Неотгатнат миг

стихотворение
Normal_500x500apr3_(1)

И пак сънувам онзи хълм,
от късни залези червен,
и тихия камбанен звън,
отекнал надалеч от мен.

И всичко е като преди,
и всичко сякаш е било,
и само вчерашни следи
събират дните ми в едно.

Светът повтаря се в един,
единствен, неотгатнат миг,
отлитнал като синкав дим,
заглъхнал като детски вик.

И като в сън необясним,
забулен и във тайни скрит,
аз сам повтарям се в един,
единствен, неотгатнат миг!


Създадена на 10.05.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари