Петко Нанчев пази духа на Странджа и нестинарството

Normal__

В грижата за природата, предава своя най-ценен завет на синове и потомци

Петко Нанчев е 61-годишен народен певец, роден в село Граматиково в Странджа планина. Потомък е на стар певчески род, от малък събира и пее местни фолклорни песни.

През далечната 1960 година Петко бил най-малкият участник в местния събор за надпяване. Спечелил първенството, защото надпял всички други певци. И днес Петко умее не само хубаво да пее странджански песни, но и да разказва много интересни неща за своя край, събира ги от десетилетия като зрънца, съхранени и запазени в традициите и обичаите на района, като част от народната памет. Предава ги на своите синове – 32-годишния Тодор, инженер лесовъд в горското стопанство в Царево и 25-годишния Димитър, наскоро завършил магистратура в лесотехническия университет.

Самият Петко е завършил Лесотехническия институт в София и оттогава посветил целия си живот в грижа за гората. До днес продължава да работи като заместник-директор на Национален природен парк Странджа. Казва, че в района все още е запазено растителното и биологичното разнообразие, богато на елементи от средиземноморската флора, заради близостта с морето.

„Чудна е гората и природата на Странджа" – приканва всеки да я види и сам разбере това Петко Нанчев.

Заедно със синовете си Тодор и Димитър, Петко работи за опазване на природата, за съхраняване на растителното и животинско разнообразие на този уникален български край. Но най-важното е – пази жив спомена за обичаите, традициите и народните предания на района, съхранява духа на Странджа планина, предава го и до днес на поколенията чрез народното ни песенно и танцово творчество.

Петко много обича да разказва за нестинарския обичай,

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

в основата на който е гадаенето, отричано до днес от църквата. Въпреки че, както казва той, светата църква негласно го приема, официално се придържа към канона. Петко Нанчев знае много за този обичай и за хората, които са били и днес са сред малкото останали нестинари. В този район те са запазена марка.

Показват нестинарския обичай и на българи, и на чужденци. Туристите всеки път остават очаровани от видяното и преживяното чрез танца върху огъня.

В съседство на родното село на Петко, Граматиково, е село Българи, където и до днес нестинарството се е запазило в автентичния му вид. Защото, казва Петко, нестинарството не е само „огнеходство", а ритуал, в който човек се посвещава, след като се очисти и изпълни всички необходими условия.

Преди години нестинарството се проявявало в околните пет села. В различно време се появявало у хора, умеещи да танцуват върху жаравата. Всяко село си имало аязмо, към което на празника Свети Константин и Елена тръгвало шествието. Там ставало ритуално измиване на иконите на светците, с които по-късно играят нестинарите. Всяко село си прави курбан, събира се цялото население и гостите, и се играе пред всички върху жарава под ударите на тъпаните. За траките тъпанът бил свещен инструмент. Той и днес се пази на свещено място през цялата година. То е мястото, където нестинарите се молят и се подготвят за ритуала върху жарта. Днес този ритуал се извършва само в село Българи. В останалите села е забравен. Отнесен е от времето, позабравен и изоставен от хората.

Преди 4-5 века българи се преселват в Северна Гърция и отнасят там със себе си по-ранен вариант на нестинарството. Привнасят му и нови елементи. Там то преминава в т.нар. нестинарско братство. Но всеки нестинар, за да се докаже като такъв, трябва да мине „тест", да изпълни необходимите условия. След като се е доказал и е приет, на него му се връчва червена кърпа. С нея той носи иконата. Няма право директно да я докосва с тялото си, а само през кърпата.

Минавали са времена, сменяли са се религии. Хората са се преселвали. Днешният поминък на района е предимно животновъдството и горянството, както тук го наричат, или добив на дървесина. Някога по тези места е имало богат добив на медна и желязна руда, на мрамор. Но поради изчерпване на залежите в днешно време този занаят е замрял.

- Сега рудодобив няма, животновъдството го затриха, заради шапа – казва с вълнение Петко Нанчев.

  Г-н Нанчев, вие сте местен фолклорист, с дарба на народен певец и човек, разбиращ и милеещ за българските традиции и народното творчество. Помогнахте на млади фолклористи от школата за народни песни и танци „Фолклорика" да изградят в своята школа нестинарския танц. Когато го видяхте готов, одобрихте ли го?
- Не само това, бях предоволен и възхитен от целия танц, който се получи! Той завладя колективното въображение на всички и постигна целта си. Танцьорите са изключителни! Радвам се, че се проявява силен интерес към фолклорните традиции в Странджа. Обикалят и съседните села, питат, разпитват, искат да научат нестинарското хоро, за да представят автентичен този фолклорен танц. Ние, местните, трябваше да предадем всичко, което знаем и можем. Разговаряхме дълго, обяснявахме,за да покажем невероятното въздействие на този изключителен танц.

Какво не знаем за него, което вие, местните хора, пазите като запазена марка, или тайна?
- Нестинарското хоро не е само игра в огъня, а древен обряд, дошъл от езическото време на траките. В по-късни векове е похристиянчен. От почит към бога-слънце, започва да се придава почит на светците Константин и Елена, а месец май да се казва по нашия край Костадинския месец.

Каква е същността на нестинарския танц?
- Нестинарският танц се състои от три части. Първата е отиване до аязмото и ритуално измиване на иконите на Свети Константин и Елена, които ще участват в играта в огъня. Втората част е пътят на отиване на нестинаря до огъня. Там прави обикаляне и молитва към светците за тяхната помощ. Започва играта в огъня, който е най-силния момент, или т.нар. Костадиновско хоро- третата част. Нестинарите захващат хорото, а играта върху огъня е ритуал за очистване на всички хора от селото, играе се за здраве.

Вие сте роден и до днес живеете и работите в село Граматиково. Знаете повече за това, което се случва върху жаравата. Кой може да стане нестинар?
- Трябва да имаш нещо дадено свише, да можеш да изпадаш в транс. Това е особено състояние на духа. Не е само огнеходство, или само ходене върху жаравата. Трябва да си подготвен за това.

Как се подготвя? От кога започва и кой може да бъде нестинар? Вие можете ли да се научите и да станете такъв?
- Не мога да бъда нестинар. Трябва да се усеща отвътре.

  Какви са днешните нестинари, които познавате?
- Има един нестинар от съседното село Богданово, Костадин Динчев, той е най-младият нестинар, на 20 години. Сега учи в Шуменския университет. Той е добър и като певец на странджански песни. Има и една жена, 65-годишната Веса от село Бродилово. Тя е една от нестинарите днес. От нашето село Граматиково едно момиче, Елена, получи умения на нестинарка, но сега е в София и учи в университет. От най-известните мъже е Жеко Паничаров, започнал да играе в огъня от години. Сега учи 21-годишния си син. Въвел го е в нестинарството.

Как става това „въвеждане"?
- Това си остава тайна за всеки нестинар. Има сили, които го пазят от огъня ,но преди това трябва да е постигнал своето „очистване", за да бъде посветен. Обикновено се предава от баща на син или на дъщеря, но трябва да се почувства от всеки. Иначе не може да бъде опазен от огъня.

В миналото нестинарите са били и предсказатели? Сега има ли ги?
- Да, някога, когато изпадат в транс по време на танца върху жаравата, те изричат свои предсказания. Сега това все по-рядко се случва.


Смятате ли, че с драматичната си съдба народът ни може да се сравни с нестинар, стъпващ през всичките векове по жаравата на превратната ни и драматична съдба?
- Да, може да се каже. Нищо не е случайно. След като този обряд се е запазил хилядолетия и е оцелял приз всичките превратни събития на народа ни още от времето на траките до днес, значи обозначава по някакъв начин характера на народната ни съдба.

  Преди време в село Граматиково дошла от София група от школата за народни танци „Фолклорика" с ръководител Евелина Павлова. Искали да научат нестинарското хоро, да разберат символиката на танца, да чуят подробности за обичаите и традициите на този край. Обикаляли, разпитвали, учели се. Местните разказвали легенди, показвали стъпките на танца. Игрохорците така добре пресъздали този изумителен танц, че го показали на петия Национален фолклорен фестивал „Хоро се вие, извива" и спечелили сърцата на всички зрители и участници, получили и – за най-атрактивен танц и за най-многобройно участие. Постигнали истинското внушение на танца, завладял колективното въображение, всички в залата онемели прехласнати от магията на това невероятно Костадиновско хоро! Обичаят може да поизчезва, но има приемственост, за която се грижат сърцати хора като Петко от село Граматиково, както и танцьорите на школата за народни танци „Фолклорика". След тях идват и други.

първа част

снимки авторът


Създадена на 11.06.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    bobotko написа:

    Преди почти 8 години

    ГледайГледайози човек не може да се утърве от манията си величие и да бъде винаги праъв и само него да показват :lol:


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    gef написа:

    Преди почти 8 години

    :D :Pдругарю нанчев разкажете ни защо ви изгониха от горското в граматиково`разкожете ни с какви хора работите` разкажете ни по-колко вземате за това че не правите нищо а вземате всеки месец по 520 по проекти които никого не са не ще бъдът реализирани` разкажете ни за доносите срещу директора златаров и патронова с онези двамата до вас`като ме видиш и гледаш надоло и ли отиваш на другия тротоар` не така нанчев` много има да разказваш `ще има и продължение с подробности` 8)