Арбанаси - едно специално кътче от България

Специфична архитектура, показваща в голяма степен духа на района
Normal_arbanasi-house

източник: Wikimedia Common

Ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г. е най-ранният писмен документ, в който се говори за Арбанаси. С този ферман се удостоверява, че султанът  подарява Арнабуд кариелар на своя зет - великият везир Рустем паша. Това име обединява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица. Рустем паша има власт и обявява Арбанаси за дервенджийско селище, осигурявайки му изгоден статут. Местните жителитетрябва да охраняват от набези близкия до селището проход и в замяна на това пашата ги освобождава от редица данъци, както и от доставки за армията.  Преди смъртта на собственика му през 1569 г., Арбанаси и три близки селища са регистрирани като вакъф на Рустем паша. Това осигурява на живеещите по тези места християни да се възползват от редица преимушества, а с парите, които идват от тази регистрация, са изградени джамии, медресета, тюрбета и други богоугодни обществени сгради в Цариград и Русе. Суми биват изпращани и към Мека и Медина.

Други сведения за Арбанаси могат да бъдат намерени Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. В тях Джорджидж пише до трансилванския княз Зигмунд Батори, като споменава българското селище.Петър Богдан Бакшич, посещава Търново през 1640 г. и в записките си пише, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи, смята се, че именно това е Арбанаси.

Въпреки това битуват разнополюсни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Някои твърдят, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя". 

Ферман, издаден от султан Махмуд II (1808–1839 г.). през 1810 г. потвърждава правата и привилегиите на селището, отразени в десет фермана, издадени преди това като се явява и източник на сведения за мястото и неговите жители, както и за начина им на живот.

Като се разхождаш из селището не можеш да не забележиш специфичната архитектура на къщите. Те, както и петте църкви, строени в годините на възход на селището, говорят за икономическото му състояние през вековете. В 1792, 1798 и 1810 г. при кърджалийските нападения селото е ограбвано и опожарявано, става и постоянна жертва на разбойници, които принуждава много от по-заможните му жители да го напуснат. Блясъкът му намалява и икономически се срива, за което помага в голяма степен и Гюлханският хатишериф от 1839 г., с който се отнемат привилегиите на селището. 

В Арбанаси им  гръцко училище, богослуженията се водят на елински и въпреки силното гръцко влияние, местните жители успяват да запазят националната си идентичност и да съхранят българската духовност. Манастирите на село Арбанаси са два. И двата са девически.Манастирът Света Богородица се намира в селото и в него е приютена иконата на Света Богородица троеручица. Другият манастир - Свети Никола посреща гостите си с каменната арка на вратата и надпис, свидетелстващ за неговото създаване. 

Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното "Житие и страдание на грешния Софроний".

На 15 август - Успение Богородично - селището празнува своя празник, който е съпроводен с много събития от традиционен и местен характер.


Създадена на 15.08.2014 г.
  • Популярни


Коментари

Все още няма коментари