Насаме с куфар..ъ из България!

едно писмо-пътепис/
Normal_sam_0801.jpg

Здравей,синко! Пиша ти от България за изминалото наше лято. По-точно мое, тъй като майка ти започна работа, когато аз излязох в отпуск. Уж големи почивки имали учителите разправят, но при нас така стана тази година. Разделени! И понеже ти не можа да си дойдеш, ето аз ще те разходя малко из нашата България. Дано успея и ти го уловиш това хубавото от страната ни. Да знаеш, има го още у нас!

И тъй една свежа септемврийска сутрин, когато някои тръгваха на работа, аз с моя верен приятел куфар..ъ, поех за към морето с БДЖ-то. Ширихме се вътре във вагона - по купе на пътник се падаше, докато се доклатихме до някаква спирк а насред Карнобатските ниви. Пуфтейки с багажите през линии и купчини строителни материали, се качихме на автобус горе долу на моите години и от там на гара Бургас на първи коловоз, само че на гуми. След едночасово чакане на хазяина пред наетата стая по инернета, се настаних в същата. Легло, тоалетна и баня, очаквано „добра” комбинация...

Въобще хубаво начало на отпуската ми. Но нищо, важното е, че стаята беше на кръстопът! Бургас ме посрещна с това, което още имаше в изобилие - есенно Черно море, млади естрадни певици и летящи над главите ни рекламни делтапланери. Нали предстояха избори, та на много места из града кипеше строителство.

Иначе аз сега, след кажи-речи 30 години изминах отново по моста пешком разстоянието до сградата на моята първа работа в този град. Всичко си стоеше празно и застинало в очакване на купувача. Краката ми се разтрепераха при този мил за мене спомен. Добре, че наблизо на централния обновен градски площад с европейски пари бяха монтирали разхладителна инсталация. Ето така вървиш си и краката ти се обгръщат с финни частици вода. И този кеф - някъде близо 100 квадратни метра! А за децата да шляпат на воля съседните водни пръскала бяха с по-голяма дължина. Измислено, направено, платено!

Разгледал обстойно град Бургас, сине, където започна твоя първи клас в образованието, реших да се преместя по-наблизо към морето и ... хоп в Поморие, в супер хотел на четвърт хвърлей от морцето. Изгреви посрещнах и залези изпратих, но за хубаво ли, за лошо ли, празно си бе навякъде! Масите в заведенията чакаха клиентите си заредени, спокойната крайморска алея самотно се виеше по брега. Улиците бяха полупусти, пред църквата беше спокойно. Само в руската колония се носеше братска реч и отворени магазинчета примамваха минувачите. За да има къде да си харчат закъснелите туристи парите. Но какво ли съм ги замислил! Щом на мястото на соленото езеро в града цели жилищни комплекси издигнаха с тия пари?!

Морската ми одисея беше към своя край. Предстоеше завръщането по обратния път! И отново с куфар..ъ рейсове, влакове, гари. Добре, че срещнах Сеймън, едно японче, родено в далечна Канада. Тръгнало и то с багажа си да обикаля тази част на Европа. От къде ще очакваш, че на някаква гара насред Карнобатските нивя ще се запознаеш с него. Следващата му спирка беше нашия град. Синко, да ти се похваля, добър гид бях на другия ден за моя канадски японец из родния Пловдив. Старият град, Римският стадион и Античният театър ни посрещнаха празнично. Сякаш от морето бяха дошли туристите в града ни - навсякъде хора с фотоапарати. И аз отново извадих моя за снимка. След обиколката на гребната ни база, така желаните от госта кебапчета, шопска салата и нашенска ракия потънаха бързо и апетитно някъде. Познати от един ден, ние се разделихме като приятели за цяла вечност. И то в самия център на града, на площада! Трогателно, мило, задушевно!

Какво ли прави? Трябва да му махна с ръчичка най-малкото на Скайпа!

Прибрал се в родния си Пловдив, аз имах още дни за харчене! Седнах и ги рапределих като стар евреин. Да има за всичко по-малко.

Първо се отдадох на спортната тръпка в мен. Намърдах се на задната седалка, пътувайки до Симитли, с верните почитатели на любимия ни футболен клуб ”Ботев”.

И петимата в колата обичахме страната си!

Преминавахме през Велинград, Предела, Банско, Разлог и Симитли с любознателност за този красив район на България! Всеки от нас изяви желание да го разгледаме по-обстойно, при една планирана специално за това екскурзия до тук с тази цел. Красотите на тези три наши планини - Рила, Родопи и Пирин, които си подават дружески ръка взаимно на Предела, не могат да се възприемат достатъчно така в движение.

Преживяли приятните емоции от победата на стадиона на сухо, вечерта се веселихме в реномирания за Велинград ресторант „Парадайс” на мокро. „Можем още да се веселим” си казвах аз, като гледах отрупаната маса и засмените ни лица около нея. Юнашко прекарване!

Сякаш кратко ми се видя това мое „здравей” на Родопа планина тук на Предела и хоп след два дни заминах директно в сърцето й – Смолян. Този мой куфар, му взех здравето. Не го оставих и миг да почине. Нищо, цяла зима какво ще прави, освен да събира прах в някой ъгъл на панелката. Та... пристигнахме - той и аз в града на тишината, чистия планински въздух и хубавите му жители. Съжалих моя скъп партньор в пътуванията и реших да го оставя 4 дни да си почине. Радушните домакини ни предоставиха голяма родопска къща, с огромните му одаи и малките китни прозорчета към чаршията. Удобства супер хотелски. Само спа център липсва, но нищо - ще мина и без него.

Наоколо планински въздух в излишък.В двора на базата ни ромоли преминаващото родопско поточе. Идилия отвсякъде. И като започна на другия ден един панаир на улиците на квартал Устово. Отвсякъде пушеци на скари и претрупани сергии със стоки. Локум на килограм,памук на клечка и разните му пици се продаваха на самия тротоар. Добре,че имаше съседни улици, за да ги премина безпрепятствено на път към читалището. Там на площада, където тържествено се откри този квартален събор. Далеч от панаирната глъч ни обгрижваха достойно местния духов оркестър на старите родопски „кримки” и малките им внучета от певчевската група при читалището. Хорът на местните баби заеха сцената на площада с великолепните изпълнения на автентичния си фолклор. За да подготвят изявата на държавния ансамбъл ”Родопи” от града.

С незаменимите песни и танци на тези великолепни мъже и жени, музиканти, певци и танцьори. Чистият въздух над читалището се нажежи от изявите им. От горе, от високото, ги гледаха гордите родопски върхове. Играейки на площада пред сцената те бяха така близо до нас, на една ръка разстояние.

Жалко, че повечето хора се мъдреха пред цвъртящите кебапчета и сергиите със съмнително качествени стоки. Тук, в този час на деня тези прекрасни момичета и момчета от състава пяха и играха от сърце пред толкова малко хора.

Скъпи сине, Господ сякаш ми изпрати този заключителен концерт и за мен. За финалните дни на отпуската ми бе ударен красив и мелодичен акорд на довиждане.

Сам пътувах през отпуската си, но по местата които посетих ми беше хубаво! Имаше от всичко по-малко - и скъпи спомени и мили нови запознанства. Любознателни обиколки и споделена радост с приятели. Родна красива природна картина и неуредици от местен характер. И през всичкото това време до мен беше моя верен приятел куфар..ъ!

Дано и на него да му е било така интересно!

Прегръщам те от разстояние, синко!

                                                                    Целувам те!

Куфар..ъ те чака да си дойдеш и да го разкараш и ти малко из нашата родна България!


Създадена на 14.10.2015 г.

Коментари

Все още няма коментари