Страна на гарвани

Стих и размисли за емигранта, за родината и за държавата...
Normal_11148323_845760415509872_8929575353845349673a_n

Въведение към стиха „Страна на гарвани”

Прочетох наскоро едно патетично стихотворение на Пейо Пеев, „Ще плачеш за децата си, Българио”  (създадено 2014г.).  Там срещнах и фразата „Децата ни Родината намразиха, прокудени без капка уважение.”, която фраза ме провокира да посоча наличието на тънка разлика между родина и държава. Стихотворението е добро, но някак си, не приех тезата, че за всичко са виновни емигрантите и родината, че емигрантите ни мразят родината си.  Така се зароди идеята на моето стихотворение „Страна на гарвани”.

Когато срещнете в моя стих думата „държава”, разбирайте, че имам предвид „държавната власт” - краткомандатна,  събрана от разнородни коалиционни партньори, подвластна на външни сили като: EU, NATO, USA, Русия и др., която за свои и чужди интереси има възможност да обрече родината и народа на бедност и изчезване. ”Държавната власт”, която идва на власт за да се учи тепърва на управление, която е неподготвена, некомпетентна, комплексирана и недалновидна (в краткия си срок на съществуване), вземаща популистки решения в стремежа си за адекватност. Властта, която често е с „вързани ръце” поради недостиг на финанси, но къде изтекоха милиардите на България, как „сивата” икономика е с ръст почти колкото „светлата”?... Властта , която с десетилетия нехае за демографската криза, която толерира малцинствата като изборен придатък и често ги поставя над законността. Властта, която опорочи здравната реформа и здравната каса, като превърнаха болниците в търговски дружества, пред които никой не ти обръща внимание и може да умреш, ако нямаш пари да платиш. Властта, която с години е безсилна пред казуса Съдебна реформа, която безучастно гледа фалита на банка КТБ, куцащата безпарична пенсионна реформа, безсилната ни армия с остаряло оборудване, лобитата за закупуване на нови (морално остарели вече) самолети, стачкуващата полиция където полицаите сами си купуват униформи с лични средства, властта която е против референдума за мажоритарни избори, гласуван от над 3 000 000 български граждани. И само това ли е ?... А после се чудим защо наши граждани търсят работа и по-добър живот извън най-бедната и корумпирана държава в EU, според докладите на Брюксел. Как се обича такава държава, която те кара да се чувстваш чужденец в родината си ? Докога родина и държава ще бъдат само две различни понятия, без нужната симбиоза помежду им? А родината какво е  – нещо вътре в нас и над нас, или стока за продан? Ние деца ли сме на тази родина или осиновени хрантутници? Избраниците ни в парламента докога ще дават приоритет на свои и чужди интереси, и кога и как ще служат на своите избиратели, къде е границата  и отговорността? Навремето Алеко стана жертва на „бай ганювщината”. Сега ред на България ли идва ?

Разбира се, не всички управленци и държавни служители са отговорни за хала на държавата, но определено има и такива, които ще бъдат разпознати по делата им. Това стихотворение се явява един събирателен образ, без да политизира ситуацията, без да акцентира на отделни герои, без претенции за изчерпателност и пълнота, но то е написано с усет за правдиво отразяване на действителността, а също и на разликата между народни очаквания  и действителност. А липсата на осъдени политици и мафиоти в България само потвърждават смисъла  и посланиието на стихотворението, а също така  и на максимата, че „Гарван гарвану око не вади…” Ако забележите някаква прилика със стихове на Ботев, знайте че това не е случаен, а умишлено търсен паралел. Ако държава е синоним на родина, то това ли е родината мечтана от Левски и Ботев? Това ли са управниците-родолюбци, милеещи за народа? Разбираемо е, че интеграцията ни в Европа(EU) изисква жертви, създава зависимост, но трябва ли да изчезнем като нация, къде са нашите вътрешно-национални интереси и приоритети, доколко имаме желание и стремеж да ги отстояваме? Мисли и ти, Народе, по тези въпроси, защото последствията са за теб и за децата ти в близко бъдеще време…

И вопиющият въпрос е : Дорасли ли сме да изградим и да живеем в достойна, силна  и уредена държава? – Това не може да се постигне единствено с усилията на правителството, особено ако опозицията е пречка за нормално законотворчество и вземане на важни решения. Когато опозицията умишлено създава медийно подкрепена нестабилност и търси предсрочно поваляне на „противника”. Ще имаме тази възможност, когато опозицията спре да мисли тяснопартийно и подхожда държавнически, когато правителство, опозиция  и народ бъдат в единение и дърпат в една посока, като впряг волове на нивата. Когато спрем да живеем като в баснята „Орел, рак и щука”. Когато загърбим нихилизма си и манталитета на „вълка-единак”, който мисли само за себе си. Когато любовта в нас стане по-голяма от завистта ни към другите. Когато създадем условия  и привлечем обратно човешкия ни капитал в родината.  Когато напълним детските градини и училищата с деца. Когато се преборим с мафията  и олигарсите, когато корупцията остане само спомен. Тогава, единствено след тези условия имаме някакъв шанс, ако великите сили не подпалят региона ни с геополитически щения…Имаме този шанс, ако надделеем над личните си интереси, над „гарваните” вътре в нас. Ако съумеем да бъдем горди орли, които бранят и обгрижват гнездото си. Ако съумеем да изградим Родина в сърцата си, а държавата да бъде просто територия, в която родината да се осъществява, да пребъдва в мъдрост и любов. Имали сме силна България, можем да имаме и занапред. Ако си я заслужим, далновидно и отговорно, обединени и устремени.

                                              Страна на гарвани              

За родината се чуват хули,
че прокудила е своите деца,
а други, чули – недочули,
тиражират „супер” новина…

Не е проблемът в тез що тръгват,
да търсят вън добра съдба,
те не мразят своята родина,
те се борят с бедността…

Трябва ли да мразя своята родина?...
Нима родината за нещо е виновна?...
Как за грешките ни нея да я виня?...
Че няма в нас любов синовна?...

Че кръвопийци пият сетните и сили,
а продажниците във властта,
на парче продават своята родина,
продали са си всъщност съвестта…

Ех, тази политическа върхушка,
що народната съдба с ехиден смях
жестоко брули като със вихрушка,
без чувство за вина или за грях…

Родината – тя майчица е свята,
а държавата ни – мащеха е зла,
що четири години на софрата
нехае за народната съдба…

И тъй, мандати идват – заминават,
съдебната система все буксува,
пенсионерите по-бедни стават,
народът е умислен - псува…

Всички българи в чужбина,
те любят своята родина,
но мразят своята държава,
що сигурност и хлеб не дава…

Гарвани грачат грозно, зловещо,
народът е свит, в уплах и страх,
и всеки се моли Богу горещо,
за деца и Родина без страх…

Зимата пее свойта зла песен,
България тъне в тиня  и кал,
пътят пред нея - път е нелесен,
но реален, ако всеки би дал…

Ако би дал в жертва от себе си
свойта младост и плам, свойта жар,
свойта сила, стремеж, любовта си,
от сърце за Родината в дар…

17-25.07.2017                                     Стефан Сираков


Създадена на 27.07.2017 г.

Коментари

  • 6060555e8f9a8e0d8463523aeb5b52d2?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Магдалена Николова написа:

    Преди 4 месеца

    Здравейте, г-н Сираков,
    Благодаря за стихотворението и за предисловието към него, което прочетох в интернет страницата. Съгласна съм с вас и много бих искала повече хора да започнат да мислят по този начин, защото това е единственият път – с общи сили да издърпаме нашата Родина от блатото, в което е затънала. Трудно е да се загърбят дори и дребните различия, защото те изкуствено се насаждат, подклаждат се от продажни медии, от хитреци, които ги използват за лична облага. Затова трябва да има будители и интелигенция – истинска, духовна, съзнателна - с ценности, които не са еднодневни, продиктувани от конюнктурата на деня. За съжаление всеки се е затворил в себе си, в собствените си проблеми и удоволствия (кво ще си развалям кефа). Почти всички мои приятели и познати са ако не истински емигранти, то със сигурност - „духовни емигранти“. Не знам как може да се разбият тези окови. И всеки да разбере, че бъдещето ни като народ, като самобитна идентичност е в нашите собствени ръце. И че всичко това ще иска много сили –умствени, духовни, физически , воля, енергия, лишения. Но ако не ги намерим и не ги дадем, ще бъдем просто играчка в ръцете на геополитическите великани, кораб без рул, оставен на безмилостните стихии на съдбата. Въпреки, че ще се намерят достатъчно публични лица, които да представят нашето потъване за най-добрият курс към светлото бъдеще.
    Извинявам се за дългия коментар!
    И още веднъж –Благодаря!

    инж.Магдалена Николова


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Димитър Матев написа:

    Преди 3 месеца

    Бай Стефане,
    Излял си целия си мироглед и лична болка в стихотворението и неговото въведение.
    Тези, които те познават като щастлив родолюбец, знаят колко силни и искрени са думите ти.
    Продължавай да пишеш!