club50plus.bg

Стара българска поговорка гласи: Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима.Според българския народен календар с Димитровден приключва есенният цикъл на годината. В някои краища на страната денят се нарича „разпус”, защото на този ден всеки се разплащал: каквото е имал да дава е дал, каквото е имал да взема – взел.

Според една народна песен Свети Димитър се провинил пред Господ, защото допуснал да изгори манастирът Света гора. За наказание Господ го затворил в Джендем – турското име на ада. Навсякъде настъпила зима, паднали мъгли и започнали студове. Светците се разтревожили. Света Петка и Света Неделя, покровителки на мъртвите, отишли при Господ да го молят да пусне Свети Димитър, за да се оправи времето. Но Господ не изпълнил желанието им. Тогава те помолили Божата Майка да се застъпи за затворника. Тя наистина отишла и помолила Господ да го пусне. Господ й отговорил:

Леле, мале, леле, стара мале,
У тебе са ключовете!
Ти отключи тъмницата,
та пусни Свети Димитър!

Свети Димитър излязъл от ада и времето се оправило. Настъпила пролет. Ето как светецът се превръща в божество на сезонните промени в българския народен календар. При това, също както и в древните легедни, излизането от подземното царство се дължи на богиня. В българския фолклор Божията Майка застава на мястото на Деметра – Великата майка на боговете.

В народния календар Свети Димитър е приет колкото като христянски, толкова и като митичен герой. Много народни песни и легенди го възпяват…

Димитровден е специален празник за българина. На него стопаните се пазарят и наемат новите работници и заедно с ратаите извършвали оброк в чест на Свети Димитър. За курбан на светеца се принасял най-тлъстият овен. Върху рогата на животното побивали големи варакосани ябълки. Пред така украсената глава на жертвата всеки от присъстващите правел дълбок поклон. Сетне чорбаджийте церемониално връчвали дарове на слугите си. Музиката свирела на угощение, всички пирували чак до привечер, без да забравят, че на другия ден и едните, и другите пак са на работа. Оброкът имал не само религиозен, но и чисто светски характер, защото обединявал усилията на работодатели и работници в името на една обща цел: по-доброто бъдеще. Светецът успивал природата, разтърсвал дългата си бяла брада и посипвал с нея земята, затова казваме, че от Димитровден нататък очакваме зимата и снега.

Празникът в народната традиция е познат и с гадателските си практики. Както при други празници в българския календар, и на този ден се следи кой пръв ще почука на портата, какъв ще е първият гостенин /полазника/, и по неговото имотно състояние се гадае за берекета в къщата.

Ако вечерта срещу празника луната е пълна, това е сигурна поличба, че ще има много сняг, посевите ще са на топло, идната година ще е плодородна, а в кошерите ще имат много мед. Ако луната пък е празна, то и кошерите ще са на същия хал.

Животните също участвали в прогнозите на дедите ни. Ако на Димитровден добитъкът се връща от паша със сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно – зимата ще е топла и с малко сняг. Ако пък са на куп, това е сигурен знак, че ще е тежка и студена.

В много селища, за радост, все още е жива традицията на Димитровденските събори. Преди години празнуването на Димитровден не било проблем – почти нямало род без мъжка челяд, кръстена на Свети Димитър. Така семействата се събирали да почетат и именника, и големия празник като цяло. Днес има много други, модерни, имена, но Димитър си остава едно от най-българските.