Слава Рачева, Педя човек и Лека нощ, деца

Normal_slava_racheva

Истории около емблематичното предаване от първа ръка

Точно 50 години ни делят от първото детско предаване, поставило началото и на рубрика, жива и до днес. На 24 април 1961 г. на екрана на БНТ се появява Педя човек, лакът брада, за да разкаже една българска народна приказка и пожелае „лека нощ" на малките зрители.

Първите предавания на Лека нощ, деца се излъчват на живо от студиото на Телевизионната кула, което е с размерите на един неголям жилищен хол. Актрисата Слава Рачева, гласът на Педя човек, лакът брада, се скривала под масата, зад която стоял говорителят Никола Филипов.

Куклата се показвала до лакътя на чичко Филипов. След края на приказката, актрисата бързичко се измъквала от студиото, защото веднага започвали новините – поднесени от Никола Филипов и Цветана Гълъбова.

Слава Рачева прие с готовност поканата ни да гостува в редакцията заедно със своя любим герой. Ето какво сподели Педя човек (текст Георги Богданов):

Имаше ли непредвидени обстоятелства, които често съпътстват живите предавания?
Какво ли нямаше... Спомням си много напрегнати моменти, първо как да стигнем на Кулата точно навреме в часа, в който трябваше да кажем „Добър вечер" и „Лека нощ, деца". Спомням си как много често не бях приклекнала на точното място и операторите се чудеха как да ме скрият, за да се вижда само куклата. Спомням си и как дълго време по улиците ме познаваха само по гласа. Много съжалявам, че днешните малки зрители, при многобройните телевизионни канали, даже не знаят по коя програма върви Лека нощ, деца.

С българска приказка ли започна Педя човек, лакът брада?
Той не само започна с българска приказка, Педя човек през цялото време разказваше само български народни приказки. И много често ме питат „Защо толкова много обичаш да разказваш приказки?", а аз отговарям „Защото в приказката има една неизменна надежда – винаги доброто побеждава!"

А песничката беше ли предварително записана?
Песничката бях записала в едно от студията на Българското национално радио. Композитор беше Димитър Вълчев, текст от Димитър Спасов и редактор Методи Христов. На тях – вечна им памет. А ние живите нека повече си спомняме и обичаме българските народни приказки.

Имате десетки роли в куклени постановки – на сцената и на телевизионния екран. Имате ли друг любим герой?
Голяма сила е телевизията. За колкото и кратко да се появиш на екрана, ставаш звезда, и всеки мечтае да бъде показан. Но стотици са ролите, които съм изиграла, всичките много съм обичала и правила с любов.

Вероятно много от вас ще си спомнят лошата баба от Рибарят и златната рибка, Зайчето Петърчо от Заешко училище, Малкият принц, Мечо Пух и Мечо Закачко... и петленца, и зайчета, и момченца, всички те са минали през този моя безкрайно дълъг живот на сцената, който е малко по-дълъг от този на Педя човек – не 50, а 55 години...

Ще добавя нещо любопитно. Преди няколко дни отидох с моя приятелка в един от хипермаркетите и докато се разхождахме из магазина, продавачката зад щанда за колбаси, която до момента беше с гръб към нас, се обърна с думите: „Ще ви дам, каквото желаете, но вие ще ни разкажете една приказка."

Отново бях разпозната по гласа. Засмяхме се, поздравихме се. Тя набързо повика и други свои колежки. Беше много приятно да чуя: „Ние ви помним и се радваме, че сте при нас."

Leka_nosht_decaГледате ли Лека нощ, деца сега?
Не, защото никога не съм приемала заместването на куклата с виртуални герои. Те отнемат от възможността за развитие на детското въображение. А отнемат и от контактите...

                                            ¤¤¤

Година след старта на Лека нощ, деца, през декември 1962 г., на телевизионния екран се появява и Сънчо. Това е героят, който и днес със своята песничка открива рубриката преди централните новини. Изпълнител на песента на Сънчо е куклената актриса Лина Бояджиева.

Изкушавам се да разкажа и моите лични спомени за дълговечната телевизионна рубрика. Защото Лека нощ, деца и По света и у нас са половинвековните телевизионни рубрики на БНТ.

През 80-те години отговорен редактор беше поетесата Петя Йорданова. Тя ме покани да драматизирам и да поставя като режисьор приказки на Ран Босилек – честваше се 100 годишнината от рождението му. Така станаха реалност и останаха в „Златния фонд" на БНТ няколко десетки приказки на този ненадминат сладкодумец.

Екипът ми беше всеотдаен. Отговорният оператор Константин Хаджиев, художниците постановчици Христо Тодоров и Стефан Дорич, художничката по костюмите Лили Николова, музикалният оформител Дора Грашева, хореографката Роз Мари де Мео, гримьорите Александър Рошков и Весела Златоустова.

Всеки се стремеше да даде най-доброто от себе си и да обогати първоначалния замисъл. Какво удоволствие е да работиш с екип от съмишленици!

Бюджетите не бяха високи и подръчните материали от типа „направи си сам" бяха широко застъпени. Така за перуката на таралежа гримьорите бяха използвали сламки за пиене на сок. Стефан Дорич пък беше опънал конци между нарисуваните дървета от декора и с прахосмукачка ги бе напръскал с лепило С-200. Ефектът на горска паяжина, осветена от промъкнали се слънчеви лъчи, беше поразителен...

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

            Untitled-Scanned-25Untitled-Scanned-27Untitled-Scanned-26

Всеки споделяше познанията си и „кинаджийските хитринки", добити по киноснимачните площадки. „Един за всички, всички за един" – девизът на мускетарите беше и наш. Колко бях благодарна на колегите си!

А актьорският състав?! Анастасия Янкова, Явор Спасов, Васил Бъчваров, Емил Джамджиев, Красимира Петрова, Виолета Гиндева, Лили Енева, Стоил Попов...

Спомням си снимките на един от епизодите с Хитър Петър, решил да накаже скъперниците, с които го е събрала съдбата в един селски хан. Представя им се за бръснар, който ще ги избръсне без пари. Влиза поред в стаите им, насапунисва ги, и докато търкат очи от щипещата сапунена пяна, насапунисва и себе си и се включва в безполезното търсене на измамника бръснар...

При снимките използвахме популярната тогава пяна за бръснене, но се оказа,че и тя при по-продължително престояване върху лицето създава неприятно усещане. Някой от екипа подсказа, че можем да я заменим с разбити на сняг белтъци. И така – бързо за яйца...

Надявам се на малкия екран отново да оживеят приказните герои от богатата съкровищница на Българските народни приказки, преразказани от Ран Босилек, Ангел Каралийчев. Не заради нас, а заради децата ни...

Снимки: личен архив автора и Слава Рачева 


Създадена на 24.04.2011 г.

Коментари

  • 6519e0e0c5eb94bff5c06f0ea70bc675?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    написа:

    Преди около 4 години

    С удоволствие прочетох горните редове. Почувсвах "аромата" на спокйните вечери пред телевизора. Добре написано, но мисля,че ще бъда полезен, ако внеса малко уточнение. Димитър спасов е автор на текста на песничката на Сънчо, а Методи Христов е автор на текста на Педя човек и редактор на предването


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Илина написа:

    Преди повече от 1 година

    СЛАВА ти си прекрасен човек


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Илина написа:

    Преди повече от 1 година

    Слава обичамте♥