ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР

Размисли

012100.0

Normal_ptp

Фатално ПТП

 

Вчера 23 годишен рокер загина във Варна, като се сблъска с внезапно завиващ наляво бус...

 

ДИАЛОЗИ СЪС ... ЗАГИНАЛИЯ РОКЕР

         

    Сънищата на стария следовател са неспокойни. Отглас от тревожното му и динамично ежедневие от преди пенсионирането. Явяваваха му се размазани кадри от стотиците местопроизшествия, които бе посещавал с мъглявите и избледняващи физиономии на извършители и пострадали от престъпления и неизменните лица на колегите, с които решаваха вечната главоблъсканица с намиране отговорите на класическите въпроси от римското право: Какво? Къде? Кога? По какъв начин? Кой? Защо? В чия изгода? И стотиците други, възникващи в изясняване на всеки един от тях. Плуваше в морето от човешки емоции, несгоди, трагедии, комични ситуации, безмълвен и безстрастен свидетел на лицемерие, подлости, гадости, както и на светли намерения, често завършващи с крушения, а не рядко и със смърт. Дълги години беше брониран срещу психическия товар от досега с тъмната човешка същност, скрита под маската на отиграна добронамереност. Сред цялата тази тъма, като светъл лъч се промъкваше  в полубудното му състояние неспокоен и блуждаещ дух в образа на младия рокер, който уж така добре познаваше. Той му шепнеше, често повишаваше тон, а понякога и крещеше и гласът  болезнено отекваше в съзнанието му. Разказваше му за приключенията си в Страната на Героите:

             - Какво си спомням? Какво не си спомням? Нямам намерение да се връщам отново назад и да преживявам нещата отново. Двигателят е запален, мотора реве и младежът се изгубва в далечината. Той не лети само, за да стигне до определено място, макар че долита до много места. Не лети, за да прави икономии, макар че разходите по един мотоциклет са не по-малко от тези за подържане на автомобил. Не лети за придобивки и печалби. Всички тези неща, толкова често изтъквани като съществени, всъщност не са съществени. Те са добри причини, но се оказват второстепенни поради една, единствена причина. А тя е откриването същността на самия живот, възможността да го изживееш в момента и заради момента.

            Мотоциклета не е така сигурно превозно средство като автомобила. В лошо време е обичайно да си стои на стапенките. Това са достатъчно причини да не бъде никога конструиран. Твърде много неприятности и неудобства придружават битието на моториста и те са приемливи само, когато възнаграждението, което получава  е нещо повече от някоя спестена минута. Мотоциклетизма е един от малкото популярни спортове и хоби, в който наказанието за грешка е смърт. Слисващо и страшно е! Хората са ужасени и шокирани. Мотористът загива, допускайки непростим пропуск.

Условието, което моторът с високите скорости поставя пред моториста е: обичай ме и ме познавай и ще бъдеш възнаграден с неизмерима наслада. Ако не ме обичаш и не ме познаваш добре ще предизвикаш неприятностите и съдбата. Всичко е така просто. Човекът управляващ мотоциклета е отговорен за собствената си съдба. Инцидент, който не би могъл да се избегне чрез съзнателно действие е малко вероятен. Безопасността му лежи в неговите собствени ръце. Движейки се бясно, трябва да реагира и маневрира мигновено, или да спре безопасно. Никой друг не може да направи това вместо него, колкото и да иска да помогне. Неговия свят е този на индивидуалността. Той трябва да реши, дали да приеме изцяло отговорността за своите действия, или да слезе от седлото завинаги.  Често мотористите си говорят за живота и смъртта: „Няма да си отида стар от този свят, ще умра с мотоциклета си в някоя невъзможна за отреагиране ситуация. Толкова е ясно. Животът без адреналин не си струва да се живее.” Не се стъписвайте, че много рокери вярват в това простичко кредо, защото до време жертва може да е всеки от тях. Въпросът „Защо с мотор?” няма нищо общо с вторичните, сметкаджийски причини.  Осъзнавайки, че си човек, отегчен от вечерите пред телевизора и от картонените хора, които те заобикалят, ако можеш и искаш да се влюбиш в скоростта, ти знаеш вече къде да отидеш. Естествено в рокерското братство. Тогава ще откриеш хора, които са живи, приключения, които са истински и ще се научиш да провиждаш смисъла зад всичко това. Човекът е направил за себе си простичък тест, за да отговори на следните въпроси:

-          Споменът за колко места, посещавани с приятели възникват в паметта ти?

-          Колко ярки и незабравими събития са се случили в живота ти през последните няколко години?

-          На колко души сте били истински приятел и колко са твоите безкористни и честни приятели?

          Отговаряйки си с „достатъчно много”, тогава може и да не се учите да карате мотор. Но, ако вашия отговор е „не много”, то тогава вероятно си струва да посетите лагера на някой рокерски събор, да се разходите из него и да разберете как се чувства, човек, когато седне върху седлото на стоманения жребец. Тогава ще разберете за съществуването на хиляди хора, които са намерили отговор на проблема за празнотата в своя живот.

     Стомана, ялуминий, пластмаса, гайки и болтове. Мотоциклетът е машина. Не е възможно да е живо същество. Нито да изпитва желания, да храни надежди, да мрази, или да обича. Състои се от двигател, шаси и две колела, направени от известни на всички ни материали. Той може почти да лети, със скорост до 300 км. Зад този факт не се крие някаква магия, тази способност не е резултат от заклинания и чародейство. Той се движи и държи на двете си колела само благодарение на познати и неизменно действащи закони. Двигателят е блок от метал, снабден с ресори, клапани и предавателни механизми. Вибрациите пронизващи двигателя са причинени от бързото изгаряне на горивото в цилиндрите му. Рамата е компактна. Колелата са оборудвани с дискове, осигуряващи почти моментално спиране. Гумите са различни и съобразени за съответните годишни сезони и вид на терена. Всичко е направено след прецизни изчисления на проектанти, които не се занимават с езотерични али-бали. Няма част в него, която да не е изработена според детайлен проект.

      И още веднъж – грешка! Мотоциклета не е живо същество, а машина - сляпа, няма, студена и мъртва. Всяка сила, въздействаща върху нея е добре позната. Милиони часове изследвания и изпитания са ни доказали нейната здравина и ефективност. Все още се срещат мотористи, на които им се иска да вярват, че мотоциклетът е жив организъм. Не вярвайте в това. Това е невъзможно. Поведението на всеки мотоциклет зависи от много фактори – отношение на тежестта му към неговата мощност, обтекаемост, съпротивление на въздуха, повърхността и сцеплението с пътя и т.н. Всички те могат да бъдат измерени с уреди, да бъдат тествани. Когато тези данни минат през схемите и компютрите ние имаме неговите характеристики. Нито едно изречение, нито една дума дори, в който и да е наръчник за експлоатацията му не намекват, че възможностите на машината могат да бъдат променени поради надеждите, или мечтите на моториста, или поради неговото отношение към нея, от което напълно зависи. Това е нещо изключително важно и трябва да се знае от всеки моторист. Но, макар и рядко, понякога се случват чудеса. Да се разминеш на косъм от катастрофа и неминуема смърт, именно поради качествата на машината, които добре си опознал и овладял. И всеки си казва: „Невероятно е, не може да се е случило, абсурдно е!” Защото:

 

            Мотоциклетът не може да оживее.

            Мотоциклетът не знае, какво е любов.

            Мотоциклетът е студен метал.

            Мотоциклетът е машина.

 

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

Следва продължение...

 

 


Създадена на 05.07.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари