Ами ако възрастта е само субективно състояние на душата?

Източник Мегавселена

319025.0

Normal_vuzr

© Zachary Scott for The New York Times

През 1981 година осем мъже на възраст над 70 години пристигнали в комплекс в Ню Хемпшър, преустроен от бивш манастир, разказва The New York Times.

Мъжете участвали в експеримент, който може да се нарече „движение срещу часовниковата стрелка“. Пристъпвайки прага, те буквално се пренесли назад във времето.

От старинния радиоприемник се носел гласът на Пери Комо, на екрана на черно-бял телевизор Ед Съливан приветствал гости.

Всичко между стените на този дом, включително книгите по лавиците и списанията, пръснати навсякъде, трябвало да пресъздаде атмосферата на 1959 година. Тук мъжете трябвало да живеят 5 дни, участвайки в радикален експеримент, измислен от младия психолог Елън Ланджър.

Доброволците били здрави, но възрастта се отразявала на тяхното самочувствие. Преди пристигането им в комплекса те били тествани по такива параметри като ловкост, сила на ръкостискане, гъвкавост, слух, зрение, памет и когнитивни способности. Ланджър прогнозирала, че след пет дни, когато след интензивно психологическо въздействие те се върнат в обичайния свят, тези показатели силно ще се променят.

Ланджър вече била провела две изследвания с възрастни хора. Така открила, че обитателите на домовете за възрастни, при които се проявили симптоми на загуба на паметта в начален стадий, по-добре се справяли с тестовете за памет, когато им давали стимул за спомени.

„Това показа, че в много случаи равнодушието се приема за увреждане на мозъка“, пише авторът. Вторият експеримент се смята за класика в социалната психология. Ланджър раздала на две групи обитатели на домове за възрастни стайни растения.

На доброволците от първата група било казано, че обгрижването на растенията е тяхна отговорност и дори могат да изберат графика си за деня. На членовете на втората група казали, че служителите ще се грижат за растенията, и не им позволили избирането на график. Изминали 18 месеца. За това време във втората група починали два пъти повече хора, отколкото в първата.

Ланджър направила извод, че биомедицинският модел (представата, че съзнанието и тялото се движат в „различни посоки“) е неверен. „Смяташе се, че „единственият начин за изцеление е отделянето от патогена“, казва Ланджър. Но самата тя стигнала до заключението, че за излекуване хората се нуждаят от някакъв психологически „разцвет“, стимул, който да подбуди тялото към самоизцеление. Именно това предположение се опитала да провери Ланджър, като събрала хората в Ню Хемпшър.

Членовете на експерименталната група трябвало не просто да си спомнят миналото, а да се преселят в него – да се опитат в психологически смисъл да станат такива, каквито са били преди 22 години.

„Имаме всички основания да смятаме, че ако успеете, ще се почувствате съвсем като през 1959 година“, казала тя на доброволците през 1981 година. Към тях се отнасяли далеч не като към старци – например казали им, че сами трябва да отнесат багажа си горе.

Всеки ден, обсъждайки спорта или „свежите“ новини (от рода на пускането на първия американски спътник) или изгледаните филми, те говорили за неща и събития от края на 50-те в сегашно време.

Такава била една от главните стратегии на Ланджър по стимулиране на „разцвета“. Нищо (нямало нито огледала, нито съвременни дрехи, нито снимки, освен портрети на тези хора на по-млада възраст) не нарушавало илюзията, че те са свалили от плещите си 22 години.

В заключение мъжете отново били тествани. По някои параметри те превъзхождали контролната група, която по-рано пребивавала в бившия манастир, но не се опитала да се превъплъти в по-младото си Аз. Те станали по-гъвкави, движели се по-ловко, седели по-изправено – съвсем както очаквала Ланджър.

Зрението им също се подобрило. Независими експерти казали, че доброволците са започнали да изглеждат по-млади. Ланджър разсъдила: доброволците мислено се преместили в миналото и телата им се изменили с психическото им състояние.

Трудно било да се повярва на такива резултати. Тогава Ланджър и нейните студенти описали експеримента за глава в научната книга „Висшите стадии в развитието на човека“, но не споменали за много ярки моменти, дразнещи въображението. Ланджър не изпратила статии в научни списания, подозирайки, че няма да бъдат приети за публикация.

Извадката била малка, експериментът продължил само пет дни, имало редица променливи, които можели потенциално да повлияят на резултата. Освен това Ланджър не искала да афишира експеримента, тъй като той бил нестандартен.

Изследователката не се опитала да повтори експеримента, преди всичко защото той бил сложен и скъп. Но през 2010 година ВВС показала развлекателното предаване „Младите“, където Ланджър била консултант. Шест застаряващи бивши знаменитости влезли в ролята на „опитни зайчета“.

Звездите били откарани със стари коли в извънградска къща, реставрирана в духа на 1975 година. След една седмица те се подмладили точно като мъжете в експеримента на Ланджър.

Един дошъл с инвалидна количка, а си тръгнал със собствените крака, подпирайки се на бастун. Друг преди не могъл без чужда помощ да си обуе дори чорапите, но във финалната вечер поел отговорностите на домакин на тържествената вечеря. Другите си изправили стойката и започнали да изглеждат по-млади.

„Изтупаха нафталина от тях и ги накараха да се чувстват отново важни особи. Вероятно – размишлява по-късно Ланджър – възстановяването на самолюбието изигра централна роля за възраждането на техния организъм.“

Ланджър е „една от тези в Харвард, които улавят най-главното“, казва харвардският психиатър Джефри Реджигър.

През 70-те години Ланджър стигнала до убеждението, че повечето хора не само се заблуждават под натиска на своите предразсъдъци, но и направо не забелязват това, което се случва наоколо. Тя провела няколко експеримента, доказващи, че мислите и поведението на хората се манипулират лесно.

Ланджър казва: ако човек се научи внимателно да наблюдава и винаги да съзнава какъв избор има, то реализира своя потенциал и възстановява здравето си. Методът за  постигане на просветлено състояние на съзнанието, предложен от Ланджър, се отличава от повсеместния преди метод, често прилаган в източната медитация (когато човек безоценъчно осъзнава мислите и чувствата, посещаващи неговото съзнание).

Ланджър поставя акцент на това да се забелязват моментните изменения наоколо – от промяната на лицето на съпруга, който седи насреща и закусва, до вариациите в симптомите на вашата астма. Когато активно провеждаме нови разграничения, вместо да разчитаме на привичната класификация, ние живеем, а когато живеем, можем да се променяме към по-добро.

Впрочем Ланджър от самото начало на своята кариера си поставила за цел да осигури на хората „благополучно съществуване и по-качествено функциониране“.

Психологът Тал Бен-Шахар нарича Ланджър „майка на позитивната психология“.

Тя е стигнала до убеждението, че един от начините да се повиши усещането за благополучие е използването на всевъзможни плацебо. Това ще рече не само захарни бонбони, маскирани под лекарства, но и всяко слабодействащо средство, което пациентът смята за силнодействащо, ако то провокира осезаеми физиологични изменения. Ланджър смята, че плацебо ефектът е толкова силен, че в някои случаи се явява вероятно главен действащ фактор.

Преди четири години Ланджър и колегите ѝ публикували в Psychological Science изследване, което по своя дух било близо до експеримента с „движението срещу часовниковата стрелка“ в Ню Хемпшир. „Двете групи доброволци имаха на разположение тренажор за пилоти. Хората от първата група трябваше да си въобразят, че са военни пилоти. Раздадоха им костюми и когато ги облякоха, „управляваха самолета“.

На хората от втората група казали, че тренажорът е счупен и просто трябва да се преструват, че управляват самолета. След това проверили зрението на всички. При „пилотите“ зрението се оказало с 40% по-добро, отколкото у хората от втората група.

„Манипулацията на съзнанието може да превиши предполагаемите физиологични предели на възможностите“, пояснява Ланджър. Ако определени стимули могат да влияят на зрението, то може да  се опита да се постигне едва ли не всичко, смята тя. Крайната задача е „да си върнем контрола над нашето здраве“, нееднократно повтаря изследователката.

Миналата година Ланджър решила да повтори нюхемпшърския експеримент, но си поставила по-смела задача – да опита на намали злокачествени тумори.

В изследванията, планирани за пролетта, трябва да вземат участие три групи от 24 жени, страдащи от рак на гърдата в четвърти стадий. Участниците трябва да се намират в стабилно състояние и да преминат курс по хормонална терапия.

Експерименталната група ще прекара една седмица в атмосферата на 2003 година, когато тези жени били здрави и пълни с надежда. Втората група ще се ползва от подкрепата на други болни от рак, но няма да се опитва мислено да се върне в миналото. Двете групи ще прекарат една седмица в един и същи курорт. Третата група няма да бъде подлагана на никаква намеса от експериментаторите.

Преди и след експеримента участничките ще бъдат проверени за ключови показатели (размер на тумора, ниво на белтъците, продуцирани от ракови клетки), както и ще проследят тяхното настроение, степен на енергичност, сила на болките. Учените ще поощряват жените да погледнат на жизнената си ситуация с нови очи. Този опит ще изгони от психиката им всички негативни представи, които тя е попила в медицинските заведения. Ланджър казва, че това е изключително важно, тъй като съзнанието може да измени живота не само към добро, но и към лошо.

Съществува не само ефект плацебо, но и ефект ноцебо – средства, които не притежават реално действие, но предизвикват отрицателна реакция. По думите на изследователката, когато лекарят съобщава на пациента, че е болен, е възможен един от най-вредните ефекти на ноцебо. Диагнозата става катализатор за симптоми, които пациентът очаква да усети. „Променете няколко думи и ще получите колосално различни резултати“, казва Ланджър. Тя разказва за още непубликуваното си изследване. По думите ѝ, ако жените, преживели рак на гърдата, казвали „Аз съм в ремисия“, те по-зле функционирали в живота и се чувствали по-зле от тези, които се смятали за „изцелени“.

Затова там няма да се говори за „жертви“ на рака или „борба“ с „хронична“ болест. „Казвайки „борба“, вие вече признавате, че противникът е много силен – казва Ланджър. – „Хронична“ се разбира като „неконтролируема“, а такива неща на човек не са му по силите.“ Позитивната психология като метод за борба с рака не блести с добри резултати. Наблюдавайки 9 години съдбата на 1093 души, страдащи от тумори на главата и на шията в напреднали стадии, психологът Джеймс Койн и колегите му открили – дори най-оптимистично настроените пациенти живеели не по-дълго от закостенелите песимисти.

Колеги питат Ланджър не си ли готви сама неуспех в експеримента с раково болните. Освен това е възможно участничките, които не се почувстват по-добре, да бъдат деморализирани. Изследователката разказва как след лекция през 2010 година я нападнал мъж с упреци. Съпругата му починала от рак на гърдата. „Той каза, че тя се е борила с болестта, а аз съм изкарала нещата така, че сякаш жена му сама си е виновна“, разказва Ланджър. Тя се извинила пред мъжа: „Това са силни аргументи, извинете, че не ги засегнах. Но ми позволете да ви обясня, че нашата култура ни внушава, че ние не сме господари на здравето си. Обвинявам не вашата съпруга, а културата“, добавила Ланджър.

Изследователката се надява, че един ден хората ще престанат да обвиняват другите или себе си, а просто ще започнат да използват силата на собственото си съзнание. Тя смята, че тази сила е много по-мощна, отколкото можем да си представим.

 

Източник - megavselena.com


Създадена на 02.12.2014 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Светослав Атаджанов написа:

    Преди почти 3 години

    Факта, че хора на активни бизнес и творчески позиции изглеждат значително по-свежи и адекватни, говори сам за себе си. Също и "бабите", грижещи се за внучетата си са значително по-активни от връстничките си, неспоходени от това житейско щастие. Дори упражняванетох на някакво хоби способства за добра себеоценка...


  • 0e9d750e59caa9af3a5951c9b7ddfbae?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Снежанка Георгиева написа:

    Преди почти 3 години

    Великолепен материал. Толкова е увлекателен , че и на мен ми се прииска да съм в групата на Ланджър , майката на " позитивната психология“.
    Добре е повече "набори" , а и младежи :) , да прочетат тази статия, но не като любопитно четиво, а като тенденция за собственото им възраждане и самочувствие.
    И тук е в сила истината, че битието определя съзнанието.
    Експериментът изолираната , целенасочена среда, не е само трамплин към връщането ни назад във времето, а връщане към себе си, към възможностите за регенериране на съзнанието, а от там на духа и тялото.
    Прекрасен материал, който буди към размисъл и кара хората да бъдат оптимисти за своето бъдеще, или както се казва да вярват , че няма невъзможни неща , стига човек да отстоява желанието си за обновление и дълготрайна полезност, и разбира се, да не се отчайва. Прилагането на този метод, може да обезмисли употребата на лекарства в напреднала възраст, което ще бъде шамар за фармацевтичната индустрия.. Хахаха.., всичко е възможно!...
    Браво и благодаря на "Мегавселена" !


  • Dbee3d3df6b847a3000549fcc71106cb?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Марина Цекова написа:

    Преди почти 3 години

    Поздравления на автора,че ни поднесе толкова интересен материал !