За най-многолюдната пътека на Витоша

Normal_bildboard

И за нейния създател – най-дълго кметувалия кмет на София

Няма подобно невероятно място за софиянци като китната пътека, която свързва селата Бистрица и Железница. Малко е да кажем, че тя се намира „в полите на Витоша". Тя просто е „под полите" на вулканичната планина.

В събота и неделя тя е по-многолюдна от бул. „Витоша" в столицата. Сред вече тучна зеленина стотици хора правят „кардио" прехода си. Казвам „кардио", защото по пътеката няма почти никакви баири и навярно това е причината да я наричат „пенсионерската пътека". И точно затова е пълно както с по-рано родени хора и техните внуци, така и с по-ленивички младежи, които, след интернет най-много обичат природата.

Пътеката е дълга около 4 км. и се изминава за около 2 часа спокоен ход. По нея почти няма корени и камъни, които да спъват разтворилите се в природата – като капка мастило в чаша вода – туристи. Тя плавно пресича по склона на Витоша и е като венец на красивата планина.

До нея се стига много лесно. Идете с нещо до центъра на Бистрица и оттам надясно към планината. Няма начин да не я намерите, който и да питате, ще ви упъти. На връщане от Железница може да вземете автобус или маршрутка за София. Или обратното.

Пътеката е отлично поддържана

Навсякъде е чисто, с изключение на някои от многобройните места за почивка и хранене. Какво да се прави – както казва актьорът Камен Донев, българските туристи правят излет, за да се наядат на теферич, след което почват да ходят. По малка и по голяма нужда.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Табели, табели...Табели, табели...Табели, табели...И една, която дава информация за енергийното дървоРядко някой пропуска прегръдката

 

 

 

 

През целия маршрут на пътеката има табели кое какво е. Освен това, като смътен спомен от соца, има и табели, който дават морално-етични съвети. Някой умни, други – наивни, трети – носталгично смешни.

По средата на пътеката е енергийното вековно дърво. Всеки, който мине, слиза до него. Препоръката е да го прегърнеш поне за 5 минути. Опитвал съм – наистина ободрява и дава сили.

Тази райска пътека е дело на Иван Иванов, български инженер, роден през 1891 г. Бил е кмет на София по време на Втората световна война. Малко хора знаят или са чували името му, а той е

най-дълго управлявалият кмет на столицата

– цели 10 години, три месеца и 15 дни...

Майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му е герой от Балканската и Междусъюзническста война.
Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. е завършил инженерно строителство в Мюнхен. Там се среща с бъдещата си съпруга –германка, с която имат три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия. През 1919 г. Иванов е назначен за зам.-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града.

Идеята столичани да пият рилска вода се родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Първият негов етап София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г., а вторият – Бистрица-Рила, е завършен през 1933 г. Така с бистра рилска вода е напълнен специално построеният басейн на стадион „Юнак" на 23 април 1933 г. По този начин е открит рилският водопровод.

Та като строил водопровода с най-сладката вода за софиянци, Иванов решил да остави още едно добро за хората. Направил им пътеката. Сегашните столичани пък му се отблагодаряват като му посвещават специален билборд в началото на „пенсионерската пътека".

Казах „сегашните". За бившите – срам. Веднага след превратът на 9 септември 1944 г. Иван Иванов е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него били икономически, но след като не могли да се хванат за нищо, станали политически.

Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир край столицата. От Москва обаче идва отговор, че

България с има световен хидроинженер – Иван Иванов

Тогава, в затвора, Иванов започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията.

Две години по-късно Иван Иванов е помилван, а язовир „Бели искър" е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. Наречен е на името на Сталин.
Но, млъкни сърце.

Какво да ви разказвам повече. Първо вижте снимките, които съм направил специално за вас. После, водени от промоцията, идете още следващия уикенд – може и да се видим.
Ойлари-и-и-и-и-и-пи-и-и-и-и-и-и!

 

Витоша

Името „Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава „двувърха, двуделна". По-старите имена – Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание „стръмна планина", което напълно ѝ приляга.
Планината е присъствала непрекъснато в историята на околните селища. Първи за нея споменава Тукидит през V век пр.н.е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия – през 370 г. на вестготите, през 442 г. на хуните начело с Атила, през 474 г. на остготите и др.
През лятото голяма част от хората се качвали в планината, за да избегнат било болести като чумата, било да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости – на връх Момина скала над Бояна и Калето над Драгалевци и др.
Крепости и постове е имало и в южните части, където се е добивало желязо. Такива са Големо градище над р. Матница, укреплението над с. Боснек, а в североизточния край на селото има доста запазена част от кула на охранителен пост.
Градища е имало и под връх Сива грамада, над Ярема и на връх Кикиш, където преди това е имало тракийско светилище на бога Слънце.
Голяма част от сведенията за подвитошките села са от турски документи. Най-стари са селата Бистрица, Бояна, Мърчаево, Драгалевци, Ярлово и Боснек.

Снимките са на автора.


Създадена на 07.05.2011 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Мишев написа:

    Преди повече от 8 години

    Галя, не знаех този факт. Впрочем, много хижи са построени преди 9-ти с доброволен труд. След 9-ти държавата имаше пари да троши за народното здраве. Днес се оправяме кой както може.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Галя написа:

    Преди повече от 8 години

    Пътеката не е украсена от морално-етични "соц" надписи. Това са табелки, които са поставени много по-късно от човек, който е бил болен от рак и е оздравял чрез преходи по пътеката. Често се казва, че пътеката е оздравителна. А самият човек е бил дърводелец и по собствено желание е направил надписите.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинова написа:

    Преди повече от 8 години

    За красотите на българската природа спор няма. Спор има за това кога е ценена и опазвана по-добре /някога, или сега/?! Похвала за статията като цяло, но не и за *оттенъците* в нея /пример думите *промоция* и *уикенд*, които НЕ са български и т.н./. Приятен излет на софиянци и гостите на София!


  • 9ec2694eadf53b7756a278a7fda20f34?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Радева написа:

    Преди около 3 години

    Господин Цолов, наистина ли не правите разлика между "някой" и "някои", "който" и "които"? Ако отговорът Ви е "да", защо пишете статии? Ако е "не", защо не прилагате наученото на практика.