Непознатият Христо Смирненски: хуморът зад иконата
Христо Измирлиев от Кукуш, който пише хумор като Ведбал, издава „Да бъде ден!“ през 1922 г. и умира на 24 години, и къщата музей, която пази бележника му.

Повечето от нас помнят Христо Смирненски от училище: „Да бъде ден!“, „Зимни вечери“, „Приказка за стълбата“. По-малко известно е, че той започва като хуморист, сменя десетки псевдоними и до края на краткия си живот пише фейлетони, епиграми и сатира. Зад учебникарския портрет стои млад човек с остър език и тежка съдба.
От Кукуш до София
Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Според Уикипедия през 1908 г., заради крехкото му здраве и лекарски съвет да смени климата, е изпратен в София при дядо си поп Анастас Кръстев.
Истинското преселение идва през 1913 г. По време на Междусъюзническата война Кукуш е опожарен от гръцките войски и семейството е сред стотиците бежанци, които се спасяват в България, разказва онлайн библиотеката „Струмски“. В сборника „Спомени за Христо Смирненски“ от 1950 г. един от разказвачите си спомня, че пътят пеша до България им отнема седем дни, почти без храна и вода, „само с дрехите ни на гърб“. В София бежанците от Кукуш са настанени в училища и други обществени сгради.
Вестникар, ученик, юнкер
В София младият Христо работи като вестникар, репортер и писар. Учи в Техническото училище, работи като общ работник и продавач в магазин. През май 1917 г. постъпва като юнкер във Военното училище. През 1918 г. става свидетел на кървавото потушаване на Владайското въстание и в знак на протест напуска училището.
Ведбал, Гаврош, Южен Северняк
Смирненски е само един от многото му псевдоними, използван за първи път през 1917 г. Подписва се още като Ведбал, Гаврош, Южен Северняк, Орезам, Яким Егейски, Християн Снежни, Кямил Ефенди, Лорд Вилмон и Лорд Джеймс Шокинг. Произходът на Ведбал е домашен: в Кукуш той имал куче на име Бальо, а когато го викали, казвали „Вед Бальо“.
През април 1918 г., под името Ведбал, излиза първата му книга, „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. Тя е хумористична и по-късно самият автор се отнася към нея критично. Хуморът обаче не го напуска. Сред текстовете му, събрани в „Литературен клуб“, са епиграми, „Земни писма до небесни жители“, „Кална злободневка“, „Цензурата“ и „Как ме назначиха чиновник“.
Поетът на града
В края на февруари 1922 г. излиза „Да бъде ден!“, втората и последна стихосбирка, издадена приживе. Тиражът от 1500 броя се разпродава бързо и няколко месеца по-късно излиза второ издание. В началото на 1923 г. пише „Зимни вечери“, поемата за студения град и бедните му квартали. Отделно издание с това заглавие излиза едва през 1924 г., след смъртта му. В края на май 1923 г. е отпечатана сатирата „Приказка за стълбата“, последната му публикувана творба. Според Уикипедия той оставя над 800 лирически и над 100 прозаически произведения.
Ранният край
През 1923 г. здравето му рязко се влошава. Лекарите поставят безнадеждна диагноза, милиарна туберкулоза, а свободно легло в санаториум не се намира. Превратът от 9 юни 1923 г. го оставя за два дни без храна и лекарства. Смирненски умира около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г., на 24 години. Същия ден тялото му е изложено в църквата „Свети Крал“, където слово произнася Гео Милев. Погребан е в Централните софийски гробища.
Къщата музей в София
Най-близо до Смирненски днес може да се стигне в къщата музей „Христо Смирненски“ в София, част от Националния литературен музей. Там се пазят ръкописи, предсмъртният му бележник, оригинални фотографии, лични вещи и портрети, както и вещи на вуйчо му Владимир Попанастасов и на брат му Тома Измирлиев. Битовата експозиция е подредена с автентични предмети, дарени от семейството. Музеят е открит за посетители през 1969 г., реставриран е и отново приема гости от 15 юни 2022 г. Според сайта на музея приемното време е от вторник до събота, от 10:00 до 17:30 ч.; преди посещение е добре да проверите сайта на музея за промени.
Източници и справки
- Къща музей „Христо Смирненски“ — Национален литературен музей
- „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“, 1918 — Онлайн библиотека „Струмски“
- „Да бъде ден“, 1922 — Онлайн библиотека „Струмски“
- „Зимни вечери“, 1924 — Онлайн библиотека „Струмски“
- „Спомени за Христо Смирненски“, 1950 — Онлайн библиотека „Струмски“
- Христо Смирненски — Литературен клуб
- Христо Смирненски — Уикипедия
Още по темата
Числата и твърденията в текста идват от източниците, посочени по-горе. Редакционна политика · Забелязахте грешка? Пишете ни на kontakt@club50plus.bg.