Красива е България!

Normal_sam_0211

Красотите български трябва да бъдат разказвани и показвани

Да, наистина колко е красива нашата страна. Какви живописни места има по нейната географска карта. Макар че понякога проявяваме недобро отношение към природата, тя търпи ли търпи и непрекъснато се разхубавява. Като млада и кипра българска мома, която се готви за взаимната ни среща. За да ни въздейства с тишината на красотата си и с невероятните си места и гледки. От нас, хората зависи как и какво ще разберем от допира с нея.

Доколко ще ни въздейства видяното при обиколките из страната ни.
Скъпи приятели, искам да ви споделя за моята среща с хубостта на част от Родопите около Смолян. Местата, които посетихме със съпругата ми са ви познати, но разрешете да разкажа за нашето лично усещане при пътуването ни из тази дивно чудна планина.


И така, завръщайки се в родния Пловдив след гостуването ни в Несебър, съсед ни пожела да съчетаем морското ни пътешествие с отиването и на балкан.Тази комбинация е много хубава, каза ни го той в асансьора. Още не бяхме разопаковали багажа, когато наша братовчедка от Смолян радушно ни покани да им гостуваме. Речено-сторено. Кратко приготовление и ето ни отново на път. В автобуса сме по витите завои към сърцето на Родопите.

Преминаваме транзит през бетоновото Пампорово, което определено ни разочарова . Няма я зелената и приятна девственост на курорта. Друго чувство те обзема , гледайки многото новопостроени хотели. Какво райско и самородно место беше.Величието на Орфеевите скали край Смолян бързо върнаха нашето преклонение към майката природа. Пред нас беше градът, скътан в пазвите на Родопа, гостоприемен и благ. Не бяхме го посещавали близо 10 години. Следваше задушевна среща с роднините и настаняване в среден Смолян - кв.Райково.

На метри от зелената планина и под ромола на течащата на близо планинска река, ние разтворихме картата на района и с нетърпение изготвихме маршрутите ни за тези наши пет дни тук.

За начало - Момчиловци

единодушни бяхме двамата. С детско вълнение дочакахме разведиляването на новия ден и с първите милувки на августовото слънце поехме екипирани към това дивно родопско селце. Спестявам чакането на автобус за извозването ни от кв.Устово.Просто кризата и тук беше развъртяла своята метла и намалила до разумен минимум часовете на пътуванията с обществен превоз. Времето в очакване го използвахме за сутрешен оглед на квартала.Неусетно дойде часа за потегляне и след професионално превземане на многото завои нагоре към Момчиловци, бусът ни стовари на центъра му.

 

послещна ни чешмичкатаЛятното слънце грееше жарко, високо над нас. Стилна чешма, дар от набор 1961 год.радушно ни посрешна по български със студена водица . След уточняване на въпросите ни с милата служителка от туристическия информационен център ние с бодра крачка за годините си поехме по маршрута. А той е – сравнително новата еко пътека Торнал е Тодю. еко пътека Торнал е ТодюИмето  и то по родопски звучно.  Преминахме с туристическо темпо по улиците на селото.

Делничният му живот си течеше както всеки ден. Тук младо семейство задружно, без разлика на възраст и пол прибираше стоварените дърва за предстоящата зима.

младо семейство събира дърва Всички дружно     дърва за зимата

Градски деца, помогнали сутринта на бабите си и играеха карти в беседката до магазина. Известна в близкото минало и зад граница трикотажна марка Елица, още се четеше ясно по запустялата сграда. Стар джип ветеран заслужено почиваше след многогодишна транспортна дейност из стръмните улици.

стар джип по улиците

Дали ще потрябва отново на някого. Напускаме притихналото Момчиловци в посока ето там на този връх , за да му се радваме от високо. Здраво вързани и здраво лаещи по нас, овчарски кучета последни ни изпращат по нашия маршрут. А той ту в гората ни вкарваше,ту на припек в откритото ни водеше. За да отдъхнем с наслада на първата ни спирка-параклисът св.Петка. Много подобни ги има край селото.

SAM_0194 SAM_0202 параклис Света Петка  

От всички страни то се оглежда от тези святи кътчета, изградени с лични средства и собствени сили от много поколения родопчани, живеещи не само тук. Така по-нагоре по маршрута е и друг параклис св.Петър и Павел. След кратък отдих отново закрачихме бавно по нагорнището, изложени на силното лятно слънце. Да си признаем,трудно си беше. По пътя се разминахме с малка група от Казахстан, които на развален руски възкликваха колко е красиво в нашата планина.

Следва продължение


Създадена на 26.10.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Maria Tzvetanova написа:

    Преди повече от 6 години

    Blagodaria ti Tinko.S pisanoto ot teb ,makar i za kratko se prenesoh v krasivite mesta na" Rodopa" planina.
    Valnuvashto e.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мария Милева написа:

    Преди повече от 6 години

    Браво Тинко, с нетърпение очаквам продължението.