Отблизо в първо лице – Ст. Сираков

нещо като житейско кредо, но не точно…
Normal_normal_11148323_845760415509872_8929575353845349673a_n_1_

Здравейте, приятели от „Клуб 50+”, и всички свободно четящи хора тук, в пространството на зрялата възраст… Наскоро, преди около 17 дни, бе моето представяне в рубриката „Хоризонти” със статията  и прикачения клип "Времето на малките радости”. Благодаря на редакторите за свежото оформление и за визитката във фейсбук. И тъй като самото представяне на автора бе съвсем кратко, а фамилията Сиракови е доста разпространена, предполагам че във вас са възникнали съмнения  и въпроси относно моята личност. Затова веднага уточнявам, че нямам никаква родствена връзка с известните представители на тази фамилия: футболиста Наско Сираков, лекаря Стефан Сираков - бивш гл.секретар в здравното министерство, актьора Пламен Сираков  и много други.
Благодаря ви, че за кратките 3 месеца от появата ми в „Клуб 50+”  ме оценихте с над 17 000 четения и гледания на моите стихове, статии и клипове. За тези от вас, които случайно са попадали на отделни мои публикации, но имат интерес към това с което се занимавам, посочвам   ЛИНК в „КЛУБ 50+”, където продължавам да споделям свои неща. И за да получите по-пълна представа за мен, публикувам тук встъпленията към двете отпечатани мои стихосбирки. Надявам се те да хвърлят повече светлина върху автора, макар че никога не съм търсил „светлината на прожекторите”.
                                                                                                                                            18.04.2017

Предговор към стихосбирката „За душата  и духа”, 2015г.
                                                                                                                                 „ Народе  ? ? ? ? ”
                                                                                                                                        Васил Левски

    Не знаем точно какво е имал предвид Дякона, когато е направил този запис в тефтерчето си. Вероятно, обхождайки родината да създава комитети, той е опознал добре голяма част от народа и психологията му. Може би душата му е страдала в трудностите и си е задавал въпросите: Накъде си тръгнал народе? Докога така? Кога ще прогледнеш извън себе си и дребните си проблеми?  Записът му и сега звучи актуално, като ням упрек към народа, към всеки един от нас. Ще се радвам, ако тази стихосбирка е крехка стъпка в правилна посока на поставения от него труден въпрос.
    Здравейте, приятели и критици мои, вие, които държите тази книжка с поезия, този малък опит за духовно търсене и осъзнаване. За себе си какво да кажа, роден съм през 1965г., завършил съм технически ВУЗ и целият ми съзнателен живот преминава, сега и преди, сред машините и хората. Когато човек прехвърли почетната граница от 50 години, когато вече има внуци, той навлиза във възраст, в която неусетно съзрява и започва да преценява живота от друг ъгъл. Вече е намерил своята реализация, доказал се е професионално, изживял е младежките си грешки. И започва да открива необозримия духовен път пред себе си, пак да търси и да греши. Но така сме устроени, по-важно е да се учим от това, което сме изживели. Такъв е смисълът на пътя. Застоят е смърт, а духовната е най-страшна.
   Далече съм от мисълта да давам конкретни отговори на житейските въпроси. Не се изживявам като учител и не налагам собствени правила или догми. Идеята ми в тази книжка, в тези мои опити за търсене на духовност, е да провокирам вашето мислене и да кажете: „Да, този човек тук е прав, а тук – греши, но търси и не спира.” Бих желал да дам глътка свеж въздух на хората в забързаното ежедневие. Всичко, което съм изложил тук като мисли и идеи, не е нещо ново, а добре забравената с времето мъдрост. Постарах се да изложа тези стари мисли в нов, по-близък за съвременника вид, по-изчистено и синтезирано. Трудно се четат тежки философски трудове, и още по-бавно се осмислят във времето, поне за мен е така. А вече наистина е време за жътва - интересно и бурно, важно  в развитието на човека време.
   Щастлив ще съм, ако предложеният тук нов прочит, тази преосмислена вековна мъдрост намира по-лесен път към сърцата ви. Ако провокира дори и най-малка искрица добро у вас и предизвиква размисъл и духовен труд. Ако прескочи границите на малка България и достигне до всички славянски народи. Нейната нищожност или ценност зависят единствено от вашата възприемчивост и преценка. Дори и само няколко човека да придобият полза - достатъчно е. Не трябва да бъдем максималисти. Духовният път е вечно развитие и изисква своите условия за проявяване.
                                                                                                                      05.04.2015 г. , автора

   Предговор  към стихосбирката „ За теб, човеко” , 2016г.

 Ето, че дойде време за този предговор към втората ми стихосбирка. Съвсем естетвено и логично, той ще бъде смислово продължение на предговора от първата книжка „За душата и духа”. Няма да повтарям биографични данни, а ще се опитам да изкажа няколко мисли за моята поезия, за мотивите  и стремежите, за вътрешните ми терзания, въпреки че те по някакъв начин са втъкани в самите стихове. Веднага си признавам, че нямам филологическо или каквото и да е друго образование свързано с литературата. Няма да се оправдавам ако имате упреци за стила и изказа ми. Това е едно самобитно творчество, което идва спонтанно, на моменти. Творчество, в което не съм си поставил високи цели или очаквания, а просто споделям неща, които ме вълнуват. Подредих стиховете не в реда на създаването им, а по тяхното смислово значение и градация на посланията в тях.
    Не е лесно да се пише поезия, защото тя обединява в себе си множество специфични елементи като: римуване, стъпка, ритъм, мелодичност, идея, образност при предаването, внушение към читателите, провокация и др. Използва рядко срещани в прозата  и разговорната реч литературни фигури като: алегория, символизъм, хипербола, метафора, ирония, инверсия на словореда, анафора, реторични въпроси и много други. Възможността да блесна с „уникално стихоплетство” никога не е стояла пред мен и съм внимавал да не падам в такива изкушения.Винаги съм се стремял към ясната идея, към нейното силно , въздействуващо и разтърсващо предаване, към провокацията да се преосмислят неща над които рядко се замисляме. Търсил съм точната по смисъл дума, а не „точната” рима.
   Умишлено част от стиховете са писани в поетична проза (свободен стих) – без рима,стъпка  и ритъм. Някои сурови аспекти от живота не могат, а и не бива да се описват сладникаво и мелодично. Дори в такива стихове е опасно да се „приспива” вниманието и мисълта на читателя. Този умишлен дисонанс от думи се забива по дълбоко в съзнанието, създава по-силен резонанс в умовете, избистря мисълта и възприятието. Дано съм постигнал това въздействие там, където няма рими…
   В тази стихосбирка няма да намерите любовна лирика, нито пътеписни и описателни стихове. Няма и възхвални оди. Старах се стиховете да бъдат „трезви” и смислени, да бъдат морално и социално ангажиращи. Да засягат вечните теми, нужни за израстването както на отделния индивид, така и на обществото. Това е една нелека  и неблагодарна задача, която ще разбуни реакции, особено ако читателите не са дорасли да погледнат над „утвърдения” вече мироглед. А мирогледът не е нещо закостеняло. Той е функция и следствие на живота, вечна промяна  и развитие съобразно условията.
   Може би с времето литературоведите и критиците ще дадат по-вярна оценка на този труд, но аз така чувствам нещата и така се стремя да пиша – честен пред себе си и отговорен пред потомството ни, пред бъдните читатели, без да флиртувам и да угоднича някому за някаква изгода. Не оценявайте само слабостите в поезията ми, а оценете идеите и поставените въпроси, дайте по-добри формулировки. Бих се радвал, ако написаното от мен породи творчески тласък във вас. Значи не съм живял и писал напразно…
   В стиховете си ясно показвам своето отношение и гражданска позиция по засегнатите теми и проблеми, но без да ги натрапвам на никого.Не посочвам „готови” отговори на поставените въпроси, не посочвам мои формулировки като път за развитие. Това не е защото ги нямам, а защото не искам да ви ограничавам или подвеждам с тях. Всеки има право на собствена мисъл и преценка, право на самоопределяне и избор, на лична отговорност. Не съм аз човекът, който ще ви лиша от правата ви. Който обича - дава свобода, а който иска да се възползва от ситуацията - дава „наставления”. Затова искам да ви приуча вас, читателите, да мислите самостоятелно и критично, вие сами да търсите и да намирате верните отговори. Сами да вземате решения за тяхното постигане, а не да бъдете „водени”. В живота  най-лесно е да бъдем „консуматори”, но по-полезно е да сме „творци” в най-широкия смисъл на думата. И бъдете осторожни, защото да си творец не е лесна работа. Тук в пълна сила важи максимата „Слаби мисли – слабо творчество”…
   Исках и се старах стиховете ми да бъдат откровение, да бъдат ”реагент и катализатор” към вашето съзнание и мисъл, дори и към тези, които ще живеят стотици години след нас. Не търсих в тях изява на себе си, на своите лични чувства и възприятия. Винаги съм търсил общочовешкото, общополезното, духовното, което ще надживее всичко тленно.Търсил съм това, което буди и въздига любовта  и вярата на хората. Търсил съм въпросите, които ще разтърсят душевния застой и които водят до преоткриване на себе си, на духовните ценности и добродетели. Не е важно как точно си живял – бедно или богато, лесно или трудно, известен или неизвестен. По-важно е да си живял човечно и достойно, да си бил полезен на хората. Това остава в паметта на съвремието и условно казано във вечността. Бих се радвал ако вие, които идвате след нас, не сте загубили пътя към духовното, ако съпреживеете поне част от мислите вложени в тези стихове, ако си поставяте нови, по-благородни цели, с мисъл за бъдното човечество, за възхода на всемира.
   Животът ми не е минал леко. Аз също съм човек, също съм грешник. Изстрадал съм част от своите слабости и продължавам. Когато се отклоня встрани, когато падна, ставам и пак търся верния път, задавам си вечните въпроси: кой съм, откъде идвам и накъде отивам, защо съм тук, каква е целта… Дали съм успял да намеря своите отговори ?... Ще подмина и този въпрос с мълчание. Ще се опра на вашата преценка, читатели мои. Нека вашите мисли и дела да бъдат пиедистала или падението на поета. Нека мъдростта и идеите да са живи във вас, да има вечно развитие…
                                                                                                             24.10.2016 ,  Стефан Сираков

 


Създадена на 18.04.2017 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари