Благовещение: Благовец, лястовици, огньове и обичаи за здраве

Благовещение е на 25 март. Църквата помни деня, в който архангел Гавриил донася на Дева Мария благата вест, а в народния календар той е Благовец: „половин Великден“ и първият ден на истинската пролет. Датата е една и съща всяка година.

Благата вест

Евангелието от Лука (1:26–38) разказва, че Бог изпраща архангел Гавриил в Назарет при Мария, сгодена за Йосиф от рода на Давид. Ангелът ѝ съобщава, че ще роди Сина Божи, и тя приема вестта със смирение. Pravoslavieto.com добавя, че вестта идва в шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, а роднината на Мария Елисавета е знак за чудото.

Според БНР Кърджали това е един от дванадесетте големи празника на Православната църква. Образът на Благовещението краси Царските двери на иконостаса, защото с въплъщението на Бога се отварят небесните врати. Българската църква отбелязва празника на 25 март. Според Уикипедия църквите, които служат по юлианския календар, го празнуват на 7 април по григорианския.

В България денят е и Ден на майката и жената. Свързва се с Богородица като закрилница на майките.

Благовец: пролет, птици и поличби

Благовец се пада във Великия пост, затова трапезата е постна. Разрешени са риба, растително масло и вино. Според БНР Бургас народното поверие гласи, че при благата вест долетели кукувици и лястовици, за да известят пролетта. Щъркел, който не лети, а лежи или ходи, е лоша поличба. Хубавото време на празника предвещава плодородна година, а който стане рано, ще има богата година.

Материал на БНР, Радио България показва защо тези птици са толкова близки. Щъркелът и лястовицата вият гнезда до дома, затова са „съседи“. Къща с щъркелово гнездо на покрива или лястовиче под стрехата е защитена от нещастие. Да се развали гнездо или да се счупят яйца е голям грях. Когато човек види първия щъркел, е добре да има пари в джоба или хляб в ръка, за да е богат и сит цяла година. Сънят за щъркел или лястовица е добър знак.

Има и легенда. Набожен човек, който ходел на Божи гроб, бил изпитан от Господ: трябвало да качи на планина сандък и да не го отваря. Любопитството го надвило. От сандъка излезли змии, гущери и жаби и се разпръснали по света. Човекът бил превърнат в щъркел и оттогава ги лови по реките и блатата.

Огън, змии и чистота

С първите топли дни змиите и гущерите излизат от леговищата си. Според БНР Бургас рано сутринта на Благовец в ъглите на двора се палят парцали от конопено платно и се гори оборски тор, за да ги прогонят. В Централна България, според Радио България, дрънкали с машата и ръжена и викали към змиите, че идват щъркелите. Според БНР Кърджали на този ден и отровите губят силата си.

Домовете и дворовете се чистят, а боклукът се гори, за да изгорят болестите. Децата и младежите прескачат огньовете за здраве, защото огънят пречиства. Според Уикипедия празникът се свързва с началото на пролетта и с новото начало.

Питката, босилекът и забраните

Празничната трапеза е постна, но богата. Според БНР Бургас на нея са обредната питка и рибата, лучник, каша от прясна коприва и салата с лук, джоджен и магданоз. Родът се събира заедно. Първото парче от питката се оставя пред прага за домашния дух, а самата питка се маже с мед и се раздава на съседи и близки.

От църквата се носи освещен босилек. Той се засажда в саксия и по поверие пази дома. Дръвчетата, засадени на Благовец, раждат сладки плодове. Не се върши домакинска работа, а жените не плетат и не шият. На момиченцата на този ден се пробивали ушите, защото вярвали, че архангелът ги пази от болка. Това е народно поверие, а не здравен съвет: за здравето на детето се обръщайте към личния лекар или педиатър.

Кой има имен ден

Благовещение е имен ден на имена, свързани с благата вест. Според Уикипедия това са Блага, Благой, Благовест, Благовеста, Благина, Вангел, Вангелия и Евангелина. На празника имен ден имат и носителите на имена със значение на желание, радост, надежда и доброта: Желиян, Желияна, Радост, Радостина, Радка, Надежда, Надя, Добрин, Добромир, Добромира. Празнуват още Ева, Евелина, Евгений и Евгения. По данни на БНР Кърджали имен ден на Благовещение празнуват близо 18 000 българи.

Храмове с името на празника има в Асеновград, Провадия, Разлог и Житуша. В Асеновград храмът „Света Богородица – Благовещение“, наричан „Рибната“, според Уикипедия е с чудотворна икона.