Кошмарът на държавния чиновник

Поредната чистка...

011960.0

Normal_%d0%90%d0%bc%d0%b8_%d1%81%d0%b5%d0%b3%d0%b0...

Ами сега???

Дами и Господа,

 

Знаете ли, какво означава да ти сменят правителството? Това лесно не може да се изрази. Това значи всичко! Земята гори под краката ти, а небето на парчета пада отгоре ти, като при земетресение! Новото правителство е естествено да те гледа като партизанин на старото, на което си се клел и дори продал и да поиска веднага да те замени с някой свой и верен човек. Всичките ти министерски приятели, на които си разчитал и давал туй-онуй, за да не те забравят, се изпокриват в миша дупка,  запушвайки си ушите щом чуят името ти. Не отговорящи на отчаяния ти телефонен зов. Всичките ти врагове, познати и непознати, до вчера мълчаливи, сега изскачат на светло, крещейки, че такъв негодник, подлец и шушумига, на бившето правителство подлога, на бившия некадърен министър душеприказчик и на отечеството си предател, не трябва и час да остане на службичката си, за да я позори. И че най-добре е веднага да се уволни и още по-добре, ако му се образува дело. И то незабавно!               

Господа, вие представяте ли си какво значи това? Знаете ли вие, как се изгражда една чиновническа кариера и какво означава тя. Знаете ли, че чиновника, изваден от кариерата си, олеква като перушинка. А за какво служи перушинката, освен за игра на вятъра. Знаете ли вие, че разрушаването на една чиновническа кариера означава разрушаването на цял един живот. Изваждането на един с мъка огладен камък от единственото място, на което е тежал. И дори нещо повече. То означава разбиване на цялото му семейство! Защото мъчно придобила навиците на високопоставена дама, госпожата му още по-мъчно би могла да се лиши от тях. И в такъв случай, унижена, покрусена, овъргаляна в калта, тя няма никого, когото да вини, освен мъжа си. Да го нарича негодник и глупак, недодялан селяндур, който не я цени. Идиот, който е провалил бъдещето и, както и това на децата и.

Представяте ли си, драги мои, цялото отчаяние, от което е обзет чиновника, който вижда кариерата си разрушена, семейството си разбито, а живота си обезмислен? Той е отчаян. Нещо повече, така е отчаян, че с всичките си сетива усеща мрачното, начумерено небе да го затиска, смазва и убива последната искрица живот, скрита все още в изтощените му гърди. Големите нещастия имат това свойство, че отнемат мисловните способности и дават път на болката. Болката именно е от осъзнаването на голямото нещастие. Тя е чувството за невъзвратимото, което е изгубил. Осъзнаването, че това е края – неиминуемото сриване в пропастта. В един миг той осъзнава, че неговото партийно слънце завинаги е залязло, че вечната нощ се надвесва над него със същата сигурност, с която зората вече изгрява в душата на неговия заместник. Може би вече определен? Може би вече атестиран?

      Напразни остават догадките, как новото правителство ще гледа на тях, нещастните чиновници на бившето правителство. Толерантни, и сговорчиви ли си били с бившите опозиционери и нине управляващи? Кои от приятелите им са и наши приятели, кой познава вуйчо им и кой е съученик на братовчедите им?  Нито дума. Въпроси без отговор. Въпроси пред бялата стена пред вас. Питайте и чакайте, нищо че е въпрос на живот и смърт!

        Да, тя не е за разправяне, дами и господа...

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор и отразява лична позиция.

 


Създадена на 25.11.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари