На Игнажден е важен полазникът

За да те полази добро и сполука

036930.0

Normal_ignat

Началото на коледно-новогодишните обичаи започват на 20 декември, Игнажден. Християнското оправдание, което народът е „измислил“, за да запази новогодишните си обичаи, е формулирано с представата, че родилните мъки на Богородица продължават от Игнажден до Коледа, както се пее и в народните песни „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Всъщност празникът Рождество възникнал след ІV век. Дотогава се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесетница. Когато нуждата от Рождението на Христос започнала осезателно да се чувства, за празника бил определен 25 декември. Впрочем тази дата отдавна била чествана от езичниците като рожден ден на непобедимия слънчев бог.

На укора, че християните започнали да празнуват деня на слънцето също като езичниците, Св. Августин отговорил: „Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето.“ Христос бил обявен за истинско слънце, озарило света и спасило човечеството от мрака на заблудата.

Върху празника, смятан и за начало на астрономическата нова година, силно влияние упражнили зимните празници на древен Рим и по-специално януарските календи. Те дали и славянското име на Рождество Христово – Коледа. В чест на едни или други божества римляните принасяли жертви, уреждали игри, разменяли си дарове, устройвали угощения, изказвали пожелания за щастие, гадаели за бъдещето. Ето как нашите деди преплели стародавните вярвания с православния канон, за да се получи тази богата празнична обредност.

Но да се върнем на Игнажден. Един от най-типичните обичаи на този ден е така нареченият „полазник“ или „полезник“, в който е заложена идеята за магията на първия ден. Името идва от корена на „полза“ и означава човек, който ще донесе полза, щастие на дома. Гадае се по това кой гост пръв ще прекрачи прага на дома – от него зависи благополучието на домочадието.

Но за да не се оставя на случайността, на много места човек сам избира „полазника“ си – предния ден, с бъклица вино, отива и го кани да посети пръв дома му, защото е уверен, че ще му донесе сполука.

На самия ден, още преди да съмне, огънят гори в огнището и гозбата ври. Полазникът не бива да влезе в дома с празни ръце – носи наръч трески от дръвника и някаква пръчка. Треските пуска в огъня, а с пръчката разравя горящите главни, та да пръснат искри. И благославя: „Колко искри в тази къща, толкова пилета и берекет да има.“ След това домакинята поднася на ранния гост ситото, най-тайнственият и магически уред в домакинството, пълно с жито. Полазникът го разклаща, както се прави при сеене, и произнася нова благословия: „Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи.“ Да има берекет и при посятото и при никналото само.

Навсякъде на полазника се слага трапеза, някъде го и даруват.

Твърде интересен е и обичаят от Русенско и Разградско – вардене на квас. Участничките, моми и жени, се събират вечерта срещу празника в някой дом и две от момите – едната първо, а другата последно дете на родителите си – замесват гърбом към нощвите тесто, в което баби са сложили различни магьоснически билки. Така обърнати с гръб към нощвите, като към неизвестността, която носи идващата нова година, двете моми месят, без да гледат. Тестото се оставя в един ъгъл на стаята и цяла нощ край него стои будна омъжена жена, а през това време останалите играят хоро. Това се повтаря дванадесет нощи до Нова година, като се сменя само мястото за изпълнение на обичая. Особено внимание се отделя на три вечери – първата срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Нова година. Последната вечер разделят тестото между всички участнички и то се пази за лек и за магии.

В Родопите на Игнажден момите правят обредни гадания за женитба. Те пускат пръстените си в „мълчана вода“ (докато са я носили, не са говорили) и оставят котлето една вечер под трендафил, „на звездите“, покрито с червено було. На следния ден вадят пръстените и припяват, като наричат всеки пръстен, за какъв ерген ще се омъжи притежателката му. И тук чрез магията на словото се надяват да се сбъднат мечтите им за щастлив семеен живот.

Игнажден не се противопоставя на Коледа, той е част от нейното приближаване, подготовка за празнуването ѝ. Затова на този ден се събират и коледарите. На Игнажден те отиват да поканят станеника си с вечната бъклица с вино, да разпределят ролите си, да разучават песните и да се подготвят за предстоящия празник.


Създадена на 19.12.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари