Тишината на годините

Опит за поезия
Normal_500x500apr3_(1)

Бях дете, тогава си представях,

че имам всичките години на света.

Бях момиче, тогава си представях,

че ще мога винаги със птици да летя.

После станах жена,

станах, съпруга и майка

една.

Тичах от работа вкъщи,

бързах за детска градина,

гладих училищни дрехи,

будувах до два и половина.

Станах и баба,

така,

неусетно година след година

изтичаше буйна вода и някак си позабравих,

че с птиците мога да летя.

Тичах и бързах -

с много задачи, с много проблеми 

и много "ако".

Децата големи, внуците плачат,

мъжът ми понякога пита "защо".

Защо съм загърбила онази лудетина,

с рошави плитки и дива глава

земята няма да спре да се върти под нозете ми,

та аз съм само на петдесет и една.

 


Създадена на 26.05.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари