Психологичeска дъга - 3

Какво говорят цветовете, източник мегавселена

011230.0

Normal_duga

Начало

Синьо. Смята се не само за духовен, дълбок, божествен, но и неспокоен, неясен и прикрит, в зависимост от оттенъка. Асоциира се с безкрайната далечина или дълбочина. Обозначава истина, сигурност, хармония, спокойствие и надежда. Развива рационалност . Висшите понятия, символизиращи синия цвят, са вечността и безкрайността, тоест без граници във времето и пространството. Неслучайно синьото се смята за цвят на Божествената мъдрост и Вселената.

Психофизиологичните свойства на синьото са успокоение и удовлетворение. Този цвят е способен да намали честотата на дишане, да отслаби пулса, да удължи вдишването и да отпусне тялото. Намалява болката и сваля мускулното напрежение.

В западната култура символизира женски качества – състрадание, вярност, преданост и любов.

Цвят на самоанализа, самовглъбяването. Притежава хипнотично, завладяващо действие. Означава дълбочина на чувствата, олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност. Участие, чувственост, възприемчивост, стремеж да се постигне цялостност.

Асоциира се със сладкия вкус. Съдържанието му е нежност, негов сетивен орган е кожата. Затова според швейцарския психолог и автор на знаменития цветови тест на Макс Люшер появата на екземи и пъпки е свързано с тези отношения, в които трябва да присъства нежност, любов, чувство на близост, като например между влюбени, съпрузи, членове на семейството.

Също е свързан с потребност от спокойствие поради силно емоционално претоварване. Децата, рисуващи много син цвят, имат понижена способност към усвояване на учебния материал. Обикновено това се съпровожда с отхвърляне на червеното (умора, обща физическа слабост), синьо-зеленото (нервно изтощение), жълтото (разочарование, съпровождано с психическо изтощение).

Ако любимият цвят е синьо. Това свидетелства за потребност от емоционално спокойствие, безметежно състояние на духа, хармония и удовлетвореност или потребност от почивка, разтоварване и лечение. Такъв човек се стреми към строг ред, към липса на тревоги и безпокойство. Отношенията с хората носят спокоен характер, освободен от конкуренция. Синьото предполага спокойствие на духа, такива маниери и желания, че животът да се строи върху здрави морално-естетични принципи.

Такъв човек иска сам да се доверява и да му се доверяват. Говори също за скромност и меланхолия, спокойно настроение, стремеж към сътрудничество и взаимно разбирателство. Тези хора са добри и изпълнителни подчинени.

Ако синият е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Потребността от безметежно състояние на духа или взаимно доверие остава неудовлетворена и това се явява източник на безпокойство, което нараства толкова повече, колкото по-малко син цвят се използва, например в рисунките.

Съществуващите емоционални отношения със съпруга (съпругата), с приятелите, родителите или колегите се отхвърлят, защото не съответстват на високите изисквания на човека и му се струват или уморителни, или обременяващи. Те го разочароват, той иска да ги прекъсне. Това може да доведе дотам човек да остави семейството си, да си тръгне от вкъщи или да смени работата си. Ако той осъзнава своята отговорност пред семейство или работа в такава степен, че не може да скъса с тях, така или иначе ще се стреми да избяга от неприятните отговорности.

В неприемането на синьото се проявява и това, че човек иска да направи впечатление на всемогъщ и всесилен. Но всъщност той е образец на несигурност и затвореност.

Жълто. Асоциира се преди всичко със Слънцето, с неговата светлина, топлина и хранителна жизнена енергия. Състоянията, предизвиквани от жълтото, са радост, яснота, оптимизъм и веселие. Цвят на откритост, енергия, целеустременост и живост, цвят на желанията. Затова чувствата, с които се асоциира, са стремеж към независимост, нови запознанства, общуване.

Означава: самопроизволност, непосредственост. Олицетворява интерес към околния свят, активност, прожектьорство, експанзивност, любознателност. Неговите психологически прояви са непостоянство, оптимизъм, оригиналност на характера, весела природа.

Важен индикатор на развитието на съзнанието, а също на формирането на самосъзнание и чувство на собствена идентичност. Жълтото представя героичните аспекти на съзнанието и е свързано с индивидуалната мисия. Често се свързва с активните, мъжки прояви на психиката.

Лекотата и живостта на жълтия цвят имат и обратна страна – този цвят създава усещане за достъпност, лекомисленост, повърхностност и изменчивост. Затова във всички времена той се е смятал за цвят на изневярата.

Повишава апетита и перисталтиката, премахва спазмите (макар че действа малко по-слабо от оранжевото).

Жълтата дреха, както и червената, предизвиква интерес към нейния притежател, но не сексуален, а чисто духовен. Затова жената в червена рокля предизвиква сексуално желание, а в жълто – интерес към личността.

Ако любимият цвят е жълто. Демонстрира стремежа към освобождение и надежда за голямо щастие, а също предполага конфликт, ликвидирането на който е желано. Надеждата за щастие може да се проявява в безброй форми, като се започне от полово приключение и се завърши с философия, обещаваща просветление и усъвършенстване.

Означава общителност, смелост, любопитство, лесна приспособимост, получаване на удоволствие от възможността да се харесваш и привличаш хората към себе си. При лицата, предпочитащи жълтия цвят, изборът на професия е по-ориентиран върху самия процес на дейност, носещ удовлетворение, отколкото върху постиганите резултати.

Среща се при хора, чиято професия така или иначе е свързана с широки контакти, различни сфери на общуване. Явно предпочитание се отдава на тези видове работа, където има по-малко формалност и повече простор за свободен избор на действия. Това са хора с преобладаващо художествено мислене и образно възприятие. Това са хора разкрепостени, оригинални, инакомислещи, а затова са опасни за тези, които поставят начело реда, неограничената власт и при които основен морален принцип е да не се открояваш и да не умуваш.

„Жълтите“ предпочитат интересната разнообразна работа, винаги в нещо вярват, на нещо се надяват, живеят в бъдещето. От друга страна, такива хора, бидейки фантазьори, могат в своите фантазии да се откъснат от земята и да стигнат прекалено далече – чак до „жълтия дом“.

„Жълтото“ дете е мечтател фантазьор, мистификатор, шут, не от този свят, неприспособено, неразумно, непрактично. То обича да играе самичко, обича абстрактните играчки, като ги оживява със силата на своето въображение.

Ако жълтото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден момент от живота). Предполага объркване на душата, предизвикано от разочарование и разбиране, че надеждите няма да бъдат реализирани. Това объркване може да приеме формата на раздразнителност, разочарование, недоверие или подозрителност към другите и техните намерения. Колкото повече е разочарованието, толкова по-малко е жълтият цвят – най-често в рисунките.

Означава опит да защитиш себе си от самота и още разочарование. Когато този цвят е неприятен, то става дума за човек съсредоточен, песимистично настроен, с който трудно може да се завърже запознанство.

Зелено. То е смес от жълто и синьо. Зеленото освежава, успокоява, зарежда с енергия, макар и да досажда. Асоциира се с живата природа, флората. Цветът на надеждата и открития път, но в психологическия портрет носи малко по-различно значение.

Означава както мъжко, така и женско начало. Говори за развита система на удовлетворение на първичните потребности, волята и способността към самоутвърждение. Това е цветът на „хуманизацията“ на съзнанието.

Зеленото съдържа известно количество синьо и изразява състояние на „еластично напрежение“, а психологически – воля за действие, упоритост и настойчивост. Затова зеленият цвят е въплъщение на твърдост, постоянство и преди всичко съпротива на промените. Това е свидетелство за постоянна гледна точка и постоянно внимание към собствената персона. „Аз“ придобива висока ценност във всички прояви на самоутвърждение и притежание на отговорност. Последното се разглежда като начин да си осигуриш безопасност и самоуважение.

Означава гъвкавост на ума, което позволява на човека да проявява упоритост въпреки съпротивата и трудностите, за това че само с упоритост може да се изпълни някоя задача и да се подобри самооценката.

Олицетворява съсредоточено внимание към своите дела, пасивност, умение да се защитаваш, упоритост, независимост, оригиналност на съжденията. Психологическите му прояви са упоритост, самоувереност, упоритост, самоуважение. Характеризира консервативна, страхуваща се от промени, които се асоциират със загуби, личност. Символично съответства на величествената секвоя с дълбоки корени, горда и неизменна, извисяваща се над малките дървета, суров и авторитарен характер, натегнати тетива на лък.

Символизира напрежение – язовирна стена, сдържаща съблазните от външни дразнители, които противостоят на човека. Това засилва чувството на гордост, съзнанието за превъзходство над другите, своята сила, способността да се контролират събитията, да се управляват и да се насочват.

Създаването на такава „дига“ се изразява в това, че човек се стреми да установи контрол над своя живот в много сфери и на различни нива. Това води до стриктна точност в отношенията с факти и се изразява в добра памет, яснота на самоизразяването, способност към критичен анализ и логична последователност. Понякога това може да доведе до отхвърлен от живота абстрактен формализъм в мисленето. Предпочитащите зеления цвят хора се съпротивляват на промените и не са склонни към фантазии.

В много отношения действа противоположно на червения цвят – повишава съдържанието на калциеви йони и снижава съдържанието на ацетилхолин в кръвта, нормализира артериалното и вътреочното налягане, намалява честотата на пулса и дишането. В психологически план повишава остротата на зрението и благоприятства концентрацията на вниманието. Повишава тонуса и успокоява, създава усещането за почивка, оказва слабо болкоуспокоително и хипнотизиращо действие. Работоспособността се повишава слабо, но задълго.

Ако любимият цвят е зелено. Желание да направите силно впечатление. Това е цветът на хората спокойни, самодостатъчни и доволни от себе си, но често ограничени поради това. Повече от всичко човекът, избиращ зеления цвят, иска мнението му да възтържествува, да го признаят като представител на основополагащи и неоспорими принципи. Затова поставя себе си на пиедестал и проявява склонност към морализаторство и четене на лекции.

Любителите на зеления цвят са придирчиви в запознанствата и не се разбират много добре с колегите си поради собствената си несговорчивост, липса на гъвкавост, критичност, праволинейност.

Ако зеленото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден период от живота). Иска същото, както и „зеления“ човек, но той е отслабен в борбата срещу препятствията, с които се сблъсква. Той чувства, че неговият статус страда от недостиг на признание. А тъй като не може да преодолее своите желания, те се явяват източник на напрежение и разстройство.

Последните могат да се изразят в осезаема физическа форма (например болки в гърдите и сърцето), в материални трудности или в неговото подчинено положение. Човек се стреми да преодолее всички тези трудности, упоритостта и самоувереността се явяват определящи в неговите постъпки.

Следващия път ще ви разкажем за значението на другите цветове, оттенъци и техните съчетания.

 

източник megavselena.com

 

 

 

 

 


Създадена на 12.06.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари