Есенни истории - Елена

Normal_sofia

Това са измислени истории.
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. - Ели

"Здравейте! Аз съм Елена от сайта за запознанства. Изпращам Ви снимката си, защото смятам, че така е честно. Но също така искам предварително да уточня, че ситуацията, в която съм попаднала, не ми позволява да създам семейни взаимоотношения с когото и да било. Просто – приятелство. С възрастен човек. "

Ели натисна Enter и въздъхна. Тази работа със сайтовете за запознанства никак не и харесваше. Сякаш бяха за по-млади хора, а не за такива като нея. Но вече знаеше, че има нужда от помощ – преди всичко за емоционална подкрепа. Прекалено често беше започнала да усеща голяма празнина в душата си, която цъфна няколко години след шока от преживяното. До сега се отдаваше изцяло на идеята да помогне на децата. Но вече това не и беше достатъчно. Дори и свекърва и често повтаряше – трябва да си устроиш живота.
Е – поне щеше да опита. Профилът на този човек и беше харесал със жаждата за добро. Дано този път да се получи...Утре ще провери пощата си отново – може пък да получи отговор.

Влезе в кухнята и се зае да приготвя обяд за децата. Големият не обича ябълки. Малкият не обича яйца. И двамата не обичат риба. Но много обичат сирене. Господи! Откъде да вземе пари за малко сирене...
На врата се позвъни.
- Ели, връщам се от село. Направих малко домашно сиренце – прясно. Нека си хапнат децата.Сълзите сами потекоха по бузите. Пепи отдавна правеше така – каквото донесе от село, ще и даде малко за децата. И Господ винаги я изпращаше, когато Ели биваше отчаяна и не знаеше откъде да изкопае пари за сирене или мляко.
Цяла година Ели поддържа връзка с този човек – вяла и напълно неудовлетворителна за нея. Още от самото начало и стана ясно, че самият той има нужда от помощ и тя беше готова да му я даде. Толкова беше свикнала в годините да помага и на близки и на случайни хора, че и сега не се замисли – от сърце започна да му помага за всичко – пари, храна, вещи, решения на житейски ситуации. С надеждата, че рано или късно той също ще заеме позицията, която на нея и бе нужна и ще и помогне поне емоционално. Но не – това не стана – той искаше, настояваше, правеше всичко възможно, за да я принуди да го вземе под крилото си изцяло – едва ли не да го осинови, да се настани в семейството и, да бъде на нейна издръжка.

 

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Много от това Ели правеше, но не и да го настани в дома си. Нямаше му вяра. Не показа никакви качества, с които поне малко да се доближи до това, на което бяха свикнали с Филип – уважение, търпимост, уравновесеност, желание да даде, да помогне и преди всичко – свежо чувство за хумор и оптимизъм. Този човек идваше на гости и се разпореждаше сякаш има право на това. Очакваше и тя и децата да му слугуват, а в това време той продължаваше да поддържа реални и виртуални връзки с други жени. Не уважи нито нея, нито децата по някакъв начин. Често Ели биваше толкова отчаяна, че беше на ръба да отстъпи и да го приеме за член на семейството. Сякаш Господ я предпази. И след много скандали, разправии и лъжи изведнаж изчезна. Без да направи и минимален опит да се приспособи, да влезе интелигентно в живота на тези препатили, изгорени и изтръпнали в болката си хора. И децата и тя въздъхнаха с облекчение. Защото и тримата бяха добри хора и не искаха да нараняват никого, а просто да помогнат и да получат помощ. Сам по себе си той не беше лош човек, но не беше в тяхната орбита. Вероятно никога не е имал шанса поне за миг да се докосне до пълноценни човешки взаимоотношения и не ги е познал. Но и не направи опит за това.

 

много хора са самотниЕли остана с надеждата, че поне продължава да прави това, което правеше през цялата година – да седи по цял ден пред компютъра и да си "говори" с разни жени по сайтовете за запознанства, защото точно това познава и това го удовлетворява.
Но тя нямаше нужда от такъв тип взаимоотношения. Имаше нужда от другар до себе си, с който да споделят ежедневието и да посрещат заедно трудностите, както беше с Филип. Поне натрупа житейския опит и разбра, че повечето хора извън нейното семейство са такива - не знаят, че съществува и друго. Сега беше по-спокойна с решението, че съдбата и е предопределила да продължава да е сама и да не обръща внимание на болката в душата и на онази празнина, която остана след Филип. Ясно е, че тя няма как да бъде запълнена. Хора като Филип се срещат много рядко и тя е имала щастието да живее с един такъв Човек...


Създадена на 22.10.2017 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Силвия написа:

    Преди около 5 години

    Много красив разказ. Но колко тъжно, че някой хора никога не изживяват такова щастие което Ели е имала!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Обвадор написа:

    Преди около 5 години

    Съмнявам се че има човек, които е прочел този разказ и не си е поплакал поне малко. Да съумееш да споделиш тагата си с другите е цяло изкуство.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    tsvetaborisova написа:

    Преди около 5 години

    "...а самотата ми е тъй голяма, като че съм първия човек." Б. Райнов
    Трудно се храни самотата, а според мен не си и струва. Имаме нужда просто от малко обич- и нищо друго. Обич не се купува, не се заслужава, не се поръчва. Или идва при нас- като Божие благословение, или я няма. Обичта е сиренето, дадено от съседката в труден момент. Усмивката на приятел, когато ти е тъжно. Обичта според мен има много проявления. За нея съжителството просто не е нужно. Дано не греша?


  • Small_img_0010

    Ваня Иванова написа:

    Преди около 5 години

    Много е трудно на известна възраст човек да намери отново щастието, или ако не щастие, то поне спокойствие и подкрепа от някого до себе си.Особено ако с предишния е живял добре. Майка ми остана вдовица на 46 г. и така и не поиска да се ожени пак, но последните й години(почина на 83) бяха изпълнени с депресираща самота,независимо че и аз и брат ми я навестявахме редовно и се грижехме нищо да не й липсва.
    Аз бях сериозно уплашена от тази нейна самота и когато се разведох,реших, че няма да остана сама по никой начин.На 49 години се ожених повторно, но никак не е лесно да свикне човек на тази възраст с друг, съвсем различен характер.И все пак след 12 години като че ли спойката между нас става все по-голяма.Има смисъл да се стреми човек да не бъде сам.Дори и за да има с кого да се скараш... :-)