XI в клас на РЕГ "Любен Каравелов" - град Хасково

Спомням си ежедневно за това време от моята младост.
Normal_scan0018_(2)

Аз и госпожа Маврова в центъра на Хасково

Беше 1974 година. Завърших седми клас в с. Горно Прахово, Кърджалийски окръг. Явих се на изпити по математика и български език в Руската езикова гимназия "Иван Вазов" - град Пловдив. Претърпях пълно фиаско и по математика, и по български език. На отговор на литературен въпрос не бяха ни учили в основното училище, където всички съученици ми бяха турчета. За тях говоренето на български език беше проблематично, камо ли да пишат ОЛВ.  Падна ни се стихотворението "Йохан" на Христо Смирненски. По математика ни преподаваше класният ръководител Осман Реджебов, в когото тайничко бях влюбена. Той ми преподаваше начина на решаване на словесните задачи, но на мен така и не ми се изясниха тези с  двете тръби, които пълнеха басейна, а от третата водата  изтичаше, нито пък тези с превозните средства, които тръгваха от пункт А и пристигаха в пункт Б, пък се разминаваха. Не ми е математически настроен мозъкът, затова пък сега имам какво да напиша като спомен от ученическите си години.

В Хасково ме приеха само по резултатите от дипломата. Съдейства ми чичо Никола Попов, най-близкият приятел на баща ми от младостта. Той беше инспектор по история в Хасковския инспекторат по образованието. Беше още лято, август месец. Карахме един месец подготвителен курс, за да научим задачите, които не сме успели да усвоим, а най-важното да научим основите на руския език, на който после щяхме да учим за Гогол, Пушкин, Лев Толстой. Баща ми, Иван Псалтиров,  е учител по руски език и музика, но в последно време преподаваше само музика, ръководеше ученически и читалищни  хорове, печелеше медали от Републикански фестивали. Той смяташе, че в гимназията ще заслужавам  твърди тройки по всички предмети. Както винаги в нашата фамилия сме с понижено самочувствие. Аз опровергах очакванията му, като завърших 11 клас с отличен 5.80. Петицата по физкултура ми намали успеха, но затова пък ходех в  тези часове с голямо желание. Посещавах най-редовното и часовете по извънкласна физическа подготовка, което не може да се каже за всичките ми съученици.

Четири години овладявахме езика на Пушкин и Тургенев, на Гогол и Лев Толстой. През летните ваканции списъка на произведенията прочитах в оригинал, без да прескачам абзаците с описанията на баталните сцени, както правеше комсомолската ни секретарка Теменуга Манолова. По руски ни преподаваше другарката Мария Станилова, а занималнята ни водеше другарката Татяна Маврова. Тя беше моята любимка. Телефонният ѝ номер го помня и до ден днешен - 37 05. Ходихме една неделя у тях няколко съученички, за да ни даде материали за поета Муса Джалил, за когото трябваше да направим стенвестник. Преди две години, като ходих в Хасково на гости на леля ми Султана, сестра на майка ми, се видях с нея, тя ме заведе на йога, снимахме се с нея, спомняхме си за онези години. Помня другарката Кършанова, която ни преподаваше по физика. Особено много усилия ни костваше освобождаването от матура. Трябваше да се явяваме на всички раздели от изучения материал от 9-11 клас. Щем -  не щем учехме теория, задачи решавахме - волтове, ампери, омове... На военното обучение по-голямата ѝ сестра ни разказа, че за разлика от нея, която се омъжила много млада, нашата Бонка Кършанова се омъжила, когато вече осъзнато е могла да мисли за женитба. Обучаваше ни на тайните на военното изкуство другарят Никола Симеонов. Той винаги твърдеше, че карабината може да бъде разглобена и наново сглобена и че фразата "не може" не е вярна. Вярна е "не мога". Той много ме тормозеше със стрелбата, понеже не улучвах точно, но аз много бях доволна от себе си, когато на  стрелбите на воения лагер на язовир "Тракиец" не знам как, но резултатите ми бяха добри. Симеонов четеше конско на добрите стрелци от неговия клас, а мен ме похвали. Бях на върха на щастието. Друг спомен от военното обучение касае водата в лагера. Не знам каква беше, но масово ни хвана запек всички. Започнаха да ни дават масово пургативи.

Не мога да подмина да не разкажа и за другарката Дрангаджова, учителката по френски език. Аз съм добра в овладяване на чужди езици и учех френски език с удоволствие. Даже помагах на моите съученици. Един ден не бях си научила наизуст едно стихотворение и тя ме вдигна да го кажа. Беше разочарована. Но нали не може винаги да си на висота. Баща ми винаги говори с удоволствие за дядо ми Псалтир, който сам е учил френски и немски езици. Аз на него съм се метнала -  лесно и с удоволствие да уча чужди езици.

Другарката Маргарита Михайлова ни преподаваше български език и литература. Беше изискана дама. Не обичаше да я начираме другарко, понеже не сме приятелки. Явно не ѝ беше приятно, че не се обръщахме към учителите с "госпожо". ОЛВ за "Панонските легенди" имахме за домашна работа. Аз го написах, но явно не е било по правилата за разсъждение. Имах двойка. Когато трябваше да напиша поправка на домашната си, не бях го сторила. Беше ми дала да препиша нещо от  градската библиотеката. Но не ми даде да се изкажа по него, понеже не бях си поправила домашното.   На родителската среща ме докладва на баща ми, че съм мързелива. Тогава беше много стриктно с учението.  Не е като сега - да гониш учениците да влезат в час.

Има още много спомени, свързани с руската гимназия... Но нека има материал и за други разкази.

 

 


Създадена на 13.05.2014 г.

Коментари

  • E80e59f24dd6a42887ac3537bf022d64?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    написа:

    Преди около 3 години

    Минало - незабравимо!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петьо написа:

    Преди почти 2 години

    Кършанова ми беше класна - страхотен човек!То кой ли от онези години на руската не беше страхотен преподавател! Сега съм учител по руски език и ми е мъка,че любимото школо вече го няма.Предлагам да съберем пари за една плоча за да знаят поколенията,че тук е била славната руска езикова гимназия!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петьо написа:

    Преди почти 2 години

    Кършанова ми беше класна - страхотен човек!То кой ли от онези години на руската не беше страхотен преподавател! Сега съм учител по руски език и ми е мъка,че любимото школо вече го няма.Предлагам да съберем пари за една плоча за да знаят поколенията,че тук е била славната руска езикова гимназия!


  • Picture?type=square

    Valentina Psaltirova написа:

    Преди почти 2 години

    Петьо, коя година завърши? Ако искаш, намери ме във фейсбук - Валентина Псалтирова на латиница.