Поклон, герои

140 години свобода
Normal_3

3 март - 2013 г. - на път към паметника! Радостин Кедиков

Tрети март е националният празник на България. Денят на Освобождението на страната от турско робство. По традиция президентът и министри произнасят патриотични слова, прави се заря-.проверка, а на връх Шипка се устройват чествания и празненства. Тази година какво ли ще се случи – без министър-председател, без министри? Само с президент.
Точно преди 136 години на 3 март 1878 г в малкото градче Сан Стефано, на 12 км от Цариград, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.- с него се слага край на продължилата две години Руско-турска война. Тя е останала в историята ни и с името Освободителна, защото слага край на 5-вековното турско робство на българите.

В центъра на София, точно срещу сградата на Народното събрание, се издига паметник на руския император Александър Втори, обявил война на Османската империя.- именно там всяка година на Трети март се полагат безброй венци и цветя. На връх Шипка има друг паметник – символ на Освобождението, и костница на загиналите руски, финландски, румънски, украински и български опълченци. Почит се отдава пред светините в Плевен, Стара Загора и в други градове, където са водени ключови битки от Руско-турската война. Много българи днес се питат защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 г, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват? Или на 22 септември 1908 г, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя? Отговорът на историците е категоричен – 3 март 1878 е датата, на която се правят първите стъпки към утвърждаването на свободна България.

Трети март започва да се чества като Ден на Освобождението на България през 1888 г.
Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно денят става официален празник в календара ни. А с решение на парламента от 5 март 1990 г е обявен и за национален празник.
Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаване на България като суверенна държава. От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново до своята национална идентичност.

Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

 В средата на ХІХ век в българското националноосвободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче денят на освобождението се губи в необоримото бъдеще.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото орешаване на българския въпрос. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка. Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През април 1876 г избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.
Руската дипломация активизира своите действия и се домогва до свикването в края на 1876 г на Цариградската посланическа конференция, на която пратениците на великите сили предлагат на Турция да даде на България широка автономия. Османското правителство категорично отхвърля това предложение. Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. И след бурни дебати в коронния съвет при цар Александър ІІ на 12 април Русия обявява война на Турция. За по-малоко от година руската армия разгромява турската, като решаващи битки са тези при Плевен, Шипченския проход, Шипка – Шейново и Стара Загора.
На 3 март 1878 г., с подписването на Санстефанския мирен договор завършва войната. На този ден българската държава възкръсва след пет века турско робство. За освобождението на България загиват десетки хиляди руски офицери и войници, хиляди румънски и финландски воини, български опълченци.

Днес

За нас, българите 3 март 1878 г. е въплъщение на едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите на Априлското въстание не са били напразно. Трети март поставя началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия – там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
С право днес честваме 3 март като национален празник. От този ден преди 140 години България възкръсва за нов живот. 3 март е дата свещена, славна, победна. Тя поражда в нас благоговение, вдъхновение и преклонение. Всички, които паднаха за свободата на България, се увенчаха с безсмъртие!

Поклон пред подвига им!


Създадена на 03.03.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари