Далчев – поетът-философ, който не обичаше празните думи

Normal_dalchev

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише."

На матурите през 2011 година, Атанас Далчев успя да разплаче българските зрелостници. Темата „Животът и книгите" по негово произведение, завари повечето от тях неподготвени. Защо? Оказа се, че един от най-големите български творци на 20 век е слабоизучаван от съвременните ученици. И макар творчеството му да е е превеждано на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици , живеещите в 21 век почти не го познават.

Писателят се ражда на 12 юни 1904 г. в Солун, Гърция,  в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Дишмова.

Баща му е адвокат и преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Кирил и Методий" в Солун. Христо Далчев е съратник на Яне Сандански изатова през 1908 година е издигнат от неговите сподвижници за народен представител на Серската област в османския парламент което налага преместването на семейството в Цариград. Малкият Атанас, който е второто дете в семействота, е записан в местното българско училище. Със започването на Балканската война семейството се връща в Солун.
След дълги пътувания, събирания и раздели,ппрез 1914 г. къщата на Далчеви в Солун изгаря при пожар и те се установяват в София. Там Атанас Далчев се записва с класически профил в Първа мъжка гимназия (днес Първо СОУ).
Поетическият му дебют е през 1921 година със стихотворния си диптих „Залези", публикуван в ученическия вестник „Фар". Година по-късно е приет в Софийския университет, специалност философия. Първият си самостоятелен сборник „Прозорец" издава през 1926 г

Заедно с авторите, участвали в „Мост", организира група, първоначално около вестник „Изток". От 1927 г. Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов,Константин Гълъбов, Светослав Минков и др. започват издаването на собствен вестник, „Стрелец", поставяйки началото на литературния кръг „Стрелец".

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

(Към Родината)

Творчеството на Далчев е пропито с дълбог психологизъм и в него прозира философската му нагласа. И като творец, и като човек, той наблюдава света, анализира поведения и ситуации, размишлявайки над битието.
„Нищо не похабява, мисля, тъй лесно един писател, както занимаването му само с литература." – твърди писателят и когато след1944 година над него е упражнен натиск и се налага да спре да твори, писателят не унива и не изоставя своята дейност. Занимава се усилено с преводаческа дейност, по който начин, освен че издържа семейството си, поддържа и своя дух. Негови са преводите на Лафонтен, Стендал, Балзак, Чехов, Достоевски.

През 1952 г. творецът получава своего рода реабилитация и заема поста на Радой Ралин като редактор на списание „Пламъче". Назначен официално за негов редактор през октомври 1953 г., но въпреки това той продължава своя преводачески труд. Започва да пише отново едва през 1956 година. Но освен прекрасна поезия и стойностни преводи на западно-европейските класици, Далчев ни завещава и поредица философски разсъждения и критически разчисли, събрани в сборника „Фрагменти", издаден през 1967 .

Далчев умира на 17 януари 1978 г. И въпреки че до 1989 българската литературна критика го пренебрегва, влиянието, което той е оставил върху българската литература е безспорно.

* В живота на един свободен творец най-мъчителният и опасен момент е признаването му.

* Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

* Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.
* Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.

* Произведенията, както и хората, се ценят не по рода им, а по собствените им, лични качества.

 


Създадена на 12.06.2018 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари