Камъчето

История - отпечатък
Normal_kamache

 Тази история  сложи отпечатък върху живота ми  като емоция, като вълшебство и памет, като просветление и обич към  природата и светът на вечните неща... В момента, когато  пиша, се   втурва върху ми мисълта на Екзюпери, че „най-същественото се вижда не с очите, а със сърцето”... Вчера бяхме на разходка по брега на реката под Парка на Младежта в Русе. Всичко е много променено. Една висока дига със стоманена пътека за автомобили, пешеходци и  колоездачи опасва реката,  та не можеш да си потопиш дори малкия пръст в течащата вода. Дигата ни предпазва от наводненията на Дунава...

И си спомних историята за  Камъчето

Камъчето, за което искам да ви разкажа  не е вълшебното от народните приказки, което прави чудеса, и все пак   е необичайно. Намерих го на дъното на реката Дунав... Тя е моята река. Родила съм се и живея близо до нея. Наричам я  просто Реката и винаги  я възприемам като живо същество...

Реката е магична с цветовете си. Никога не изглежда еднаква  – ту е бяла или сребриста, ту засиява с цветовете на дъгата, когато се гмуркат в нея   чайката или корморанът... 

Реката е магична с ритъма на вълните  си. Понякога е буйна, влачи дънери, цъфнали клонки, риби, удавници, книжни лодчици,  спомени, или пък тече тиха, спокойна, бистра, кристална и в нея се оглеждат водни кончета и пеперуди...

Реката е магична със звуците си. Тя чува, пази и носи детски смях, звън на китара, любовен шепот, рибарска въздишка,  корабна сирена...Самата тя  бучи, мълви, а понякога стене,  стене...

Така се случи при едно от засушаванията. Незапомнена от години суша мореше  земята. Кладенци и извори пресъхнаха. Вярващи правеха молебен за дъжд.  Корабоплаването по Дунава спря за неопределено време. Най-запомнящата се реплика  от бюлетина на  радиото за нивото на река Дунав: „Сан шанжман" или „без измемение”, тревожно отекваше по палубите на заседналите в плитчините кораби... Край Русе бяха регистрирани критично ниски стойности на водния стълб - 31 см., след понижение с 9 см. Сушата  се бе врязала в реката и на места стигаше до фарватера. Сензационната гледка не можеше да се пропусне и цялата фамилия с приятели тръгнахме към реката  с камера и фотоапарат.

Да се разхождаме по речното дъно, не бяхме сънували дори. Пресъхналият участък от реката е тъжна, но интересна гледка. Съдбовният миг дава повече, отколкото е необходимо  за сетивата и емоциите... Стъпваме върху сухи клони,изпочупени миди. Подгизнал стон пищи. В струйките  пясъчни косички  на  локвите са се настанили  ларви на еднодневки и дъждосвирци. Речното дъно разкрива тайните си...Децата тичат напред  по напукания льос и събират  причудливи камъчета, парчета корабни въжета, рачешки щипки, цветни стъкълца, речни миди. Дъното е осеяно с  камъни - обли  и   гладки, защото са се подали на  водната милувка; други  са грапави и кални, пропуснали водата да тече през тях, уловили мехурчето въздух и го всмукали в себе си,  за да придобият причудлива форма...

 Всеки от нас си взема за спомен камъче или друг речен екземпляр. Бях чувала, че  камъчето може да се използва като амулет за късмет... По-скоро това е игра и забавление за стари и млади. Те отключват въображението си, намирайки на речното дъно странни предмети - всеки със своя биография и история. В ръцете на децата  заблестяват камъчета като  бижута – необичайни и  по-красиви от  скъпоценни камъни...

Но чудото идва с камъчето, което  има причудлива форма, грапаво, с четири крачета и хобот. Прилича на истинско слонче. Между другото,  аз колекционирам слончета. Насочвам кръглото прозрачно око на фотоапарата и пускам „зума”. Камъчето се оглежда в зеницата му - странна  фигурка на слон, който носи късмет, мъдрост и сила,  на фона  на  голямата, променлива и винаги нова, нова Река...

Изневиделица заваляват едри капки дъжд. Голям рояк гарги в небето, идващи откъм Румънско, грачат неспирно и пърпат като за последно с крилете си, превръщайки Дунава в сцена от филм на Хичкок.Притъмналото  небе и земята се свързват с малкото вода  в  реката. Благословен дъжд...

Държа в шепата си камъчето.

То вече има нов живот. Живяло във водата, която е преди всичко живот, камъчето ще носи завинаги  късмет със спомена за вечната, живата Река...

 

 

 


Създадена на 26.11.2014 г.

Коментари

  • Picture?type=square

    Nevin Bekir написа:

    Преди почти 3 години

    Прекрасно е!!! И много емоционално!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Рени Колева написа:

    Преди почти 3 години

    Мила, ми приятелко, макар че ми е познато и съм го чела, не мога да не се възхитя на хубавия ти разказ! Поздравления!