Поклон пред Ботев и всички герои

В деня на Ботев свеждаме чело пред великите знайни и незнайни българи, дали живота си за България

031870.0

Normal_hristo-botev-circa-1875

 Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира; него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Българският исторически календар свято пази спомена за 2 юни – ден за преклонение пред подвига на Христо Ботев и неговите четници, тези 200 млади българи, „тръгнали курбан да стават“.

2 юни е отбелязан за пръв път през 1884 г. във Враца и Пловдив, а от 1901 г. е обявен официално за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Тогава, на връх Вола, присъстват и още живи Ботеви четници.

През 1938 г. на връх Околчица е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на Ботевата чета, а в падината Йолковица на естествена канара е издълбан надпис, който бележи точно лобното място на поета революционер.

Интересът към личността и делото на Христо Ботев започва още от деня, в който преминава с четата си Дунава и тръгва към Балкана. Пръв Киро Тулешков, съученик и приятел на Христо Ботев от Одеската гимназия, съобщава във в-к „Български глас" в Болград за преминаването на четата и нейните подвизи. Датата е 25 май 1876 г. На няколко пъти след това Тулешков занимава читателите на вестника със съдбата на четата. А след геройската смърт на Ботев ни оставя и първите спомени.

Няколко опита са правени за откриване на лобното място на Христо Ботев

Най-напред една туристическа група от Враца през 1900 г., публикува разследването си в списание „Родина". Тази неофициална комисия оборва за пръв път и твърдението на Захари Стоянов, първият биограф на Ботев, че той е паднал на връх Вола.

На следващата година комисия, съставена от девет Ботеви четници и осем други лица, предимно от Враца, предприема втори опит за установяване лобното място на поета. Местните жители трябвало да помогнат за установяване на имената на местностите, тъй като те не били познати на Ботевите четници.

Въпреки че не взема окончателно решение, Комисията решава паметникът да се издигне в местността Околчица „като място видно, лично, достъпно и близо до последното сражение". Опит за установяване лобното място на Ботев прави и проф. Боян Пенев през 1926 г. Но той се основава изцяло на описанията на Захари Стоянов и приема, че Ботев е паднал на Вола. На следващата година, 2 юни 1927 г., отново е съставена комисия във Враца от 9 местни дейци.  Но в нея участва и Никола Обретенов – четник от щаба на Ботевата чета и непосредствен свидетел на неговата смърт, придружен и от двама военни от град Русе.Без да знае и преди, и сега наименованията на местностите, Никола Обретенов върви по стъпките на четата –51 години след историческото събитие. Оживяват спомените му – с големи подробности. Това помага да се ориентира бързо върху местността.

Ботев пада убит край един камък, висок около метър и широк около метър и половина, когато след прекратяване на сражението се надигнал да огледа разположението на четата – в подножието на връх Камарата – над Йолковица. – това е заключението на Никола Обретенов.

И тази година на 2 юни, точно в 12 сирени ще огласят небето на България, припомняйки ни светия подвиг на Ботев и четата му, светлия подвиг на всички велики българи, дали живота си за свободата ни и на които дължим България. Днес ние трябва да постъп отговорно спрямо подвига им и да се грижим за Родината, за която те са дали живота си!


Създадена на 02.06.2017 г.

Коментари

Все още няма коментари