club50plus.bg

На Бъдни вечер се гледа като на най-важен семеен празник, всички са на трапезата, от нея не липсва нищо от онова, което нашите баби и прабаби са приготвяли и поднасяли в чест на раждането на нашия бог Исус Христос. Още от сутринта уханието на празничната вечеря се чувства навсякъде, дори от входа на блока – сарми, ошав, баница с тиква... всички тези благини карат дълбоко да ги вдишваме, примесени с тръпчивия дъх на бор. Украсяването на коледното дръвче е повече от свещенодействие. На върха на дръвчето задължително грейва "златна" звезда, която поставяме първа. След нея украсяваме цялата елха. Под нея скътаваме подаръците. И всички действия в тази свята нощ са като част от родовата ни памет, като пъпна връв, свързваща настоящето и бъдещето с миналото и предците ни. Като корен, който не позволява на безвремието и безверието да ни отскубнат и запокитят кой знае къде. Но на нашия Бъдник всичко у дома и на трапезата ни е по рецептата "Мама така го правеше"... отново златната звездичка е на мястото си, там на върха. Сега украсяват елхата нашите внуци и даже правнуци. А ние ги гледаме и ни се пълни душата. Защото знам – пъпната връв на родовата ни памет няма да се прекъсне. В дома на моите деца и на техните деца и внуци Бъдник и Коледа няма да са дни като всички други, а ще са светла и топла усмивка, неповторим букет от аромати и вкусове, светлини, обичаи и традиции, знаци. И си мисля, щяхме ли да устояваме на днешното хаотично и нелеко време ние българите, понесли толкова удари, бури и социални бедствия, ако от малки не бяхме усвоили изкуството да вярваме в чудеса. Къде ли другаде да търсим сили да се изправяме след поредното падане и да изстискаме от душите си своите нови капчици вяра, за да зареждаме поизчерпаните си душевни акумулатори.

На Бъдни вечер по традиция и според църковните правила на софрата слагаме постни, и без олио, ястия – боб, сарми, зеле, ошав, орехи и др. през тази нощ коледарите обхождат домовете, разгласяват радостнат авест за рождеството на Младенеца. От тогава начева и пеенето на кондака на празника: "Дева днес Свръхестествения ражда и земята пещера предлага на Недостъпния. Ангели и пастири славословят, а влъхви със звезда пътешестват, защото за нас се роди Отроче младо, Предвечният Бог". Празникът Рождество Христово е учреден от Римската поместна църква около 330 г Датата била поставена по новия тогава календар на 25 декември. Като използва традицията на езическия празник на непобедимото слъце, честван на този ден, Църквата наредила на него да се чества и рожденият ден на истинската Светлина.