През синори и векове

стихотворение
Normal_500x500apr3_(1)


Знам, времето е само дъжд,
валял и после отвалял,
капчук, заглъхнал изведнъж
и светла песен недопял.

И крачки през съдби назад,
през синори и векове,
изпръхнала земя от грях,
която стъпките зове.

И ти се връщаш непознат,
и странен, както никой друг,
в ръце със тайнствения знак,
изписан от невидим пръст.

За да откриеш, че веднъж
и много кратко си живял,
съдбовен, както никой друг,
и странен, като божи знак.

Че времето е само дъжд,
валял и тихо отвалял,
а ти си светлия капчук,
сребриста песен недопял!


Създадена на 10.05.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари