Изкачване

размисли
Normal_horizons

Стъпвам по света, а той обрасъл с отровни цветя – лошо здраве, тъпота и инертност, съмнения, непорядъчни действия, мързел, ламтеж, завист, алчност, неправилно наблюдение, нестабилност, напрежение, обърканост, безпомощност, страдание, което разделя съзнанието, болка, депресия, тялото излиза извън контрол, истерия, дива ярост, придружено с нехармонично дишане. Отровата им ме удря и ми причинява болки, не видими. Свободата я няма, непрестанният стремеж към свобода понякога ме води до отклонения, натрапчиви идеи.

Затварям очи, изолирам се от този свят и търся противоотровата на пречките във възприемането на света и живота, търся равновесно отношение между щастие и нещастие, между добродетел и порок. За доброжелателност и състрадание, за радост. Свободата, постигната от всеки по своя личен път води до крайна свобода. Иначе, наложена му от другаде, води до други явления. Осъщественият човек постига чистота на сетивното  възприятие. Думите водят до интерпретация, за свързване на идеи и изводи, но всеки сам стига до истината. А тя е непрестанно под съмнение, докато човечеството се развива.

Знанието е благословия, с която човек сам се пълни, стига да иска. Човек е различен от всеки друг, обединяват ги любовта и потребността от нея. Вече отдавна не мисля за това как изглеждам отстрани и в очите на другите. Те ме виждат така, както на тях им се иска. Избрах да бъдеш себе си и да не оставям някой друг да ми дава роля в моя живот. Ако си изиграя добре ролята, значи съм се справил. Ако не, играея втори, трети, пети дубъл, докато се получи.

Животът ми на земята е поредна спирка, на която слизам, за да преживея определен брой години, да свърша онова, за което съм изпратена според личния ми житейски план, и според пътя на духа. Когато ми свърши пътят отново  се качвам на космическия транспорт, към следващото ми съществуване – отново тук, на земята, или другаде, на ледено студени планети или на във вряща магма. За да науча тамошните си уроци. И да продължа да се уча, усвоявайки уроците на духа. Това, което мога да направя, е възможността да проявя личната си воля, доколкото ми се позволява.

Повече или по-малко. Или съвсем никак. Опитвам се да се забавлявам с ролята си тук и сега, в този си живот. Като игра, част от личния спектакъл, в който съм главна героиня. Тя ме прави щастлива или тревожна, свободна или зависима, всяко решение е вътре в мен и си го нося от раждането до края. Проявява се в избран момент. Подаръците от живота ми са знанията и уменията, уроците и опитът, които придобивам. Грешките също. Тях трупам в онази невидима раница на гърба си, която нося непрекъснато със себе си. Дори когато спя.

Така съм в кармата. От санскритски тази дума означава действие. С всяко действие градя своята карма – с всичко, което мисля, говоря, върша или не правя различни дейности. Усещам всеки миг закона на Нютон за причинно-следствената връзка, а целта е образование и обучение. Изчиствам кармата си, ако достигна до този момент сама. Съдбата ми помага или ми пречи. Боря се или вървя по течението, отбивам се встрани и се губя някъде, или следвам пътя.

Това и още много неща ми шепне тревата, вече поизсъхнала и изгоряла от силата на слънцето и ми припомня за всяка друга съдба и за моята също. Повтарям се с всеки пореден живот в различни времена и светове и следвам кармата, както тревата пониква, цъфти и прегаря наесен, докато изчезне през зимата, до появата й в следващата пролет. Обичам да разговарям с тревата. Тя знае всичко и ми казва това, от което имам нужда. Дали да се съмнявам в онова, което вече знам, или да търся други истини, за да се пазя от заблудите. Знанието се мени, истините се менят – днес са такива, утре други, повечето потъват в полулужи, в полуистини и смятат, че са прави, но тази променливост води до мъдростта, до натрупания опит.

Когато ми говореха мъдро моите баба и дядо и моите родители и учители, те ми даваха своите вече натрупани знания. Аз имах основната задача да ги разбера. И до днес изкачвам стъпалата на знанията, докато стигна до своята мъдрост. Тя идва, когато си стигнал нивото, а там всичко става лесно – като поглед от високо, откъдето всичко се вижда по-ясно и като на длан.


Създадена на 29.07.2015 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Лидия Михова написа:

    Преди около 2 години

    Мислещият човек е мъдър във всеки етап от живота си...В размислите Ви намирам надежда за устойчивостта и непобедимостта на интелекта!


  • 456a752fc62c3f6097fafe527a4ea135?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стефан Сираков написа:

    Преди 8 месеца

    Поздравявам автора на статията. Дава много кратко и ясно описание на живота . Има дълбок философски поглед към категории като свобода, щастие, порок. Втъкана е много мъдрост в лека и достъпна форма, увлекателно. Загатва се за безбрежието на Всемира и за вечността на духовния живот – на духа и душата, с поглед отвисоко, от върха на стъпалата…
    А за да поправя Лидия , от предния коментар, ще уточня, че…Мислещия човек помъдрява във всеки един етап от живота си. Мъдростта не е константа с която се раждаш. Знанието и опита не могат да се наливат с фуния в чужда глава… Мъдростта е венец на борбата и на страданията. Помъдряваш само ако си заслужил, ако сам внесеш нещо стойностно в себе си… Успехи на автора. Гладни сме за още.