"Зрители на Демокрацията"

„Единствената сигурност на демокрацията е в свободната преса. На силата на общественото мнение не може да се противостои, когато му е разрешено да се изразява свободно”. - Томас Джеферсън
Normal_imagesca338azz

 Най-въздействащите канали за повлияване на  мисленето и действията на хората, както всички знаем, са медиите. Колкото обичани и харесвани, толкова и критикувани, медиите са фактора в ежедневието ни, който влияе върху формирането на обществените нагласи. Чрез тях хората, които сме избрали да ни управляват, общуват с нас и пак чрез медиите ние можем да изразим своето мнение (отношението си изразяваме в малката стая за гласуване).

В последните месеци бяха публикувани различни проучвания, свързани със свободата и независимостта на медиите, с тяхната безпристрастност и обективност. Истината е, че от момента на възникването на медиите, в цял свят, ситуацията около тях е една и съща, експертите задават едни и същи въпроси, социологическите агенции показват сходни тенденции, а наблюдателите изказват едни и същи страхове. Няма значение дали държавата е Великобритания, България или САЩ. Възможно е причината за това да е вярването ни, че медиите са инструмента на свободното слово. За правото ни да говорим свободно и да изразяваме мнението си, през вековете е платена такава висока цена, че днес можем да го считаме за наше задължение и привилегия. Още през 18ти век – хиляда седемстотин и някоя година, Волтер заявява „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш”. През 20ти век, Ноам Чомски убедено вярва в свободата на словото: „Относно свободата на словото, има две възможни позиции: защитаваш я енергично за мнения, които мразиш, или я отхвърляш и предпочиташ сталинистките/фашистки стандарти.”  Днес, три века по-късно, се оглеждаме в свободата на медиите за да разберем дали те като еманация на свободното слово са достатъчно дръзки да изразяват собствено мнение и можем ли и ние да си го позволим.

Интересно е мнението на Ноам Чомски за свободата на словото, медиите и влиянието им върху нас. Той е сред световно известните интелектуалци,  политически активист и критик на външната политика на САЩ и други правителства. Във фокуса на голяма част от неговите публикации са медиите и влиянието им  върху обществото. По-надолу ви представяме неговата посока на работа.

В книгата си „Media control”, Чомски се опитва да обясни „системните отклонения” в информационната роля на медиите със структирни икономически причини, а не със заговор на хора. Той смята, че отклоненията са резултат от пет филтъра, през които всички публикувани новини трябва да минат и които незибежно нарушават покритието от новини.

1. Собствеността - повечето основни медии са собственост на големи корпорации.

2. Финансиране – медиите осигуряват по-голямата част от финансирането си от рекламата, а не от читателите. Тъй като те са бизнес, ориентиран към печалбата, „продават” читатели и публика на своите рекламодатели. Така можем да очакваме от тях да публикуват новини, които отразяват желанията и ценностите на рекламодателите.

3. В допълнение, новинарските медии са зависими от държавни институции и големи фирми със силни пристрастия като източник на информация.

4. Четвъртият филтър се отнася до различните групи на влияние, които се опитват да въздействат върху медиите.

5. Норми и правила, петия филтър, се отнасят до общите концепции, споделяни в професията на журналистиката.

Според Ноам Чомски контрола върху медиите е безценен пример за дезинформация на демократичните общества. PR-ът според него се фокусира върху „контролиране на общественото съзнание”, а не върху информирането на обществото, което се разглежда като „зрител на демокрацията“ и „озадачено стадо”, което трябва да бъде насочвано, а не да му бъде дадена сила. Той извежда „10 начина за манипулиране с помощта на медиите“:

1. Отвличане на вниманието.

 „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят“ (от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им.

Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Например да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане.

За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин са наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.    Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението.

Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно хората се съгласят на  жертви в бъдещето, отколкото в момента: 1) това не се случва веднага; 2) хората са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че жертвите, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така гражданите имат повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат.

5. Отношение към хората като към малки деца.

В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст.  Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако се отнасяте към човек така, сякаш е на 12 или по-малко години, по силата на внушението като реакция на човека ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му.

Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността за рационален анализ, а в крайна сметка и способността за критично осмисляне на събитията. Използването на емоционалния фактор също така може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения или устойчиви модели на поведение.

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.

Това гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, с които са контролирани. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което ги разделя от върхушката, да ги остави на такова ниво, което да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността.

Да се насърчава у хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …

9. Засилване на чувство за вина.

Да се застави отделния човек да вярва, че е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва да се самоунижава, самоунищожава, да се самообвинява за всичко, което  води неминуемо до тотална и нескончаема депресия.  Резултатът е апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си.

През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, притежавана и използвана от управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Тези тактики, описани от Ноам Чомски, определно са въздействащи и притеснителни. Вероятно няма страна в света, в която непредубедения зрител-слушател-читател не се е чувствал като дете под въздействието на медиите.

След всичко това, нуждаем ли се от медиите? Най-известният цитат на Лорд Нортклиф, собственик на лондонския „Таймс“ и негов издател от началото на 20-ти век е: „Медиите са основна съставка в правилното функциониране на демокрацията. Те са тези, които записват събитията, информират ни и ни образоват като граждани“, но също така и:  .Журналистиката е нещо, което някой, някъде, не е искал да публикува. Всичко останало е реклама“, казва той.

И ако Нортклиф поради самото си призвание е пристрастен, то Томас Джеферсън, един от „бащите на нацията”, IIIти президент на САЩ (1801г.-1809г.), един век по-рано твърди, че демокрацията зависи от свободата на пресата. „Единствената сигурност на демокрацията е в свободната преса. На силата на общественото мнение не може да се противостои, когато му е разрешено да се изразява свободно”. И още: „Ако ми бъде оставено да реша дали да имаме правителство без вестници или вестници без правителство, и за миг няма да се поколебая да предпочета последното.“

статията е публикувана първоначално във в. "Силен ден"


Създадена на 08.07.2013 г.

Коментари

  • A5c1e54a1b0a8a32bc11a98effe59507?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Венко Венков написа:

    Преди повече от 3 години

    Журналистиката е професия за самата себе си. Как да се изрази отвращение от таблоидизацията й?