Овеч - историята на една българска крепост

Normal_0vech

Северната порта, източник Wikimedia Common

На изток от днешна Провадия, в планинското плато "Калето", което има формата на кораб насочен от север на юг се намира крепостта Овеч. Платото е обкръжено от всички страни със скални венци, които се издигат на впечатляващата височина до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото „Табиите" разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето", където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите" посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта. Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.
Крепостта е изградена през IV в. и е функционираща до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на Второто българско царство. Византийците наричат твърдината Проват или Проватон, българите Овеч, а 

Гърците я наричат Проват или Проватон, което означава в превод "Овча крепост"крепостта Овеч, автор на снимката Izvora, източник Wikimedia Common
Аспаруховите българи възприели буквалния превод на гръцкото наименование и така в документите започнала да фигурира като Овеч. Турците наричали каменното укрепление Таш Хисар (каменна крепост), а в историческите хроники от XII в. се споменава и с името Бурфанта. 

Тя била изградена като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление и функцията й била основно отбранителна , но много бързо се разрастнала и  превърнала в голям административен и военен център с постоянно население. В редица документи Овеч е споменавана като областен административен център, а след приемането на християнството от българите и като епископска резиденция. В града, естествено, е разположен и солиден военен гарнизон.

Според някои историографски сведения, Овеч е съществувала и при Първата българска държава, за което съществуване говорят намерените два надписа на хан Омуртаг за времето на неговите походи срещу франките и маджарите. През Второто българско царство крепостта се използва от цар Калоян и брат му Петър II.

автор на снимката Izvora, източник Wikimedia Commons През 1366 г. българските войски пленили  трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски, сред които маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер и по нареждане на цар Иван Александър били заточени  в крепостта Овеч След намесата на католическия патриарх на Константинопол и откуп от 2400 златни перпера благородниците били освободени.

Половин век по-късно, през 1409 г. Овеч става център на въстание начело на което е синът на Иван Шишман Фружин, а през 1413 г. Муса, синът  на жестокия Баязид I завзема крепостните укрепления и наказва свирепо местното население. Малко по-късно, през 1444г. крепостта е унищожена до основи от войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело – Варненчик. Варненчик е разгромен при Варна и турците отново започватWikimedia Commons , автор Izvoraда използват останките от крепостта, но тя губи предишната си значимост докато през XVII  бива напълно изоставена. Българското  население, което живеело около крепостта създало днешния град Провадия.


Създадена на 27.05.2013 г.

Коментари

  • 56f28a5c58135dd4dd16a787df9c96d4?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка Иванова Костадинова написа:

    Преди почти 6 години

    Много четива не дочитам докрай. Но винаги стигам до края на всяко четиво, свързано с нашата история. Та така и сега. Поздравления за авторката.