Разпостранението на езиците по света исторически отразява разпределението на силните на деня.

Споменатите най-раiпостранени езици са, или са били езици на империи и колониални държави. В милата ни татковина още от предосвобожденско време съществува сериозно объркване в цивилизационните ни нагласи. Познати от гръкоманските напъни на Кирякстефчовци, комичния френски на героите от „Криворазбраната цивилизация”, и следвайки полуколониалните зависимости на държавицата ни в афинитета последователно към немски, руски и сега английски. Достатъчно е да проследим в библиотеките теченията на вестниците. Във всеки период на такава зависимост в тях изобилстват чуждиците на съответния език. Много по лесно е да се проследи това в сегашния информационен век в различните медии. Особено в интернет, където английската терминология успешно се побългарява и влиза в ежедневното общуване. Не остават назад радиото и телевизията. Много ме кефят репортажите на наша журналистка от Меката на ЕС, завършвайки ги с апломб - „Диана Чепишева – Брюсель”. Не си поплюват и останалите. Въпрос на чест и критерий за информираност и дори интелигентност, е да вметваш възможно повече чуждици, желателно английски. Изявяващи се по медиите персони, пребивавали някоя и друга седмица на Запад и удостоени със сертификати на килограм за завършени двудневни курсове се представят от водещите, като завършили престижните университети, от които са ги получили. Почти всички, уж трудно налучкващи съответната дума на родния си език с артистичното и комично междуметие „ам..ам...ам”. Или като мой познат, който след няколкомесечно пребиваване, казваше с апломб – „А когато бях в КЕнада”. Но тука е така. Зер, у нас слънцето обърна посоката си и вече изгрява от запад. Но скоро ще изгрява отново от правилното място и след някоя и друга година вкупом ще подмяукват на китайски!

Д-а-а-а... Кой го е грижа за чистотата на езика на топяща се и в близко бъдеще окончателно разтворила се в котела на глобализацията нация? Създала азбука на собствен език, далеч преди повече от останалите народи и писмени свидетелства преосмислящи историята ни.

 

PS В постинга са използвани откъси от книгата на Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите”

 

 

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg


Създадена на 11.12.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари