Писмо до Дядо Коледа

споделено
Normal_santa1

Мили Дядо Коледа,

пиша ти това писмо, защото искам да си поръчам подарък.

От доста време не съм ти писала, може би откакто бях дете и твърдо вярвах, че това, което си пожелая, това ще получа от теб. После постепенно разбрах, че не е достатъчно само желанието, трябва и да се потрудиш. А когато пораснах, твърдо вярвах, че за да получа каквото и да е, трябва сама да стигна до него. Това не означава, че съм спряла да вярвам в теб, но... спрях  да ти пиша.

Само че, напоследък, почти всяка година по това време, чувам от разни хора, че по Коледа ставали чудеса. И колкото по-често го чувам, толкова, по-често започвам да изпитвам завист към тези хора. Щом казват, че е така, значи, те знаят, защото на тях им се е случило чудо. Споходило ги е нещо неочаквано и красиво, което ги е накарало да кажат, че Коледа е времето на чудесата. И на сбъднатите мечти.

На мен не ми се случвало наскоро някакво чудо, та затова реших да ти пиша. Не знам какво е нужно, че на човек да му се случи магията. Каквото и да е, обаче явно около мен го няма или пък просто не го виждам.

И колкото повече мислех, толкова повече разбирах, че вярата ми в теб е намаляла. Сигурно постепенно и неусетно, докато съм раздавала от нея на хората, у мен е останала малка частица и тя е недостатъчна, за да се случи чудото. Но аз не съжалявам за раздаденото.

Дадох от моята вяра на моето малко приятелче Денис, който се разболя от диабет само на четири години. И всеки ден му боцкат пръстчето, за да му мерят захарта, а той не може да проумее, защо изпитва болка, след като сладкишите трябва да носят на децата само радост. Неговите вечно усмихнати преди очи, сега гледат малко объркано и по детски тъжно, защото знае, че е болен, макар и да не разбира напълно смисъла на болестта си. И аз не го разбирам! Денис ляга под режим, става под режим, храни се под часовник и прави всякакви странни неща, в които не вижда нищо забавно, но така трябва. Нали нямаше как да не дам от вярата си на Денис и на неговата майка, която с насълзени очи приема съдбата си и твърдо вярва, че ще успеят да се справят с това тежко изпитание.

Аз също вярвам, че ще успеят!

Дадох от моята вяра и на приятелката ми, която се разболя, неочаквано и за самата нея, заради лекарска немарливост, от страшна и нелечима болест. Но все пак намери сили да се бори за живота си, за щастието си и за това да продължи по пътя, колкото и труден да е той. Тя има вяра и сигурно би се справила и сама, но много по-добре е, когато знае, че до нея стои и вярата на приятелите. Дори за миг да се олюлее, винаги може да се облегне на приятелското рамо. И аз съм щастлива, че съм до нея в този момент.

И вярвам, че тя също ще успее!

Всеки ден, аз давам от своята вяра на моето пораснало момиченце, което се сблъсква с живота и с всички негови странности, опитва се да го разбере от позицията на своите четиринадесет години. Когато е излъгана, разочарована или отчаяна, не зная какво друго да и дам освен вяра, вяра в това, че има и добро на този свят, че има и добри хора, които даряват щастливи мигове. Опитвам се да не позволявам на лошото да я надвие и да я сломи, защото аз самата вярвам в доброто. Дали успявам да и помогна, дали приема моите думи? Не знам. Но ми се иска да вярвам, че е така. И съм убедена, че пред каквито и трудности да се изправи, тя ще се справи. И един ден ще успее да разгадае света около себе си.

Всеки ден оставям и по малко вяра на касата, в магазина, когато виждам възрастни хора да плащат с треперещи ръце хляба си и смутено да броят стотинките, които им остават в протмонето. И всеки път, ми се иска да платя вместо тях, но пък се питам какво им остава на тези хора освен достойнство, което не искам да им отнемам, давайки стотинки за него. Всъщност, даже не знам кое е правилно – да им платя сметката или да им дам вяра, че чудесата се случват? Те, като че ли отдавна са забравили самата дума чудо. Но толкова ми се иска да вярвам, че ще си я спомнят...

Мили Дядо Коледа, не ми се искаше да ти пиша тъжно писмо, обаче се получи точно такова. Наистина съжалявам. Може би, ако не беше тъжно нямаше да ти пиша. Но те моля, от все сърце – помогни на Денис да се чуства щастлив и да бъде дете, въпреки болестта си, помогни на всички деца, които са като него.

Моля те, закриляй приятелите ми и им дай сила и смелост да бъдат себе си въпреки трудния път, по който вървят.

Моля те, за подариш на моето дете, прекрасни приятели и светли мисли, за да повярва в доброто и да не спира да го търси.

И нека всички хора по света да имат светли, честити и благодатни празници.

А за мен, за мен, дядо Коледа искам едно мъничко чудо, защото то със сигурност ще ми върне цялата вяра в теб.

Сега, когато ти писах твърдо вярвам, че за Коледа ще получа, това което искам и ти благодаря!

 

Весела Коледа!

 

Нина

 

П.С. За всички, които не вярват искам да споделя, че още докато пишех писмото, аз получих моето Коледно чудо!!!


Създадена на 23.12.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари