За нашите съземляни...с любов

4 октомври- международен ден за защита на животните
Normal_the_cutest_baby_animals_02

Днес -  4 октомври, се отбелязва международният ден за защита на животните. И като представители на хората т.е. видът, който трябва да се грижи за тях, определено сме длъжни да не подминаваме тази дата сякаш е ден като всички останали. Началото на този “празник” се поставя още през 1931 година във Флоренция. У нас  истинското начало беше поставено преди близо две години, когато законът “реши” да превърне в престъпление особената жестокост към животните. За разлика от преди, когато тази жестокост беше просто деяние, подлежащо на административно наказание. Можем само да се надяваме, че законът няма да бъде заобикалян и че хората, които посягат и измъчват животни ще стават все по-малко. Но сега не искам да “говорим” за всички неприятни неща, които можем да им причиним. Искам да ви разкажа няколко истории, които надявам се ще ви докажат, че те са не по-малко съвършени и изключителни същества, които заслужават уважение и обич. Като всеки един от нас!

Малко любопитни факти

Изследване на британски учени от 2012 година установява, че кучетата изпитват човешки чувства като загриженост, тревожност и самота. С това, обаче май отдавна сме наясно! Но нека оставим най-добрия приятел на човека настрана. Маймуните и делфините също. За техния ум и самоосъзнаване, мисля, знаем почти всички. А известно ли ви е, че слоновете са едни от най-мъдрите животни на планетата? Те дори “разбират” смъртта и се сбогуват. При тях съществува ритуал на погребение, при който слонът нежно проследява с хобот костите на мъртвия си събрат. Бременните женски пък са се научили да ядат определени листа, за да предизвикат раждане. Прасетата са най-интелигентните домашни животни- техните способности спокойно могат да се мерят с тези на кучетата и котките. Домашните прасета много бързо научават как работи огледалото и могат да го “използват”, когато изследват околната среда за храна. Чували ли сте за едни папагали, наречени птици на любовта? Известни са още под името неразделни точно, защото са толкова привързани един към друг, че когато единият от двойката се разболее и умре, не рядко много скоро същото се случва и с другия. Друго пернато също се слави с необикновени и твърде сложни умения. Гарванът умее да борави с малки инструменти, да крие храна и предмети, има епизодична памет и дори си взема поука, когато греши.

А сега - историите, които ви обещах - най вече за онези от вас, които смятат, че животните и по-специално кучетата никога не могат да ни бъдат верни приятели, само защото не изглеждат като нас и не говорят...Всъщност те се различават точно и само по това от хората- не ходят на два крака и не говорят. И тук разликите почти свършват, ако изключим едно твърде съществено различие- голяма част от представителите на човешката раса не биха сторили никога това, което са правили тези четириноги. И така- в чест на деня на животните- разказите, на които няма да повярвате. За щастие те са съвсем истински. А изводите си остават за вас.

Историите, които ще ви разплачат

Името му е Хачико.

Мястото е Токио, а от 1934 година там се издига паметник в чест на това куче. Историята му е превърната и в невероятен филм, който си заслужава да гледате. Хачико бил изключително предано четириного, което всеки ден изпращало и посрещало стопанина си на станцията на метрото, когато отивал и се връщал от работа. Един ден професорът не се прибрал от университета, където преподавал. Получил сърдечен удар и починал. За Хачико продължили да се грижат близките на стопанина му. А кучето не спряло да ходи всеки ден на станцията на метрото, за да чака своя най-верен приятел, когото вече го нямало. И така в продължение на девет години...докато не си отишъл и той от този свят.

Най-известният санбернар - Бари.

Тялото му е запазено и изложено в Природонаучния музей в Берн, Швейцария. Това четириного е спасило най-много хора през живота си- цели 41 човека, затрупани под снежната покривка на Алпите. При спасяването на 41-вия, то бива застреляно от него, тъй като човекът бил толкова уплашен, че решил, че от преспите го е изровил вълк...

Боби - кучето от Единбург, което също има паметник.

Когато стопанинът му умира след две години, прекарани в компанията на своя любимец, кучето остава четиринадесет години на гроба му, като ходи само да хапва в близък ресторант.

Немската овчарка, чакала седем години на пътя в град Толиати, Русия.

Когато стопаните и умират през 1995 г. в тежка автомобилна катастрофа, тя остава на мястото, вглеждайки се в колите...цели седем години. Накрая умира скрита в близките храсти. Твърди се, че четириногото не е вярвало, че стопаните му няма да се върнат, а не е искало да го видят умряло, затова се е скрило в храстите. И дори това да е “наша” измислица, другото ни стига, за да се замислим ...колко силни могат да бъдат емоциите на едно куче.

Надявам се, за пореден път сте се уверили, че животните също могат да обичат абсолютно безкористно и дори да ни помагат. Каква, обаче е нашата грижа?

Нашата грижа

Там, където наистина можем да им осигурим наистина добри условия- в зоопарковете

Една от най-належащите промени в нашата страна е да се обърне сериозно внимание на зоопарковете и резерватите. Мисля, че е излишно да коментирам състоянието на Софийския зоопарк! А за липса на средства смятам, че няма толкова да се говори, ако нужните хора се замислят над някои елементарни неща, каквото е таксата за посещение в зоопарка. Ще дам един личен пример. Това лято водих дъщеря си във Делфинариума във Варна. Не ми изглежда никак логично тамошният вход да е 25 лв за възрастен и 18 лв за дете за 40 минутно представление, а обиколката на нашия зоопарк да ми излиза 5 лв. Не смятам, че сме толкова бедни, за да не можем да отделим едни 10лв за вход веднъж или два пъти годишно, но зоопаркът да е приятно място за разходка, а не бетонен затвор с липса на достатъчно зеленина за животните за сметка на излишъка на треволяци навсякъде по и около алеите за посетители. Празни клетки, измършавели животни, ужасяваща миризма...едва ли някой от нас иска да гледа това?

В природата

Да стоим настрани от естествената среда на животните, да не нарушаваме собствения им свят, да спазваме стриктно законите по отношение на ловуването, да се интересуваме повече от застрашените видове, да се обединим и спрем жестоките експерименти с животни (вивисекцията), да се вгледаме в някои страшни традиции като бикоборството или боя с петли, незаконните боеве между кучета.

И не на последно място - у дома

Да започнем от това да научим децата си на любов към животните и природата като цяло. Защото всъщност ние сме единствените двукраки хищници, които убиват за удоволствие. Не заради инстинктите си или за да си осигурим прехрана. А това никога не може да ни направи герои - такива като Бари, Боби или Хачико!

Честит ви международен ден на онези, които не биха окачили главите ни като трофеи по дърветата и не биха ни носили като палта на гърбовете си! Не, защото не могат да го направят!

 

♦ Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен автор

 

 

 

 

 


Създадена на 04.10.2013 г.

Коментари

  • A5c1e54a1b0a8a32bc11a98effe59507?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Венко Венков написа:

    Преди около 3 години

    Прочетете прекрасното уточнение, че кучето не е приятел на човека въобще, но само на СТОПАНИНА си...
    Да добавя,че то е и единственото животно без достойнство, което доброволно слугува на хората.


  • 5c6acabf6288c512acf4529a822ac762?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Мая Долапчиева написа:

    Преди около 3 години

    Не виждам смисъл във вашия коментар, но благодаря, че коментирахте. Не вярвам, че ние хората сме по-достойните, но това е друга тема. Обичам животните и смятам, че всички трябва да го правим. На това уча и дъщеря си.