Васильовден - обичаи и традиции

„Какну е текла рекана прис каменес. Ноай да ти текот парите в кисьоата; и каксу ми тежи каменес в ракисе соай да ти тежот парите в кисьоата..."
Normal_vas

В православния календар първият ден на януари е посветен на св. Василий. В Софийско на Васильовското хоро, което се играело от всички за здраве, момиче, „майчино и бащино (с живи родители), вадело китките и започвали наричанията. Това са кратки песни – припевки, изпълнявани от останалите девойки. С тях се наричало за близка или по-далечна женитба; за щастие в женитбата; гадаело се за какъв момък ще се омъжи момичето, притежателка на китката; какъв ще бъде късметът й...

„Жълто було трески сбира" (Момата ще пристане)
„Зряла дуля и презряла." Ще се омъжи стара/
„Русо зайче на пъртинка" или „Сам си здравчец на камъче." (Ще се омъжи за сирак)

„На иглица Вичирица". (Ще се омъжи за терзия – шивач).
Всяка припевка се съпровождала от обръщение – припев „Ой, ладо ладо, момиче младо"...

Нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи. На Васильовден по стара традиция се коли и приготвя петел и се прави свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Хлябът е традиционният за коледните празници - богато украсен и наречен за здраве и плодородие. Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян. Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден, на 6 Януари). Окадяването се прави, защото тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници.

В центъра на васильовденската софра е баницата, в която се слагат дрянови клонки късмети, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството. Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й, която е на централно място в дома. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг. 
През 1889 година „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина" започва своето вековно летоброене. На първите страници са поместени два фолклорни материала на Христо Попконстантинов. Изследвайки архаичността на родопското наречие – тройното членуване в говора, Христо Попконстантинов привежда за пример едно наричане на Суровак, с което се влизало в дома на стопанина. Преди това сурвакарите отивали на реката и момчето, което ще изрича благословията, повдигало от там, най-големия камък, който може да носи. Влизайки в къщата, то пущало пред стопанина речния, още мокър валчест камък, с думите:

„Какну е текла рекана прис каменес.
Ноай да ти текот парите в кисьоата; и
каксу ми тежи каменес в ракисе
соай да ти тежот парите в кисьоата..."

И нека си пожелаем:

„Както е текла там онази река през този камък,
тъй да ти текат парите в кесията; и
както тежи тук този камък в ръцете ми;
тъй да ти тежат парите в кесията..."


Създадена на 01.01.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари