Зуека и Нина: Благотворителността е нещо прекрасно


084940.0

Normal_zueka_i_nina

Актьорското семейство получи Специална награда за солидарност от фондацията "Работилница за граждански инициативи" в тазгодишните награди "Заедно"

Призът бе за поредицата благотворителни представления за набиране на средства в помощ на пострадалите от опустошителното земетресение и последвалото го цунами в Япония. Близо 8 хиляди лева заминаха в помощ на страдащия народ от зрителите на "Каквото направи дядо..." и "Шинел" - два спектакъла, с които Нина Димитрова и Васил Василев - Зуека спечелиха и японската публика преди няколко години.

"Повод за тази инициатива, е желанието да помогнем на един народ, който никога няма да отиде и да моли. Той ще се справи сигурно и без нашата помощ, но въпросът е в друго – глобализацията не е само в областта на информационните технологии и бизнеса, тя трябва да бъде глобализация и на духа, на взаимопомощта, на хуманизма, на подкрепата и състраданието. Много е хубаво, когато знаеш, че ако на теб ти се случи нещо - тук, на другия край на света хората могат да те подкрепят", обясни тогава Нина.

Клуб 50+ се обърна към двамата актьори да разкажат как се разви призивът им и какво мислят за дарителството - има ли го в душата на българина? Ето какво казаха те:

Зуека: Отличени сме не толкова за събраната сума, която чрез БЧК предадохме на българското посолство, а по-скоро за инициативата, защото се оказа, че много хора не са дошли на театър, защото са гледали и двата спектакъла, а просто са пуснали по банков път пари. Други са се свързали доста по-късно, искали са да изпратят предмети. Т.е. инициативата е по-важна.

Нина: Идеята беше да се направи едно представление с по-специална цена на билета, 30 лева, обаче се оказа, че малкият салон на Театър 199 не може да побере желаещите и автоматично се породи идеята до края на сезона вече обявените представления ние да ги играем благотворително. И сумата от всички закупени билети да отиде на банковата сметка за Япония. Имаше хора от различни професии, на различна възраст, различни обществени органзации. Една от първите беше г-жа Цецка Цачева, обадиха се хора от различни комисии на парламента, от президентството. Нямаше институция в България, която да не взе отношение. Стигна се дотам, че имаше ученици от Сливница си купиха билети за последващите представления през май, първите бяха през април. Присъединиха се хора, които имат отношение към Япония, като Максим и Албена – те там станаха световни шампиони. Васко Василев имаше един свободен ден и си дойде в България

Зуека: ...буквално между два концерта...

Нина: и неговата мениджърка за България, Петя, гледа и двете представления. Много и различни хора. Оказа се, че българинът има потенциал за дарителство, просто трябва малко да му се поразбута душата и да бъде подсетен, нищо повече. И ако има някакъв смисъл в това, което сме направили, то е, че сме подсетили хората да се обединят. Ние апелирахме, че всеки поотделно, с единия си лев, не е кой знае какво, но всички заедно, ако съберем един милион, това вече е нещо. Сериозна сума. Ако имаме това съзнание за единение, с много малко можем да направим нещо голямо.

Има ли го това чувство в обществото ни, как мислите?

Зуека: Принципно българинът откликва. Няма проблем с това. Той не го нарича благотворителност, по други начини го нарича. Всеки си има своя начин, но това няма никакво значение. Ние нямаме онова европейско възпитание, на което католическата и протестантската църква залагат още от детска възраст. В момента е много трудно, кризата е голяма – говоря повече за организации, защото частните лица, които откликват за благотворителност, са много малко. Организациите трябва да поемат такива инициативи или да ги подкрепят. Има достатъчно фондации в България, които могат да организират кампании. И тогава българинът откликва

Вие кога открихте в себе си тази потребност?

Със спектаклите по Андерсен и Гогол актьорският тандем завладя Азия през 2006-2007. И кучетата там ни знаят вече, разказваше Нина. А Зуека признава: Да играем на японски беше егати кефаНина: Ние имаме специално отношение към Япония. Много обичаме тази страна и този народ. Това определи решението ни, че не можем да стоим и да гледаме, че бихме могли да дадем някакъв макар и нищожен принос. Дето се казва – някой може да си купи вода с наша помощ. Ще могат няколко хиляди души да си купят вода, което не е малко. Защото ние тук нямаме такива катаклизми, които да подлагат на изпитание нашата качественост като хора. И може би не знаем в какво се изразяват този род трагедии, когато нямаш къде да се подслониш, когато нямаш с какво да се завиеш, когато нямаш вода. И преди години сме подкрепяли разни инициативи. В далечните 90 години посещавахме един дом за сираци в Калотина, ходехме там заедно с една немска фондация, AVO.

Зуека: Не сме давали гласност и това беше целта, но в сегашния случай трябваше да се даде. Благотворителността е нещо прекрасно и не се прави, за да се получават награди. Ние не знаехме, че сме „състезатели". Благотворителността е нещо, което трябва да се прави инкогнито. Ние го правим много отдавна. Тази година аз съм помогнал на едно дете, което си има проблеми, на един клас от Нов български университет в две негови инициативи да се намерят пари, да си направят изложби, така че - постоянно го правим. Това е нашата работа, ние сме общественици.

Нина: Студентите искат да отидат на обменни начала в Чехия, те учат стъкло. Решиха че с техните годишни работи по стъкло биха могли да направят един търг, да съберат пари и да заминат.

Зуека: Помогнах им в организирането на една изложба, това беше първото. Те продадоха някоя и друга картина, събраха малко пари и направиха един малък фонд. Кандидатстваха и в Столичната община пак по моя инициатива. Въобще свършихме работа, каквото можахме, направихме. Те са ни благодарни, защото ще могат да отидат на обучение заедно с преподавателя си. Благотворителността е нещо, което не трябва да се знае, напротив, колкото по-малко се знае, толкова по-добре. Но в сегашния случай трябваше да се разгласи инициативата. Какъв е смисълът, ако не дойдат хора на нашето представление и не знаят примерно, че билетът струва 30 лева.

Нина: Трябваше да бъдат предизвикани.

Как се отнасят колегите ви" Съсловието е притиснато от кризата?

Постановката Шинел е спечелила 8 международни награди за най-добър спектакъл и 4 приза за изключително актьорско майсторствоЗуека: Всички са притиснати, до един. Няма значение каква професия упражняват. Но знам, че винаги, когато някой колега е в беда, откликват. За Андрей Баташов веднага се събраха пари, за Христо Мутафчиев също. Има много други случаи, но не се знаят.

Нина: Аз сега се връщам от Флоренция. Това е един град музей. Има го благодарение на фамилията Медичи. Там си дадох сметка, че не е достатъчно да си богат, трябва и да почиташ изкуството като част от твоя престиж. Не е задължително даже да си благотворител. Защото Медичите не са събирали тези уникални произведения на изкуството и не са направили първия музей в света, само защото са били много интелигентни. В онова време това е било част от престижа им – да притежаваш невероятни произведения на изкуствата, да украсиш замъка си, да го изпишеш целия с прекрасни стенописи, които и до ден днешен ходят хората да ги гледат. Мисълта ми е, че когато се появят Медичи в България, тогава ще се появят и градове музеи. Когато тези, които имат възможност, започнат да имат и потребност от изкуството, тогава ще има изкуство. Защото то е нещо, в което парите се влагат и се губят, то не е нещо много печелещо. Трябва да има някой, който да финансира създаването на изкуство.

Има ли меценати у нас?

Зуека: Меценатите или се раждат, или се възпитават. Всеки може да бъде меценат. Които са меценати, и в криза пак дават. Ето носителите на наградите „Заедно" - това са организации, които ходят при хора, които дават пари. Същата е връзката. Аз смятам, че в България, където икономиката е толкова неработеща, непроизвеждаща, трябва да се започне с подпомагане на меценатите. Как – със закон. В Европа почти във всяка държава има закон за меценатството. Когато даряваш нещо, теб те освобождават от еди колко си данъци. 

Това на министър Дянков трябва да го предложите?

Зуека: Предложено му е. Аз лично съм говорил с него , и с Бойко Борисов съм говорил.

Как реагира той?

Зуека: Благотворително (смее се). Не, напротив, те нямат нищо против. Не е трудно. Но се безпокоят, че може да има много спекулации. Аз им казах – да, но измислете механизмите, за да няма спекулации. Тях ги има и сега, но вие не ги знаете. Като ги хванете, голям праз. По-добре е да има закон, който благоприятства даването на парите за култура, защото културата е представителството за една държава . И спорта. Говорих скоро с една известна спортистка, която вероятно няма да се завърне в България, защото тук няма условия за развитие. Това също е част от благотворителността.

Актьорите сте психолози, кажете - накъде вървим ние българите? Хората се обезверяват, все по-малко се трогват от нещастието на другия?

Нина: Това произтича от възпитаван егоизъм. Моят баща казваше за японците - и срещу тях да тичаме, пак няма да ги стигнем. Не говорим за икономика и за пари. Говорим за начин на мислене. В Япония има един принцип, че другият е важен. А при нас е обратно – аз съм най-важният. И докато тази логика се шири, нищо хубаво няма да се случи. Трябва да обърнем нещата вътре в себе си.

 


Създадена на 11.07.2011 г.

Коментари

Все още няма коментари