За могъщия човешки дух

Да вярваш в себе си е важно!

819544.42857

Normal_%d0%97%d0%b0_%d0%bc%d0%be%d0%b3%d1%8a%d1%89%d0%b8%d1%8f_%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b8_%d0%b4%d1%83%d1%85-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8_%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bd_%d0%b0%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80-sdushkova

Ако очаквате да ви разкажа нещо ново, свързано с вярата в собствените сили и възможности, може от сега да заемете своето почетно място в сепарето на чакащите. Темата е дъвкана и предъвквана  от безброй умове, решили да споделят опита си, къде от тщеславие, къде от необходимост, или като послание към подрастващите, а някои по-амбициозни си изкарват и добри доходи от дебатите. 

Разбира се, дебатиращите имат на лице темата, хващат я за рогата, започват да я огъват, да я сучат и мачкат като пластелин, после за отдих включват познати истории за техни близки, или за още по-цветущ колорит се присламчват към чутото за живота на знаменити личности, като непременно, видите ли, и те да имат пръст не само в процеса, а и в крайния резултат, и името им трябва обезателно да фигурира на челно място в нотациите.

За съжаление това не е единствено нашенски манталитет

Това е патентована марка на вече обетованата практика в развитите страни, но при нас идва като позакъсняло следствие, защото ние, българите, все чакаме влака да свирне и тогава да си качим куфарите в него.  Е, срещат се и новатори, но в наши дни появата им е съмнителна. 
Просто не ни остава време да се ровим в подробностите и в печелившите, перспективни неща. Имаме си по-значими проблеми, като например да патентоваме сливовата ракия и кебапчето като български патент на световния пазар, да вдигаме и сваляме / още на другия ден /правителства, да запалим колата на някой успяващ бизнесмен, да озлочестим щерката на виден паралия, да вдигнем във въздуха лимузината на някоя известна и нашумяла обществена личност, или  да преливаме от пусто в празно в шоу бизнеса. 

Все такива пикантни и "важни" неща, без които не бихме се наредили иначе на опашката в ранглистата на развиващите се страни. 
И сега няма кой да ни  отнеме първенството - твърдо сме си заплюли  последния ред, за да виждаме целия прогрес, а не само части от него. Така се учим на търпение, без да галопираме излишно над света. Всички знаем, че Земята  е кръгла - рано или късно и при нас ще дойде Видовден. Захванахме тази щекотлива тема, но за нея е хубаво да знаем, че 

истинското пътуване към опознаване на собствената  личност е  

да повярваш на божият замисъл, с който си  изпроводен на земята. Да уловиш онзи разтърсващ те миг на прозрение, в който сетивата ти усещат, че си важен и значим, че твоите малки подвизи в очите на другите са само зрънце в хамбара, но в собствените ти очи те са  птици  готови за полет.
И тук идва  резонният въпрос - от къде човек получава  онези криле, които разперва   над пошлостта и посредствеността? 
Във всеки случай не ги предлагат в близкия супермаркет или в магазините "Направи си сам".
Когато нещата потръгнат и каруцата на успеха те поведе към угарите на неизвестното, винаги изниква, сякаш от небитието, по  някой случаен  пътник  , който можеш да попиташ дали си поел по правия път или коня  ти е решил да се гмурне заедно с мечтите ти в "ряката".

Някои хора срещат този странник по-рано от колкото са очаквали,  други едва като им побелеят косите, а трети напразно се взират в нищото, докато падне сценичната завеса.Той, Пишурката, отдавна е в забвение, защото времената са такива - безпътни и безплодни, но е оставил добро наследство за сравнения, което не убягва  на вещите хора да посегнат към перото  и да излеят чувствата си.
Чудя се, като нямаш какво да кажеш на хората и ти е бедна нивата откъм фундаменти, защо се напъваш да ставаш автор и кому е нужно да познава точно твоя житейски  път и опит, ако в него няма пиперливост и зрелище? 

Днес всеки пети човек търси адреналин под химикалката и изпробва тази хлъзгава писта като лесна цел, все едно да поиска още неповдигнал фустата на някоя булка  като я погледне да забременее. 

Що е народ останал на тази Земя и в мъртвилото преди тях и в чуруликащата младеж след нас, все за перото се лови. Всеки му се иска паметник да му съградят, че е бил по-разумен или по-находчив, по-предприемчив или  по-успешен от "тълпата", от оная същата тълпа, на която посещава писанието си като знамение  и пример в живота.

А той, животът, си върви

и няма нужда нито да го пришпорваш, защото може да закриволичи, нито да го влачиш безропотно като турска дъвка. Сам си казва кое е важно и какво да сътвориш, как да си направиш пъртина, за да не вървиш по отъпканата и почти заличена бразда. 
И там е разковничето на успеха, да уловиш знаците на съдбата, после  да вържеш на пръста си важния миг, за да не се изхлузи от мазните и завистливи погледи .  
Всеки знае, че птичето  каца на рамото  само веднъж, за втори път  ходи го гони по баирите или през девет села в десето. 
Но ако се разсееш и изпуснеш сублимния момент, ако запокитиш търпилото си в товарния влак, вместо в пътническия и стрелочникът му даде зелен семафор, бъди сигурен, че дълго ще търсиш обратния път заради влагата в очите ти.

Светът така е устроен :

- Когато Бог раздава благини, шансове и възможности, не си ли сред първите в строя, жалко за шушоните дето ти е плела баба ти.  Има да се молиш на облаците за капчица роса, без да знаеш, че те са скръндзави и недочуват когато ги молиш . Единствено Бог може да освети мислите ти като компенсация за твоята недалновидност и инертност.

И ето, точно в такива моменти трябва да се вземеш в ръце, да повярваш в себе си, да се нахъсиш и озъбиш на съдбата, да я накараш да клекне под тежестта на волята ти...

Морските камъни са гладки, защото приливът и отливът постоянно ги къпят и те се смаляват, пречупват характера си, докато станат мънички песъчинки , с които на плажа децата си пълнят кофичките. Камъкът се чупи с камък, но омеква само пред водата. Тя е търпелива, упорита и властно върви към намеренията си.  Пробива си път и нахлува там, където най-малко си подозирал, че любопитната и снага ще потече буйно и стихийно. Влачи, преобръща, лудува, но се смалява и потъва в земята като горска вадичка, когато волята на човека се изправи срещу нея и заприщи мераците и.
Ето за този стоицизъм, за изкуството да бъдеш победител не от приумица, а в името на свещена  кауза - да оцелееш и докажеш  силата на човешкия дух, съм готова да се преродя и изживея отново всеки миг от победата си над стихиите.

Бог ни е дал не само част от плътта, разума и кръвта си, но ни е завещал и своя дух, а той е най-могъщата и необятна сила, пред която няма граници и непреодолими  препятствия.

Вярвайте в себе си и в непреходността на божите дарове!
Да се опълчим  на житейските неволи и  човешки несъвършенства!
Да се опитаме, заедно с Бог , да покажем могъществото на човешкия  дух и никога да не се предаваме! 
Духът Божи е изпратен на Земята, за да ни насърчава, утешава, ръководи и  да  ни служи, когато имаме нужда да изявим или защитим своите ценности и дръзки стремежи.

Убедена съм, че ще се изненадате  какъв невероятен потенциал е генериран  в нашата човешка природа.

 *    *    *

 

Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор

 


Създадена на 10.10.2014 г.

Коментари

  • 24be484178b436a1993ab00ae8f0d790?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Моника Георгиева написа:

    Преди почти 3 години

    Ocharovana sam ot stila ti, mamo! Mnogo e bogat i zavladiavasht. Po-koloritna publikacia ne sam sreshtala..Napravo me ostavi zamislena... :)


  • F3170c0ae568936f7484cc8818e243d5?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Станимир Георгиев написа:

    Преди почти 3 години

    Страхотно е :)


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ели Суванджиева написа:

    Преди почти 3 години

    Много хубаво написано,много вярно,каращо те да се замислиш.С една дума страхотно.


  • 0e9d750e59caa9af3a5951c9b7ddfbae?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Снежанка Георгиева написа:

    Преди почти 3 години

    Благодаря Ви от сърце на всички,които споделихте вашето мнение !


  • 19edca42cc0c53594d24a1df7f113069?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    написа:

    Преди почти 3 години

    Четиво,което грабва и завладява ! Благодаря !


  • 0e9d750e59caa9af3a5951c9b7ddfbae?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Снежанка Георгиева написа:

    Преди почти 3 години

    Благодаря Ви! Уважение и поклон пред читателите!


  • 57cb42c63027249457a3267d0a8a93c9?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    angelina bastunova написа:

    Преди почти 3 години

    ot kade tazi misal -pozdravlenia.... neveroiatno. kratko to4no i iasno..... no trudno -da viarvah v sebe si .. 6te viarvam!!!!!!!!!!!!!


  • 0e9d750e59caa9af3a5951c9b7ddfbae?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Снежанка Георгиева написа:

    Преди почти 3 години

    Благодаря Ви!
    Голяма благодат е да споделиш мислите си и да виждаш как покълват в нечие съзнание, как вълнуват и те карат да спреш за малко и да се замислиш !!!
    Уважение и поклон пред Вас,читатели,пред вашето великодушие и откровеност !